Решение № 7885 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2331/2009 г.

Решение № 7885 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2331/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Светлозар Коцинов и Красимир Коцинов от гр. София, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Бизов срещу Решение № 1110 от 22.12.2008 г. по адм. д. № 882/2008 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната Столична РДНСК, не ангажира становище по касационната жалба. Останалите ответници - физически лица не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № ДК-02-СО-233/04.12. 2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "жилищна сграда 1" в УПИ (п-л) I-СНС, кв. 54, м. "Киноцентър-I, II част-връзката" по плана на гр. София. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като Разрешение за строеж № 262/16.07.2002 г. на главния архитект на район "Витоша", СО е отменено в влязла в сила заповед № 404/30.10.2002 г. на началника на Столична РДНСК - решение от 21.01.2005 г. по адм. д. № 3120/2002 г. на СГС, потвърдено в Решение № 7442/4.07.2006 г. по адм. д. № 4200/2006 г. на ВАС, IIотд. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че строежа е извършен от адресатите на заповедта към края на 2002 г. (груб строеж до кота било), а жалбоподателите са правоприемници по силата на представените нот. актове от 2004 г. (№ 138, т. 1, рег. № 2646, н. д. 125, № 139, т. 1, рег. № 2647, н. д. 126 и № 22, т. III, рег. № 12058, н. д. 398). Обсъдено е и наличното противоречие с предвижданията на ПУП по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № С6-1096-1 и № С6-1096-2 от 15.11.2006 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който строителните книжа (Разрешение за строеж № 262/16.07.2002 г. на главния архитект на район "Витоша", СО) са отменени с влязла в сила заповед, което е равносилно на липса на строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е достатъчно основание за издаване на заповед по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Установено е и нарушение по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, предвид липсата на предвидено застрояване в УПИ (п-л) I-СНС, кв. 54, м. "Киноцентър-I, II част-връзката" по действащия план. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден през 2002 г. и не е деклариран по реда на § 184 от ПР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователен е доводът по касационната жалба за незаконосъобразност на процесната заповед, поради неиздаване на предходна заповед за спиране на строежа, тъй като правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 2 ЗУТ се упражняват на самостоятелно правно основание, касаят временна мярка при висящност на строителството и не са задължителна законова предпоставка за издаване заповед по т. 10, ал. 1, чл. 222 ЗУТ. Възражението досежно добросъвестно придобиване на собствеността от двамата касатори е ирелевантно в настоящето производство, в което правоприемството се изследва единствено с оглед активната легитимация при обжалване на заповедта. Видно от отметката върху същата, заповедта е връчена на Андон Коцинов, с посочване на трите нот. акта (№ 138, т. 1, рег. № 2646, н. д. 125 от 2004 г., № 139, т. 1, рег. № 2647, н. д. 126 от 2004 г. и № 22, т. III, рег. № 12058, н. д. 398 от 2004 г.), а доказателства, оборващи качеството на инвеститори на процесния строеж на адресатите на заповедта Георги Момчев, Мария Йорданова, Росица Йорданова и Здравко Йорданов не са ангажирани. Останалите доводи по жалбата касателно годината на довършване на строежа (груб строеж) и последвалата отмяна на строителното разрешение се отнасят до процедурата по отмяна на Разрешението за строеж, която е приключила с влязъл в сила административен акт, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение