Решение № 8761 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2009 г.

Решение № 8761 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Румен Христов Атанасов, от гр. Хасково, против решение № 1094 от 1.12.2008 г., постановено по адм. д. № 207/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), гр. София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалба срещу заповед № 1602/12.12.2007 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която служебното правоотношение на Румен Христов Атанасов било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е работил на длъжност "главен инспектор" в регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Хасково. С представените формуляри за проведеното атестиране се установило, че периода на атестация и процедурата са спазени, като бил изготвен работен план и проведени междинна и заключителна срещи. С представения формуляр за оценка на индивидуалното трудово изпълнение се установило, че държавният служител е получил най-ниската оценка 5 - "Неприемливо изпълнение" - оценяваният системно изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността. Служителят е подал възражение до контролиращия ръководител по реда и в сроковете по чл. 28 от Наредбата. Последният на 3.12.2007 г. е потвърдил извършената оценка. Оценяващ ръководител бил директорът на регионалната дирекция, а контролиращ - главния секретар на ИААА. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че атестирането е извършено от компетентен орган, спазени са разпоредбите на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Направено е заключението, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и НУРАСДА. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос по делото е дали оценяващия ръководител е провел с оценявания заключителна среща по смисъла на чл. 14 от НУРАСДА. Жалбоподателят е твърдял, че не е проведена заключителна среща, като тези доводи са изложени във възражението до контролиращия ръководител и поддържани в съдебното производство. За установяване на това обстоятелство съдът е допуснал в качеството на свидетел и разпитал оценяващия ръководител - Атанас Атанасов на длъжност директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Хасково към ИААА. Първоинстанционният съд е приел, че между оценявания и оценяващия е проведена заключителна среща на 19.11.2007 г., като това заключение е направено единствено въз основа на свидетелските показания на оценяващия ръководител. Този извод е незаконосъобразен и необоснован. В атестационния формуляр, както и в оспорената заповед е посочено, че заключителна среща е проведена на 23.11.2007 г., като такова е било и твърдението на административния орган в съдебно заседание, проведено по делото на 24.03.2008 г., когато процесуалния представител на последния е поискал допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че заключителната среща е проведена и това е станало на 23.11.2007 г. По искане на жалбоподателя органът по назначаването бил задължен да представи работния график, включващ периодите от 23.11.2007 г. и 26.11.2007 г., при което се установило, че на 23.11.2007 г. Румен Христов Атанасов не е бил на работа, тъй като бил нощна смяна. В следващото съдебно заседание процесуалният представител на изпълнителния директор на ИААА посочил, че във формуляра и в заповедта е допусната грешка в датата на провеждане на заключителната среща, ката последната била проведена не на 23.11.2007 г., а на 19.11.2007 г. В този смисъл са и свидетелските показания на оценяващия ръководител. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Хасково е бил оценяващ ръководител. В това си качество и съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРАСДА същият е имал задължение да извърши атестирането при условията и реда регламентирани в ЗДСл. и НУРАСДА, в т. ч. да проведе заключителна среща по смисъла на чл. 14 от НУРАСДА, като след приключването й е следвало до се попълнят съответните раздели от формуляра за оценка (чл. 14, ал. 3 НУРАСДА). При това положение допускането на оценяващия ръководител в качеството на свидетел е било недопустимо, тъй като жалбоподателят оспорва именно нарушения извършени при атестирането от оценяващия ръководител, а извършената атестация и дадената оценка, представляват основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо показанията на оценяващия ръководител представляват твърдения, подлежащи на доказване по предвидения за това в закона ред. Следователно изводът на съда, изграден единствено на база на показанията на свидетелските показания на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Хасково е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това не е сторено, въпреки дадените от съда указанията в изпълнение на изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК. Искането от страна на процесуалния представител на административния орган за допускане на гласни доказателства, установяващи, че заключителната среща е била проведена на 19.11.2007 г., а не както е записано в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е било недопустимо и правилно оставено без уважение от първоинстанционния съд. Оспореният индивидуален административен акт е официален диспозитивен документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. Последната може да се опровергае само като се докаже неавтентичността на документа т. е. че е подправен, за което обаче за издателя на акта не е налице интерес. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че на 23.11.2007 г. жалбоподателят не е бил на работа и при липса на други годни доказателства, установяващи провеждане на заключителна среща следва да се приеме, че такава не е проведена. Обстоятелството, че не е проведена заключителна среща между оценяващия и оценявания представлява нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото следва да се осъди ИААА да заплати направените по делото разноски в размер на 300 лв. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, е че за първоинстанционното производство е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но липсват доказателства същото да е заплатено, а в пълномощното за настоящата инстанция е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение за двете инстанции е 800 лв., от които 300 лв. са заплатени. Ето защо направените по делото разноски от жалбоподателя са в размер на 300 лв., които са дължими. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,