Решение № 3948 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2011 г.

Решение № 3948 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламена Мирчева Николова от гр. Русе срещу решение № 31 от 26.09.2011 г. по адм. дело № 283/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, VII състав, в частта му, в която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на ТП на НОИ гр. Русе не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 31 от 26.09.2011 г. по адм. дело № 283/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Русе, VII състав, е отхвърлил жалбата на Пламена Мирчева Николова от гр. Русе срещу решение № ПОВН-108 от 30.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 271 от 28.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Русе. Съдебният акт, в обжалваната му част, не е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че касаторката е подала на 21.05.2008 г. до ТП на НОИ гр. Русе молба-декларация, с която е поискала изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. В нея е посочила, че детето Мая Светлозарова Николова не е настанено в детско заведение, както и че при промяна в декларираните обстоятелства ще подаде нова декларация в 3-дневен срок. Друга декларация не е била подадена, независимо че дъщерята на Николова е била приета в Детска ясла № 9 гр. Русе на 2.10.2008 г. и е отписана на 19.08.2009 г. Това се установява от протокол вх. № 43 от 21.04.2010 г. на финансов ревизор при ТП на НОИ гр. Русе, чиито констатации не са били оборени както в производството пред административния орган, така и пред съда. Касаторката е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО през цитирания период. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея тя прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на тези предпоставки отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр) детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията й, приложима за процесния период, изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗдр, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. По изложените съображения не се споделя тезата на касаторката, че настаняването на детето в детски ясли през процесния период не е в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО. Предвид съдържанието на молбата-декларация, цитирана по-горе в мотивите, не може да се приеме, че Николова е била добросъвестна при получаване на процесните обезщетения. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,