Решение № 397 от 21.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 538/2026 г.

Касационното производство е инициирано по протест на Окръжна прокуратура – Русе против присъда от 07.05.2026 год. по ВНОХД№1096/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе с основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Предлага се отмяна на атакуваната присъда и връщане за ново разглеждане. В хода на делото по същество представителят на ВКП поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен. Адвокат П. – защитник на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила, а касационният протест без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото. Подсъдимият К. в своя защита поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума подсъдимият моли за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С Присъда с рег.№98/19.09.2025 год. Районен съд – Русе, I наказателен състав по НОХД№1907/2024 год. е признал подсъдимия Д. П. К. за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК като му е наложил наказание от една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 500 лева. Така определеното наказание от една година на основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за изпълнение за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда съдът е отнел процесното МПС и е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. С Присъда №9/07.05.2026 год. Окръжен съд – Русе, III наказателен състав е отменил обжалваната присъда като е оправдал изцяло подсъдимия. Разгледаният касационен протест е процесуално допустим, а по същество следва да бъде уважен. При извършване на дължимата касационна проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, настоящият съдебен състав констатира, че протестираният въззивен съдебен акт е постановен в разрез с основните процесуални принципи, гарантиращи законосъобразното, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като допуснатите нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са рефлектирали върху правилното тълкуване и приложение на материалноправната норма на чл. 343б, ал. 3 от НК. Основен порок в дейността на Окръжен съд - Русе, квалифициращ неговия акт като незаконосъобразен, е дерогиране на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, императивно задължаващи съда да формира своето вътрешно убеждение единствено въз основа на доказателствени материали, събрани и проверени по разписания в процесуалния кодекс ред. Вместо да изпълни това свое конституционно и процесуално задължение, въззивният съдебен състав е предприел самоволно издирване, превод и непосредствено интерпретиране на извънпроцесуална техническа документация в интернет пространството (техническо ръководство за експлоатация от уебсайта на производителя Dr дger). Подобен подход съставлява недопустимо смесване на процесуалните роли на правораздавателния орган и на експерта, притежаващ специални знания. Съдът, не разполага и не може да разполага с авторитетни научни познания в сферата на „имунологичните анализи на конкурентното инхибиране“, молекулярната биология и биохимичното засичане на психоактивни субстанции в човешката слюнка. Навлизането на съда в строго специфичната медицинска и техническа материя извън и без законовия инструмент на съдебната експертиза по чл. 144 от НПК представлява съществено процесуално отклонение. То не просто лишава съдебния акт от научна и легитимна доказателствена опора, но и нарушава принципа на равнопоставеност и състезателност в наказателния процес, тъй като страните са били поставени пред свършен факт, без обективната възможност да подложат на критично обсъждане, разпит и оспорване тези извънпроцесуално придобити данни. Този порок е довел и до последващо превратно и концептуално погрешно тълкуване на материалноправния елемент от състава на престъплението – „надлежния ред“. Въззивната инстанция необосновано е приравнила вътрешните технически препоръки на търговското дружество производител Dr дger към позитивното административно и наказателно право на Република България. Легитимният „надлежен ред“ в националния правен ред е уреден по общ и задължителен начин единствено в подзаконовия нормативен акт – Наредба №1 от 19.07.2017 г. Съдът е допуснал недопустима колизия на източниците на правото, като е преценил, че частноправните инструкции на производителя дерогират или изменят нормативния механизъм, заложен от българския законодател. Наредба № 1/2017 г. изгражда ясна и последователна двуфазна процедура, при която полевият тест на пътя представлява първоначалната, ориентировъчна фаза на скрининг, чийто резултат обаче се ползва с пълна законова обвързаност, ако проверяваното лице откаже да реализира предоставеното му субективно право да даде биологична проба. В тази връзка Окръжен съд - Русе е извършил превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 г., прилагайки презумпцията за невиновност по начин, който преобръща смисъла на закона. Видно от материалите по делото, подсъдимият Д. К. е бил надлежно придружен до УМБАЛ „К.