Решение № 17069 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2011 г.

Решение № 17069 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Димитров Димитров от гр. Русе против решение № 3642/15.11.2010 г. по адм. дело № 1335/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ-1185/19.11.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Димитров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите чрез процесуалния представител юрк. Лукова оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилно постановен съдебен акт. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 1185/19.11.2009 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателят Димитров е наказан след като са изискани писмените му обяснения (непредставянето им от страна на държавния служител както правилно отбелязва първоинстанционният съд не опорочава административната процедура) и след като е изслушан от наказващия орган (протокол от 06.10.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1015/09.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на касатора. Неоснователно е касационното възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия състав на административния съд поради необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и игнорирането на относими към съдебноадминистративния спор доказателства, което опорочава крайните изводи на съда. Съдът допуска, събира, приема и прави задълбочена и прецизна оценка на всички относими към изясняване на главния факт доказателства. В резултат на което достига до правилното заключение, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителя е постановен след като са установени осъществени от страна на Димитров, заемащ до уволнението длъжността "директор" на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - гр. Русе дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че през месеците май и юни 2009 г. жалбоподателят подписва преводни нареждания за плащания от бюджета, с които са възстановени неправомерно суми в размер на 383 021,80 лв. по реда на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на две търговски дружества, регистрирани на територията на компетентност на данъчната дирекция за извършени разходи за покупка на луковици и отглеждане на цветя на от тези дружества, в нарушение на чл. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С действията си директорът на ТД на НАП - гр. Русе допуска неизпълнение на преки задължения съгласно длъжностната си характеристика по ръководство и контрол на дейността по установяване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и размер, по организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на поверената административна единица на НАП в резултат на което на дружествата е възстановена без основание общо посочената в оспорената заповед сума. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Като директор на ТД на НАП касаторът има задължение да организира и ръководи териториалната дирекция, да осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция, свързана с възлагането и извършването на проверки и ревизии, с обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията (чл. 11 от ДОПК). В случая тези задължения не са изпълнени, тъй като от страна на жалбоподателя не са изпълнение вменените му на първо място с ДОПК задължения и на второ място тези по длъжностната характеристика да осъществи контрол и координация на органите при осъществяване на правомощията им в извършване на проверки във връзка с възстановяване на ДДС. Нещо повече по несъмнен начин в хода както на административното, така и в съдебното производство по оспорване на неблагоприятния административен акт е установено грубо нарушаване на принципа на независимост на тези органи от страна на ръководителя, което от една страна е нарушение на материалния закон - чл. 4 от ДОПК, а от друга нарушение на морално-етичните правила за поведение на служителите в държавната администрация. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че поведението на служителя представлява неизпълнение на служебните задължения и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания заангажиране на отговорността на Димитров и санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, свързани с липсата на виновно поведение на служителя, поради прехвърлянето на отговорностите му като директор на териториалната дирекция на други служители за разглеждания случай не могат да бъдат споделени. Както е посочено по-горе служебните задължения на Димитров като директор на ТД на НАП - гр. Русе са нормативно установени и подлежат на изпълнение. Следователно при всяко нарушение служителят осъзнава факта на пренебрегване на задълженията, т. е. нарушението е извършено виновно и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая жалбоподателят е санкциониран с най-тежката дисциплинарна санкция след преценка на тежестта и характера на допуснатото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, като е отчетено личното поведение и проявеното бездействие от негова страна и при съобразяване с настъпилите от нарушението сериозни последици. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а доводите на касатора за нарушения на цитирания текст са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителят са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства: данни от извършени проверки, обяснения на служители, доклади и протоколи. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде потвърден. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,