Решение № 237 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2007 г.

Решение № 237 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. И., с. Ч., община Б., област П., подадена от пълномощника и адвокат В, срещу решение № 1101 от 11.06.2007 г. по гр. дело № 1012/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че не е доказано правото и на собственост върху процесния имот. По делото е доказано, че действително имотът първоначално е бил земеделски, но впоследствие същият е влязъл в регулационния план на град П.. Въззивният съд, след като приел, че не е собственик на процесния имот, въобще не е обсъдил останалите и доводи за липса на основание за възникване на сервитут на "Т" ЕАД. Ответникът по касационната жалба "Т" Е., град П., не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 19 от 26.02.2007 г. по гр. д. № 3241/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. И. срещу "Т" Е. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне намиращите се в собствения на ищцата П по плана на град П., северна индустриална зона, с площ 697 кв. м., два тръбопровода, негова собственост, които пречат на ищцата да упражнява правото на собственост върху имота. Въззивният съд е приел, че описания по-горе имот е земеделски и за него липсват данни за възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ с позитивно решение на ОСЗ г. По тази причина ищцата не притежава активна материалноправна легитимация по предявения иск. Въззивното решение е правилно. Самата ищца твърди, че имотът първоначално е бил земеделски, но впоследствие същият е влязъл в регулационния план на град П.. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, независимо от това дали са били включени в ТКЗС. След като земята е имала земеделски характер към момента на обобществяването и, то последващата промяна на предназначението и, не може да обоснове извод за възможност за легитимирането на ищцата като собственик без решение на ОСЗ г. Само такова решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне има конститутивно действие и би легитимирало ищцата в отношенията и с третите лица като собственик на възстановения имот към настоящия момент. В този смисъл е т. 1 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Освен това по делото е установено по безспорен начин, че ответникът притежава сервитутно право за процесните тръбопроводи, които са заварени енергийни обекти /изградени са през 1968 г. и 1974 г./ по смисъла на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) Според нея за съществуващите към юли 1999 г. енергийни обекти сервитутите възникват с влизане в сила на закона. Произтичащите от сервитута права на ответника като енергийно предприятие изключват уважаването на предявения негаторен иск. От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.