Решение № 4964 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2015 г.

Решение № 4964 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т. и К. В. М., и двамата от гр. С., чрез пълномощника им адв. В. А. срещу решение № 4549 от 29 юни 2015 г., постановено по адм. дело № 3427/2015 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № 18-12766 от 08 октомври 2014 г. на началника на СГКК гр. С. в частта, в която с нанасянето на нов имот с проектен идентификатор 04234.6954.1122 е намалена площта на имот с идентификатор 04234.6954.524 - собственост на Т. М. В.. Със същото решение и е осъден началника на СГКК гр. С. да заплати на Т. М. В. сумата от 980,идентификатор00 лв. (деветстотин и осемдесет лева) разноски за водене на делото. Излагат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответника - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответника - Т. М. В., чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба като я счита за неоснователна. Прави искане за оставяне на решението в сила, като претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски с оглед представения пред настоящата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Т. М. В. против заповед № 18-12766 от 08 октомври 2014 г. на началника на СГКК гр. С. за изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри в с. Б., район П., Столична община в частта, в която с нанасянето на нов имот с проектен идентификатор 04234.6954.1122 е намалена площта на имот с идентификатор 04234.6954.524 - собственост на жалбоподателката. Съдът е приел, че при нанесените промени в кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 04234.6954.1122 (на мястото на стар с идентификатор 04234.6954.74) се е увеличила площта на нанесения имот по североизточната граница чрез придаване на площ от имот с идентификатор 04234.6954.524, поради което площта на последния имот се е намалила и границите му не съответстват на тези по документа за собственост и по графични данни. Установил е, че са налице непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, което е обуславило извода на инстанцията по същество за наличие на спор за материално право. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка по делото и представените доказателства съдът е достигнал до извода за нарушение на материалния закон и е отменил заповедта на началника на СГКК гр. С., в частта й досежно извършената промяна. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че заповед № 18-12766 от 08 октомври 2014 г. на началника на СГКК гр. С., оспорена пред Административен съд С. - град, в частта й предмет на съдебен контрол, е издадена с оглед правилата на чл. 51 - чл. 54, съдържащи се в глава шеста "Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри" от ЗКИР. С Д. вестник, бр. 49 от 13 юни 2014 г. законодателят е обнародвал настъпилите промени в специалния закон. Административният акт е издаден при действието на вече приетите нови разпоредби на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР. Поради това оспорената заповед като издадена след тези изменения и те следва да бъдат съобразени при преценката на материалната законосъобразност към момента на издаване на акта на началника на СГКК гр. С. - по арг. на чл. 142, ал. 1 от АПК. Предвид този факт е отпаднало законовото изискване по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (отм.) за съставяне на акт за непълноти и грешки, поради което на осн. чл. 13, ал. 1 от ЗНА следва да се приемат за изгубили сила разпоредбите на чл. 58 и сл. от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, приети по прилагането на вече отменените разпоредби на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР. При действието на изменената с бр. 49 от 13 юни 2014 г. на Д. вестник норма на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не е необходимо съставянето, респ. подписването на акт за непълноти и грешки. С разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (в приложимата й редакция изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) е указано, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. С ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстраняват в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК за всеки отделен случай и е основание, въз основа на което да се откаже одобряването на проекта за изменение на кадастралната карта. В разглеждания случай, както първоинстанционният съд правилно е установил, началникът на СГКК гр. С. е изготвил комбинирана скица, въз основа на която се установява, че при нанасянето на новия имот с идентификатор 1122 се променя южната граница на имот с идентификатор 04234.6954.524, собственост на Т. М. В., която се легитимира като собственик на имота, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, то. I, рег. № 12658, нот. дело № 163 от 20 декември 2000 г. (л. 15 от първоинстанционното дело). Изменението на квадратурата в този поземлен имот се е осъществило след легитимацията на Т. Т. Т. и К. В. М. като собственици на имот № 100074 с площ 1 000 кв. м., с оглед нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том I, рег. № 15139, дело № 97 от 22 юни 2011 г. (л. 160 от адм. дело № 3427/2015 г., по описа на Административен съд С. - град) и нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 47, том III, рег. № 5554, нот. дело № 406 от 11 юли 2005 г. (л. 159 от същото дело). Следователно двамата касатори противопоставят на ответника в настоящото производство Т. М. В. свои собственически права върху 173 кв. м., които могат да бъдат установени в друго съдебно производство, извън настоящото, а именно чрез предявяване на иск за защита на материално право, който следва да бъде решен по общия исков ред. Настоящото производство по своя характер е административно и е недопустимо в него да се решават спорове за собственост. Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнота или грешка е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект след решаване на спора по съдебен ред, решаващият съд правилно е приел, че заповедта на началника на СГКК гр. С., следва да бъде отменена, поради наличието на индиция за спор за материално право. Предвид изложеното, съдът е постановил правилно решение, което настоящата касационна инстанция счита, че следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от ответника Т. М. В.. По отношение на тази претенция в размер на 720, 00 лв. (седемстотин и двадесет лева), съдът намира, че същата макар и неоснователна е недоказана, поради което не следва да бъде уважена. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 36 от настоящото дело), но от данните по делото не се установява те са реално заплатени от Т. М. В., т. е. не са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждението (преводно нареждане или извлечение от извършени банкови сметки), поради което съдът намира, че същите не са доказани да са реално извършени. Ето защо, такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,