Решение № 264 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2009 г.

Решение № 264 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационни жалби на Л. К. Ф., чрез пълномощниците му адв. Й. М. и адв. Д. Д., срещу решение № 290 от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 353/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в уважената част по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. трето във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД в размер на 5791,12 лв., ведно със законните последици. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по жалбата И. Д. И., чрез пълномощника й адв. А. Г., в писмен отговор е изразила становище за нейната неоснователност и претендира разноските. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е оставил в сила решението от 05.06.2006 г. по гр. д. № 363/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която предявения от И. Д. И. против Л. К. Ф. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. трето във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 2537 лв., представляваща равностойност на дадена издръжка и положени грижи по алеаторен договор с нот. акт № 75 от 09.12.1993 г. на СвРС, развален с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2006 г. до окончателното й изплащане, и след частична отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлената част за разликата над 2537 лв. до 5791,12 лв. и в частта за разноските е уважил иска за тази разлика, равняваща се на 3254,12 лв., ведно със законната лихва и разноски. Въззивният съд е приел, че по сключения между Е. С. и ищцата на 09.12.1993 г. алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищцата е изпълнявала задължения за издръжка и гледане до края на 1998 г. Прехвърлителката е починала през 2001 г. и е наследена от ответника- неин съпруг. С влязло в сила на 13.02.2006 г. съдебно решение договорът е развален, уважен е и ревандикационния иск като И. И. е осъдена да предаде владението на имота на Л. Ф.. С оглед обратното действие на развалянето на договор ответникът, който като единствен наследник на прехвърлителката е получил имота, дължи на ищцата полученото от наследодателката му по договора- дадената издръжка и грижи, и тъй като връщането им в натура е невъзможно, следва да й заплати равностойността им, която според заключението на вещото лице е оценена на 5791,12 лв. Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на възраженията на ответника по иска за пълно неизпълнение на алеаторния договор от страна на ищцата, за изтекла погасителна давност, и за прихващане с получен от ищцата наем в размер на 11606 лв. Въззивното решение е правилно. Във влязлото в сила съдебно решение по иска за разваляне на алеаторния договор /диспозитива/ не е посочено, че развалянето е поради пълно неизпълнение на договора от момента на сключването му. Касаторът неоснователно се позовава на доказателствената сила на мотивите на първоинстанционното решение по този иск. Въззивният съд правилно се е позовал на мотивите към потвърдителното решение на ВКС по спора за разваляне на договора. В тях се възпроизвежда установената фактическа обстановка при продължилото разглеждане на този спор по същество във въззивната инстанция. Мотивите, които се ползват с доказателствена сила, са ценени заедно с другите доказателства, събрани в настоящия спор. Те кореспондират с множество свидетелски показания, които въззивният съд обосновано е кредитирал. Правилно въззивният съд е отхвърлил възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност. При отпаднало основание началният момент на давностният срок е денят, в който основанието е отпаднало. При разваляне на договора това е денят на развалянето. Когато развалянето става по съдебен ред, какъвто е настоящият случай, това е денят, в който влиза в сила съдебното решение. В този смисъл е ППВС № 1/1979 г. В случая от влизане в сила на решението за разваляне на договора - 13.02.2006 г., от когато е започнал да тече давностният срок съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, до предявяването на иска по чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД - 10.04.2006 г., 5-годишния срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл. Правилно не е уважено и възражението за прихващане, заявено в първата инстанция- със сумите от наем, който ищцата е вземала през процесния период и който бил в размер на претендираната от нея сума. През този период м. 12.1993 г. - м. 12.1998 г. правото на ползване е имала прехвърлителката, която го е запазила за себе си с алеаторния договор. Не е установено приобретателката да го е отдавала под наем и да е получавала наеми от същия. При това положение възражението за съдебно прихващане със суми от получен наем правилно е преценено като неоснователно. Неоснователно е и оплакването на касатора за включени суми за разходи по другото жилище, в което е живял с прехвърлителката, по представените от него квитанции, като направени от ищцата- ответница по касация. Видно от данните по делото заплатени от касатора и прехвърлителката разходи не са включени в дължимата и присъдена на ищцата сума. По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направени разноски за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.