Решение № 8454 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2013 г.

Решение № 8454 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Николов Дишков, с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" в Окръжен затвор - Бургас, срещу решение № 1660 от 2.08.2013 г., постановено по адм. дело № 763/2013 г. от Административен съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - началникът на Затвора в Бургас, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил искането на Пламен Николов Дишков срещу бездействието на началника на Окръжен затвор - Бургас, да извърши пряко предписаните му от закона действия, изразяващи се в изпращането на Дишков от настоящото му местопребиваване в подходящо лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода. За да постанови този резултат, след като е изяснил фактическата обстановка и е поискал уточнение на претенцията, отправена до него, съдът е приел, че е сезиран с искане с правно основание чл. 256 и сл. от АПК за постановяване на съдебен акт, по силата на който началникът на Затвора - гр. Бургас да преустанови незаконосъобразното си бездействие и да извърши предписаните пряко от разпоредбата на чл. 135 и сл. от ЗИНЗС, както и чл. 115 от ППЗИНЗС фактически действия, изразяващи се в изпращането на обвиняемия Дишков с наложена мярка "задържане под стража" в подходящо лечебно заведение, извън местата за лишаване от свобода, тъй като са представени доказателства относно липсата на условия за провеждане на необходимото лечение в пенитенциарното заведение. Видно от събраните по делото доказателства, след като е бил сезиран с молба от Дишков, началникът на затвора бил предприел действия за изясняване на въпроса къде същият може да постъпи на лечение с писмо изх. № 10/12/08.03.2013 г. и е получил положителен отговор от СБАЛЛС - София с писмо изх. № 230/13.03.2013 г., в което било посочено, че лечението, препоръчано от СМЕ - консервативно и физиолечение, можело да се осъществи в това лечебно заведение. Във връзка с получения отговор, с писмо изх. № 10/12/19.03.2013 г. началникът на затвора поискал разрешение от наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас да бъде изпратен обвиняемия Дишков на лечение в болницата при Затвора в София. Дишков бил запознат с тази възможност. Видно от посочения рапорт на медицинския фелдшер, Дишков бил отказал да подпише декларация за информирано съгласие. Дишков твърдял, че съществува "Писмо на Директора на СБАЛЛС гр. София, приложено по ЧНД № 208/2013 г., от което било видно, че липсват условия и специалисти за провеждане на лечението в пълен обем." Според съда подобно писмо не се установявало между кориците на делото, нито някоя от страните била поискала събирането му като доказателство. В този смисъл това писмо било неизвестно за съда. Дори обаче да било известно, същото предхождало по дата последният отговор на директора на СБАЛЛС София от 13.03.2013 г., от който се установявало, че на практика лечението на Дишков било възможно и който бил меродавен като най-актуален във времето. На следващо място липсвали данни за твърдяното бездействие на началника на затвора. Категорично се установявало, че след получаване отговора на директора на СБАЛЛС София от 13.03.2013 г., административният орган предприел своевременно действията, визирани в чл. 250, ал. 3 от ЗИНЗС, за да придвижи документите на Дишков и същият да бъде изпратен на лечение. Следователно, началникът на затвора коректно бил изпълнил задълженията си във връзка с лечението на Дишков. В хода на съдебното дирене, от страна на процесуалните представители на жалбоподателя били ангажирани допълнителни писмени доказателства, в т. ч. Медицинско предложение относно обвиняемия Дишков с изх. № 2191/20.05.2013 г., изготвено от директора на Медицински център при Затвора гр. Бургас и Медицинско предложение относно обвиняемия Дишков с изх. № 2220/21.05.2013 г., изготвено от директора на Медицински център при Затвора - гр. Бургас. В тези документи изрично било посочено, че за пълен обем лечение - оперативно и рехабилитационно е необходимо, същото да се проведе в специализирана ортопедична клиника (университетска) и специализиран балнеосанаториален комплекс. Съдът е намерил същите за неотносими към предмета на спора, тъй като били постановени след депозиране на сезиращата съда жалба и били неотносими към твърдяното бездействие на началника на затвора. По силата на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на бездействията на административния орган следвало да се преценява към момента на тяхното оспорване. Възникналите впоследствие факти и обстоятелства (каквито в настоящия случай се явявали цитираните медицински предложения) били относими към последващи действия, респ. бездействия на административния орган. Предвид това съдът е приел искането за неоснователно. Решението е правилно. Съгласно чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС, когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение, преместването на обвиняем може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд. Според ал. 3 на същия законов текст обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора или поправителния дом, началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" или началника на арестите в съответната териториална служба. Ал. 4 предвижда, че когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите се изпращат по реда на ал. 3 в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно правилното прилагане на нормативната уредба. Изискването на ал. 2 обвиняемият да се нуждае от незабавно настаняване в лечебно заведение не е налице. Правилно административният орган е предприел действия за осъществяване на процедурата по ал. 3. Началникът на затвора е предприел дължимите действия, като е отправил питане до СБАЛЛС - София дали Дишков може там да получи препоръчаното от съдебно-медицинската експертиза лечение, на което е получил положителен отговор. Всъщност въпросът опира до желанието на Дишков да се лекува извън специализираните заведения за активно лечение на лишените от свобода. Жалбоподателят е отказал да подпише декларация за информирано съгласие да бъде лекуван в това заведение, който факт сам по себе си говори, че административния орган е предприел дължимите по закон действия. Правилни са изводите на съда и относно представените пред него доказателства. Действително по делото липсва приложено и не е изискано Писмо на директора на СБАЛЛС - гр. София, приложено по ЧНД № 208/2013 г., от което се установявало, че в това заведение липсват условия и специалисти за провеждане на лечението в пълен обем. Това писмо обаче при всички положения предхожда писмото от 13.03.2013 г. на директора на СБАЛЛС - София, според което лечението на Дишков е възможно да се проведе в това лечебно заведение. Правилно съдът е приел за неотносими към предмета на спора и представените пред него нови писмени доказателства. Същите са създадени след депозиране на жалбата, а по силата на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на бездействията на административния орган се преценяват към момента на тяхното оспорване. По изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,