Решение № 264 от 6.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1446/2011 г.

Решение № 264 от 6.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1446/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Х. В., подадена в срок чрез защитника му адв. П. Т., против присъда № 30 от 2.02.2011 г. постановена по ВНОХ дело № 5433/2010 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата бланкетно се твърди, че присъдата е несправедлива, необоснована, постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, а в допълнението към нея се поддържа единствено конкретно съображение, че въззивният състав избирателно и превратно е тълкувал събраните доказателства. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан. Гражданските ищци и частни обвинители С., Н. и Д. Д. не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 2.12.2009 постановена по Н. дело № 601/2007 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Д. Х. В. за невинен в това на 2.06.2006 г. около 21.30 часа в гр. София, в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, да е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 2000 лв. от владението на Т. Д. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 198, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният на основание чл. 45 и сл. ЗЗД граждански иск на С., Д. и Н. Дюгенджиеви срещу подсъдимия за заплащане сумата 1400 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди. С присъда № 30 от 2.02.2011 г. постановена по ВНОХ дело № 5433/21010 г. Софийският градски съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 2.06.2006 г. в гр. София, в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, отнел чужди движими вещи- 2000 лв. от владението на Т. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати солидарно на С., Д. и Н. Дюгенджиеви, в качеството им на законни наследници на Т. Д. сумата 1400 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на новата присъда от въззивната инстанция, което единствено се поддържа в настоящата инстанция, се мотивира с осъждането му по обвинението при липса на годни доказателства за авторството на деянието. В този смисъл са съображенията в допълнението към касационната жалба и в съдебно заседание, че въззивната инстанция избирателно и превратно е тълкувала доказателства, като е възприела само тези от тях и в частите им, които подкрепят обвинителната теза, а неоснователно е игнорирала доказателствата, които осигуряват алибито му. Такова нарушение по делото не е допуснато. Въпросът за достатъчността и надеждността на доказателствените източници в полза на обвинителната теза е поставят при разглеждането на делото в двете предходни съдебни инстанции и е решен по различен начин. Първоинстанционният съд е изключил от годните да бъдат ценени доказателства протоколът за оглед на местопроизшествието, защото е съставен в отклонение с изискванията на процесуалния закон, изразило се в участие като поемно лице на брата на пострадалия, който e от кръга на лицата, които се считат заинтересовани от изхода на делото. Гласните доказателствени източници, свеждащи се до обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите условно е разделил на три групи, като в първата е включил показанията на членовете на фамилията на пострадалия, във втората- обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, които осигуряват алибито му и в третата- показанията на останалите свидетели, които е преценил като непредубедени. Кредитирал е като логически последователни и вътрешно консолидирани показанията на втората група гласни доказателства. Въз основа на тях е приел, че по време на извършване на деянието подсъдимият се намирал извън [населено място] и не е участвал в изпълнението му. По тези съображения е постановил съдебният си акт, с който го е оправдал и е отхвърлил гражданския иск. Производството пред въззивната инстанция е образувано само по протест на прокурора, в който са поддържани доводи за наличието на основания за отмяна на присъдата и е направено искане подсъдимият да бъде осъден по обвинението. В съответствие с правомощията си, въззивната инстанция изцяло е проверила нейната правилност въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Направила им е собствен анализ, посочила е какви нарушения са допуснати при оценката им и каква оценка им прави, мотивирала е решението си кои от тях кредитира като достоверни и е преценила, че са достатъчни за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по отношение авторството и начина на извършване на деянието. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, е посочила обстоятелствата, които приема за установени, доказателствените материали, въз основа на които ги приема и правните си съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Д. на жалбоподателя, че въззивният състав е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като от една страна законосъобразно е изключил от годната доказателствена съвкупност протоколът за оглед на местопроизшествието, а от друга страна е приел като доказателство отбелязаните за иззети с него дактилоскопни следи, е неоснователен. Съдът е възприел съображенията за изключване от доказателствата на този протокол, но мотивирано е приел, че това не е основание да бъдат игнорирани показанията на свидетелите, които са участвали като поемни лица при извършване на процесуално следственото действие. Интересуващите процеса факти могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като няма процесуална пречка поемните лица, участвали при извършването на огледа, да установят възприетите от тях факти за обстановката в жилището на пострадалия и за извършените действия от органите на полицията. Липсват