Решение № 4243 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2019 г.

Решение № 4243 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община М. против решение № 1339 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 717/2019 г. на Административен съд – П., с което е отменена заповед № РД-09-248/18.02.2019 г., издадена от същия административен орган, с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването и достъпа до строеж "паянтова сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 11845.17.20 по КККР на с. В., община М., собственост на общината, както и е разпоредено да се прекъсне ел. захранването и захранването с вода до сградата. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответницата М. Караиванова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта на кмета на община М. поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед № РД- 09-248/18.02.2019 г. е издадена на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ и с нея е забранено ползването и достъпа до строеж "паянтова сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 11845.17.20 по КККР на с. В., община М., собственост на общината, и е разпоредено да се прекъсне ел. захранването и захранването с вода до сградата. Видът и характерът на обекта, предмет на заповедта, са установени по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, от съответна комисия с констативен акт № 30 от 08.02.2019 г. Актът е посочен в обстоятелствената част на заповедта, поради което установеното с него относно вида и характера на строежа следва да се счита за част от мотивите на административния акт. В констативния акт обектът, предмет на забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е описан подробно, като е посочено, че представлява сграда на един етаж, с размери 9. 00/5. 00 м. и височина 2. 20 м., с кирпичени стени и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Така строежът е индивидуализиран със своите външни характеристики по начин, който позволява да бъде отличен от станалите обекти в същия поземлен имот. Всъщност нито една от външните характеристики на посочения в заповедта обект не е оспорена от жалбоподателката пред първата инстанция Караиванова и доводи за невъзможност да се индивидуализира строежа от страна на последната не са изложени. Констативният акт е съобщен на адресата М. Караиванова, която своевременно представя възражение. Същото е обсъдено и е взето предвид при постановяване на заповедта. Поради това настоящата инстанция приема, че съществени нарушения на процедурата по издаване на заповедта не са допуснати и изводите на административния съд в обратния смисъл са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. В случая с оспорената заповед е забранено ползването и достъпа до строеж "паянтова сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 11845.17.20 по КККР на с. В., община М., общинска собственост. Строежът е от пета категория и е жилищна сграда, която се ползва по предназначение, въпреки че не е въведена в експлоатация. По този начин предпоставките на чл. 178, ал. 6 ЗУТ са изпълнени, поради което заповедта на кмета на община М. е постановена в съответствие с материалния закон. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Смисълът на чл. 178, ал. 1 във вр. ал. 6 ЗУТ е да създаде условия да се ползват само строежи, за които по съответния ред е установено, че са годни за ползване и не представляват опасност за живота и здравето на гражданите. В случая строежът предмет на заповедта не е въведен в експлоатация, поради което правилно е прието, че същият не може да се ползва, тъй като не е установено, че ползването му е безопасно. Доводите на жалбоподателката пред първоинстанционния съд, ответник в касационното производство, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Сградата, описана в заповедта, не представлява единствено жилище на Караиванова и семейството (доказателства за обратното не са ангажирани, въпреки дадени от съда указания в този смисъл), поради което не може де се приеме, че правото на жилище на страната е нарушено. Освен това в случая държавната намеса в гарантираното с чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС право на жилище, е оосъществена при спазване на условията, установени с чл. 8, ал. 2 от конвенцията. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията са изпълнени. В разглежданата хипотеза намесата при упражняване на правото на собственост на жалбоподателя е осъществена при условията, регламентирани в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидена забрана за ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация от компетентните органи, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта по чл. 8, ал. 2 от конвенцията, насочена е към охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателката и нейното семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. Следователно засягането на правата на Караиванова е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, поради което чл. 8, ал. 1 от конвенцията не е нарушен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд – П. следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. Караиванова против заповед № РД- 09- 248/18.02.2019 г. на кмета на община М. да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,