Решение № 1739 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Цикалов против решение 1239 от 11.07.2022 г. по адм. дело 1143/2021 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 215/30.11.2021 г. на кмета на община Якоруда за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски. Ответникът кметът на община Якоруда не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Въпросите за категорията на строежа и неговата търпимост са правни и по тях съдът дължи произнасяне, независимо от съображенията на административния орган. Ето защо решаващият съд правилно приема, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на административния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, а представените от последния възражения, заедно със събраните по преписката доказателства са обсъдени от органа при издаване на административния акт. По този начин изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК са изпълнени, а доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни, още повече че жалбоподателят може да изложи всички свои доводи и възражения, както и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и в хода на съдебното производство. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е пристройка към двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ XVI-545, кв. 91 по плана на гр. Якоруда. Пристройката се състои от два етажа и таван, като покривът й е общ с този на основната сграда. Изградена е от монолитна конструкция с хоризонтални стоманобетонови плочи, стоманобетонови колони и греди, между които са изпълнени оградни стени от тухлена зидария. Основните конструктивни характеристики и параметри на строежа, установени с констативния акт, се подкрепят и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Строежът е от пета категория, изграден е през 1999-2000 г. (в този смисъл е изричното изявление на пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание на 14.06.2022г.) от жалбоподателя без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционния съдебен състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Нареденият за премахване строеж е извършен през периода 1999г. 2000 г. и попада във времевия обхват на §16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, който се отнася за строежи, започнати след 30.06.1998г. и неузаконени до обнародването на ЗУТ с ДВ бр. 1 от 02.01.2001г. Разпоредбата въвежда няколко кумулативни изисквания за търпимост, които в случая не са изпълнени, тъй като строежът не е деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. По тези съображения същият не може да се определи като търпим. В този смисъл са и изводите на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Възражението на касатора, че предпоставките за търпимост на строежа следва да бъдат преценени съгласно §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е неоснователно. Разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не отменя §16 от ПР на ЗУТ и регламентираните с него три отделни хипотези за търпимост на строежите според периода на изграждането им, а въвежда нов четвърти период, който следва във времето периода, установен с §16, ал. 3 ЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ ( 02.01.2001 г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.20021 г.). В случая строителството е извършено през 1999 г.-2000г., поради което §127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ е неприложим. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,