основания за съмнение в обективността и добросъвестността на двете поемни лица, в показанията на които се съдържа достатъчно доказателствена информация. Под страх от наказателна отговорност са установили фактите, които лично са възприели, а именно, че пред входната врата изчакали пристигането на полицейската група, която в тяхно присъствие от различни повръхности издирвала отпечатъци, че такива били открити от вътрешната страна на вратата на хола и били поставени в запечатан плик, върху който се подписали едновременно с подписите, които поставили върху протокола за оглед. При установената по експертен път идентичност между иззетата дактилоскопна следа с дактилоскопния отпечатък от средния пръст на дясната ръка на подсъдимия, е направен обоснован извод, че той е бил в жилището на пострадалия. За установяване времето на това посещение са събрани противоречиви доказателства, като от една страна са обясненията на подсъдимия, а от друга страна показанията на свидетелите Т. Д., С. Д. и Д. Д.. Двете групи противоречиви доказателства са обсъдени и по реда на чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК е мотивирано решението кои от тях съдът кредитира, като са изложени убедителни и логически съображения. Показанията на пострадалия и членовете на семейството му са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат отхвърлени само поради евентуалната им заинтересованост. В момента на извършване на деянието те са били в жилището и са могли да дадат достатъчно сведения за извършителите. Последователни са от момента, в който потърсили помощ от съседите си, които сигнализирали полицейските органи за извършеното деяние, относно самоличността на единия от извършителите. Съдът много внимателно ги е обсъдил, като е отчел евентуалната им заинтересованост при наличието на неуредени парични взаимоотношения и като ги е съпоставил с останалите източници но доказателства мотивирано ги е кредитирал като достоверни. Не са превратно оценени и кредитирани избирателно показанията на св. У., който чул тропота и виковете за помощ от апартамента над неговия, отзовал се и лично възприел обстановката в него и физическото състояние на обитателите му. Не са игнорирани като източник на доказателства показанията на св. В. В., К. И., К. И. и С. М.. На стр. 7 от мотивите на новата присъда съдът е изложил убедителни съображения за отхвърлянето им като необективни и подкрепящи защитната теза на подсъдимия, които се споделят от настоящия състав без да е необходимо да се повтарят. Правилата за формиране на волята му при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол. Оценените съобразно действителното им съдържание доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват са достатъчни да се приеме, че вечерта на 2.06.2006 г. подсъдимият с неустановено по делото лице, позвънили на входната врата на пострадалия Т. Д., когато им било отворено се нахвърлили върху него, съпругата и дъщеря ми, причинили им телесни увреждания, претърсили помещението и открили сумата 2000 лв., която семейството държало в наличност, след което си заминали. При тях материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като грабеж. Извън довода за осъждането му без годни доказателства, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Касационната инстанция е затруднена при извършване на проверката във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несправедливост на присъдата, защото от жалбоподателя не се поддържат конкретни доводи. Затова тя следва да се ограничи до наличието на нарушения, за които съдът следи служебно. Такива нарушения при постановяване на новата присъда в наказателната част не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът е сезиран със съответен протест, в който са изложени съображения за превратна оценка на доказателствата, довели до оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за авторството и начина на извършване на деянието. В откритото съдебно заседание е изслушал становищата на страните и в постановената след приключване на съдебните прения присъда, изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, е отговорил на доводите им. Наказанието не е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване. Индивидуализирано е в рамките на закона, в минималния предвиден за престъплението размер, като не е превратно оценена относителната тежест на нито едно от обстоятелствата по чл. 54 НК и е направена преценка, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон в частта, с която съдът се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия. Пострадалият от престъплението Т. Д. своевременно е предявил граждански иск за претърпяните имуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес. След смъртта му неговите наследници са встъпили в правата му. Те не са обжалвали присъдата, с която гражданския иск е бил отхвърлен и в тази част е влязла в сила. Упражняването на правото на жалба зависи от волята на страната, чиито интереси са накърнени от постановения съдебен акт. Недопустимо е съдът по своя инициатива, без да е сезиран с жалба, да се произнася по тази част от присъдата, която има самостоятелно действие и е влязла в сила. Като е приел противното и е осъдил подсъдимия да заплати на наследниците на починалия сумата 1400 лв., съдът е приложил неправилно материалния закон и съществено е нарушил правата на подсъдимия. Нарушението е от тази категория, за която съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Касационната инстанция има правомощие да го отстрани в настоящото производство чрез отменяване на новата присъда в тази част.. Водим от гореизложеното и в същия смисъл настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд