Решение № 419 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2012 г.

Решение № 419 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от О. П. Г. от [населено място] молба с вх. № 1033344 от 20.08.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 2422 от 6.04.2012 г. по гр. д. № 2379 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд. Основанието за отмяна, на което се позовава е прието на 18.05.12 г. Тълкувателно решение № 3/11 г. но т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС, с което мълчаливо е отменено Тълкувателно решение № 122 от 1.12.86 г. на ОСГК на ВС, посочено като основание за постановяване на решението, чиято отмяна понастоящем се иска. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор по чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като молителя се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената молба и иска тя да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за основателна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска № 2422 от 6.04.2012 г. по гр. д. № 2379 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд е отменен първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу О. П. Г. иск по чл. 422 от ГПК за разликата над 468.07 лв. до размера от 2 455.54 лв. -стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.05 г. -м. 04.07 г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място] [жк] бл. 128 вх. 2 ап. 42 и вместо това е постановен друг, с който е прието за установено, че О. П. Г. дължи и тази разлика, а в останалата му обжалвана уважителна част решението е потвърдено. Изрично в мотивите е посочено, че въззивният съд е счел, че сключеният между страните договор в цялост не е такъв за периодично изпълнение и за него е приложима общата петгодишната давност, въз основа на "правната теория и на съдебната практика", като е цитирано Тълкувателно решение № 122 от 1.12.86 г. на ОСГК на ВС, съгласно което съдът не може служебно да се произнася за връщане на разменените престации при разваляне на договора поради неизпълнение. В мотивите му е посочено, че при договора за периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации. С постановеното на 18.05.12 г. Тълкувателно решение № 3/11 г. по т. д. № 3/11 г., ОСГТК на ВКС беше прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги съдържат признаците на понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. В мотивите са посочени белезите на периодичното плащане. Съпоставката между така описаните два съдебни акта - сочи на основателност на подадената молба за отмяна. За да бъде отменено едно влязло в сила решение на основание чл. 303, т. 3 от ГПК, следва то да е било обусловено от задължителната сила на съдебен акт по преюдициален въпрос. В случая - такава обусловеност е налице, тъй като с приетото Тълкувателно решение № 3/11 г. ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкувание на понятието "периодични плащания", което е различно от възприетото от въззивния съд, съгласно действащата до този момент съдебна практика. Това тълкувание е по преюдициален въпрос, тъй като от него зависи срока на приложимата в случая давност, която пък е определяща за размера на дължимата сума. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че влезлият в сила въззивен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение