Решение № 8514 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор /ИА МН/ против решение 7498/5.3.2025 г., постановено по адм. дело 9963/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът А. Л. Е., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на служебни задължения, съгласно чл. 21, ал.1, във вр. с ал. 2 от ЗДСл, определени с длъжностната характеристика, в съответствие с нормативните актове, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т.1 от ЗДСл. Конкретните задължения, които не са изпълнени според органа по назначението, са по чл. 8, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 10, т. 11, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Медицински надзор и т. 5 .10, т. 5.14, т.5.17 и т. 5.19 от длъжностната характеристика. Твърдяното в заповедта неизпълнение на служебните задължения е във връзка с: -Договор 06 39/06.10.2023 г. със страни ИА МН и Надя 2005 ЕООД било установено, че не е изпълнено нито едно от заложените мероприятия, описани в Приложение 1 към договора, като от А. Е. е следвало да се осигури качественото изпълнение на заложеното в договора. -Договор РД 11-1/18.01.2024 г. със страни ИА МН и Атлас Травелс ЕООД на изпълнителния директор на ИАМН бил предложен за приемане отчет с вх. 94-00-478/18.12.2023 г., който е извън срока на договора. -нарушение на пропускателния режим в Агенцията в сградата на ИА МН били допуснати служители на РЕГ Инженеринг ООД на дати 31.5.2024 г., 28.6.2024 г. и 11.7.2024 г., за поддръжка и обслужване на пожароизвестителната система. Договор с посоченото дружество за ремонт и абонаментно техническо обслужване на пожароизвестителната система бил сключен едва на 15.7.2024г. С обжалваното решение, Административен съд София град е отменил заповед РД102/18.9.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, с която на А. Л. Е. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение от длъжността главен секретар на Изпълнителна агенция Медицински надзор, с ранг V старши. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице извършени дисциплинарни нарушения и по трите пункта, описани по-горе. Правилно е отбелязал съдът от първа инстанция, че разпоредбата на чл. 8. т. 11 от Устройствения правилник изисква информиране на изпълнителния директор за хода на ежедневната работа в агенцията и че тази разпоредба не вменява на главния секретар задълженията за контрол по изпълнението на договорите. Същото се отнася и за задължението по т. 5. 14 от длъжностната характеристика, което е със същото съдържание. Правилни са изводите на съда, че е допуснато нарушение по отношение на изискването за мотивираност съдържащо се в чл. 97, ал.1, изр. първо ЗДСл, тъй като в процесната заповед изпълнителният директор на ИА МН не обосновава причините които налагат наказание уволнение. Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, а с налагането му се санкционира неправомерно служебно поведение и се осъществяват целите на личната и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл., която изисква кумулативно да се вземат предвид следните фактори: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. От своя страна изискването за мотивираност съдържащо се в чл. 97, ал.1, изр. първо ЗДСл, предполага в заповедта да бъдат изложени подробни съображения защо дисциплинарно-наказващия орган с оглед факторите по чл. 91 от същия закон, налага точно конкретното наказание, а не някое от останалите възможни наказания по чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. Като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение което не следва да бъде касирано. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Изпълнителна агенция Медицински надзор да заплати на А. Л. Е. сумата 1 100,- лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,