Решение № 6821 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11863/2018 г.

Решение № 6821 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11863/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново срещу решение № 319 от 23.07.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г. на Административен съд В. Т., с което е отменено по жалба на А. Х. решение № 1012-04-24#4/03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. и потвърденото с него разпореждане № 2119-04-2#2/20.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ В. Т. и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. С определение от 19.03.2019 г. производството по настоящото дело с спряно поради настъпила смърт на ответника по касация А. Х.. С определение от 15.04.2019 г. като ответник по касация е конституиран наследникът на А. Х., а именно В. Х.. В съдебно заседание същата се представлява от адв. Хаджиев, който оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд гр. В. Търново е отменил решение № 1012-04-24#4/03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. и разпореждане № 2119-04-2#2/20.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ В. Т., с което на А. Х. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изпратил е преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. В. Търново за решаване на въпроса по същество при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че лицето отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО, тъй като са налице трите кумулативни предпоставки да отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а именно заявителят е осигурено лице, същият е загубил работоспособността си поради общо заболяване и има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране една година като този стаж е придобит в Чехия. Въпросът с осигурителния стаж на лицето е бил решен с решение № 254/17.07.2017 г. постановено по адм. д. № 360/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. и оставено в сила с решение № 227/08.01.2018 г. постановено по адм. д. № 10614/2017 г. по описа на ВАС. Н. производство се развива след връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган. При това произнасяне органът отново е отказал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване като този път е приел, че лицето няма право на пенсия, тъй като осигурителният период в България е под една година и въз основа на него не възниква право на пенсия по българското законодателство. Административен съд В. Т. е приел този извод на органа за неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е отказано на лицето, тъй като същото нямало доход в България, от който да се изчисли размера на пенсията дори органа да смятал, че такава му се дължи. Не е спорно по делото, че А. Х. няма осигуряване в България преди датата на инвалидизиране 27.03.2013 г. Незаконосъобразен е извода обаче на административният орган за отказ да се сумира осигурителния доход получен в друга държава-членка при положение, че се сумират осигурителните периоди. Приложима в случая е нормата на чл. 57, § 3 от Регламент № 883/2004, съгласно който ако в резултата на прилагането на параграф 1 всички институции на съответните държави-членки се окажат освободени от задълженията си, обезщетения се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави-членки, чиито условия са изпълнени, както ако всички осигурителни периоди и периоди на пребиваване завършени и отчетени в съответствие с чл. 6 и чл. 51, параграфи 1 и 2 са завършени съгласно законодателството на тази държава-членка. Първоинстанционният съд приема, че действителния смисъл на правото на Европейския съюз посветено на координация на системите за социална сигурност дава право на Христов да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване от фондовете на българската осигурителна система, тъй като отговаря на условията по чл. 74 от КСО при зачитане на фактите настъпили на територията на друга държава-членка, а именно Чехия. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 28850/16.10.2014 г. А. Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението си лицето е посочило, че е осигурено в Чехия и към заявлението е приложено още експертно решение на ТЕЛК № 3533 от 08.10.2014 г., в което са определени 79% трайно намалена работоспособност, а като дата на инвалидността - 27.03.2013 г. и чешки формуляр Е104 от 25.07.2014 г. Установено е, че към 27.03.2013 г. Христов има осигурителен стаж по чешкото законодателство в размер на 1 г., 3 месеца и 17 дни. Мотивите на административните органи да откажат отпускане на лична пенсия за инвалидност, обективирани в разпореждане № 2119-04-2#2/20.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ В. Т., потвърдено с решение № 1012-04-24#4/03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ В. Т., е че лицето няма осигуряване в България преди датата на инвалидизиране, няма осигурителен доход и не може да му бъде изчислен размер на пенсията. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на спора, а именно дали осигурителният доход придобит в Чешката република следва да бъде зачетен в този случай, когато лицето няма такъв придобит в България. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането до 25-годишна възраст - една година. Правилно съдът е приел, че в настоящия казус приложими са Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които от 01.05.2010 г. отменят предходните Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Върховният административен съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай административният орган неправилно е приложил материалния закон и неправилно е отказал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето А. Х.. Същият е български гражданин и като такъв е гражданин на държава членка на ЕС, т. е., същият е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 2 от регламента). Приложимо в случая е българското законодателство по силата на чл. 11, § 3, б. "д" и чл. 46, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 44, § 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Това обаче не игнорира прякото прилагане на останалите разпоредби на регламента. Както бе посочено по-горе приложимата правна норма в случая е чл. 57, § 3 от Регламент № 883/2004, чието приложение дава право да се изчисли размера на пенсията на Христов като всички факти (тези настъпили на територията на двете държави-членки) се вземат предвид като настъпили на територията на България. Признаването и сумирането на осигурителния стаж, но незачитането на осигурителния доход води до резултат несъвместим с целта по чл. 45 от ДФЕС. Съгласно принципа на лоялно сътрудничество националните органи следва да използват всички средства, с които разполагат за да се постигне тази цел-в случая с цел постигане на равно третиране следва да се съобрази и осигурителния доход на лицето получен в друга държава-членка. Това е в съответствие с чл. 5, б. б от Регламент № 883/2004, според който правните последици от настъпването на факти в една държава-членка следва да се вземат предвид като настъпили в тази държава, за която се преценяват условията за обезщетяване. Относно дохода са валидни същите правила включително разпоредбите на ДФЕС за свободно движение на работници. Внасянето на вноските в друга-членка не бива да има за последица лишаването на лицето от правото му на обезщетение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба претендира присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени такива. Липсва и списък на разноските по чл. 80 ГПК. По делото е приложено пълномощно за преупълномощаване на адв. Хаджиев, в което няма отбелязване за направени разноски. С оглед на изложеното искането на ответника по касационната жалба е неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,