Решение № 6938 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Н., чрез адв. Стойков, против решение № 741/27.01.2026г. по адм. дело № 1585/ 2025г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Н. против заповед № 2293/ 17.07.2025г. на заместник- кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с коeто оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник- кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас не изразява становище. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното решение на Административен съд – Бургас е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Съставът на административния съд неправилно приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Действително, обжалваната заповед № 2293/17.07.2025 г. е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконен строеж: „две тераси, затворени с изпъкнали метални решетки към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.618.133.1.2", находящ се в сграда с идентификатор 07079.618.133.1, ПИ с идентификатор 07079.618.133 по КККР на гр. Бургас. В обстоятелствената част на заповедта и в съставения на 27.05.2025 г. констативен акт е посочено, че на югозападната фасада на изградената жилищна сграда, в долната част на двата прозореца на ап. 2, ет. 1, вх. А са изпълнени ламаринени первази с ширина 1,00м и са поставени изпъкнали метални решетки, захванати странично и в долната част на ламарините. Посочено е, че затворените с изпъкнали метални решетки пространства оформят две тераси с размери 1,60/ 1,00м., за които строителни книжа не са издадени в нарушение на чл. 148,ал. 1 вр. с чл. 147, ал.1, т. 2 ЗУТ. Същевременно от заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, както и от представените писмени доказателства се установява, че в съответствие с представения инвестиционен проект и конструктивно становище в апартамента на жалбоподателката е извършен текущ ремонт, като стената под двата прозореца на югозападната фасада е премахната и прозорците достигат до пода. Оформени са „френски“ прозорци. Върху первазите е монтирана дебелостенна ламарина, която излиза с около 30 см. пред фасадата на сградата. Изпълнена е предпазна декоративна решетка, от вертикални, извити навън метални профили, които в долния край са захванати към металния перваз, а странично – към фасадата. Металната решетка е с размери 1,60 м. х 2.00м., а в най- широката си част е 1,95м х1.00 м. При тези факти настоящата инстанция приема, че описанието на наредените за премахване обекти в заповедта и установеното на място разкрива противоречия, които не позволяват точното и непротиворечиво индивидуализиране на наредения за премахване обект или обекти. В административния акт е посочено, че предмет на премахване са две тераси, а същевременно на място е установено увеличаване на височината на два прозореца и поставянето на метални первази, затворени с метални декоративни решетки. Двата перваза, излизат с около 30 см. пред фасадата, но не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и не се включват в определението за тераса съгласно § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, според което терасата е открита използваема площ, разположена върху, помещения, върху колони или върху терена. Поставените метални решетки са с предпазна цел и представляват декоративен елемент, който също не може да се квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Освен това в заповедта е посочено, че строителството е извършено без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, която в случая е неприложима, тъй като отнася за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, т.е. за обекти различни от наредените за премахване две тераси. При тези противоречия предметът на премахване е неясен, тъй описаните в заповедта обекти не съответстват на установеното на място. Констатираните противоречия и неясноти обективират нарушение във формата на административния акт и водят до противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредения за премахване строеж е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Посочените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Ето защо като стига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което е в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Поради изложеното следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на заместник- кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас да бъде отменена. С оглед изложеното направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете инстанции, община Бургас, в чиято структура е административният орган, следва да бъде осъдена да заплати на А. Н. сумата 35,79 евро разноски по делото в касационното производство, представляващи заплатена държавна такса и 848, 75 евро разноски пред първа инстанция, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит на вещо лице съгласно представения списък или общо сумата 884,54 евро разноски за двете съдебни инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,