“, където лично и съзнателно е манифестирал отказ да даде кръв за химическо изследване. Наредбата изрично урежда правните последици от това процесуално поведение: при отказ от медицинско изследване, употребата на наркотични вещества се счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на техническото средство/медицинското изделие. Въззивният съд е допуснал грешка, като е приел, че след като подсъдимият е отказал да даде кръв, резултатът от полевия тест не може да се счита за „потвърден“ поради липсата на последващ лабораторен анализ. По този начин съдът е позволил на дееца да черпи изгодни за себе си правни последици от собственото си поведение(отказ), възпрепятстващо разкриването на обективната истина чрез последващо изследване. Възприемането на подобна теза би превърнало отказа от кръвна проба в универсален механизъм за оневиняване на всеки водач, управляващ МПС под въздействието на наркотици. Не по-малко спорни от научно-теоретична и процесуална гледна точка са и изводите на въззивния съд относно годността на самата тест касета като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК. Проявеният прекомерен съдебен формализъм по отношение на липсата на изписани три имена и ЕГН върху външната обвивка на касетата граничи с произволно изключване на доказателствен материал. Фактите около извършването на пробата, нейният времеви и пространствен контекст са писмено обективирани в официален упълномощен документ – Акт за установяване на административно нарушение на л.19 от досъдебното производство с придружаващите го стикери номерирани по съответния ред, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. Подсъдимият К. е обективирал съгласието си с констатациите, полагайки саморъчен подпис без никакви възражения или особени мнения. При пълното отсъствие на каквито и да е фактически твърдения, индикации или съмнения за умишлена манипулация, подмяна или компрометиране на касетата, съдът е бил длъжен да разгледа доказателствената верига в нейната логическа и документална цялост, а не да изолира касетата въз основа на липсата на административно надписване, което не е въведено като императивно изискване. Допълнителен белег за необоснованост и излизане извън законовия предмет на доказване по чл. 102 от НПК представляват разсъжденията на въззивния съд за липсата на климатични и метеорологични данни за района на [населено място] към момента на инкриминираното деяние. По делото е представено неоспорено доказателство, че анализаторът Dr дger DrugTest 5000 е преминал валидна периодична сервизна проверка и калибриране от оторизирания вносител „Дрегер С. България“ Е. със срок на валидност 12 месеца. Техническото устройство, в качеството си на високотехнологичен измервателен уред, притежава фабрично интегрирани софтуерни защити, които автоматично преустановяват процеса на анализ и сигнализират за системна грешка, в случай че температурата или влажността на околната среда излизат от дефинираните експлоатационни граници (от +5°C до +40°C). След като устройството е финализирало процедурата и е генерирало валиден положителен резултат за амфетамин и метамфетамин, самоволното изискване на съда за извличане на успоредни данни от НИМХ съставлява проява на неоправдан скептицизъм, насочен към изкуствено създаване на съмнение в доказателствената база. В допълнение, Окръжен съд - Русе е подходил повърхностно и към анализа на писмото от НИК-МВР, интерпретирайки превратно научното твърдение, че полевите тестове представляват средство за „бърза предварителна информация“. Научният статус на едно медицинско изделие като средство за първоначален скрининг не отнема неговата юридическа функция на окончателно доказателство в хипотезите, в които самото изследвано лице е отказало да премине към референтния лабораторен метод (химико-токсикологично изследване). Правната последица на отказа е процесуална санкция, при която предварителната информация се сублимира в окончателен доказателствен факт за целите на наказателната отговорност. Съдът е пренебрегнал и заключението на допълнителната експертиза, която ясно диференцира ефектите на медикаментите „Тайлол хот“ и „Клариназе“ от острата клинична картина и психотропен ефект на амфетамините, с което е допуснал и грешка при оценка на субективната и обективната страна на престъплението. На следващо място, разглежданият мотив на въззивната инстанция, с който се отрича доказателствената стойност на еднократното тестване с техническото средство поради неспазване на техническата инструкция на производителя за вземане на втора потвърдителна проба, почива на погрешно разбиране на систематичното място и съотношението между националното право, европейските технически регламенти и процесуалните презумпции, заложени в българския наказателен процес. Изводът на Окръжния съд, че липсата на втора проба от слюнка чрез системата Dr дger DCD 5000 прави отчетения положителен резултат за амфетамин и метамфетамин „правно несъставомерен“ и „неистински“, е порочен от материалноправна и процесуална гледна точка по няколко съображения: На първо място, съдът е извършил недопустимо смесване между научната природа на изделието и неговата юридическа стойност в наказателния процес. Фактът, че изследването се основава на принципа на „имунологични анализи на конкурентното инхибиране“ и по своята медицинска същност представлява качествено ориентировъчен (скринингов) метод, по никакъв начин не рефлектира върху неговата юридическа годност, когато уредът е приложен в хипотеза на изричен отказ на лицето да даде референтна биологична проба. Нито Регламент (ЕС) 2017/746, нито вътрешните технически спецификации на производителя Dr дger притежават нормотворческата сила да дерогират или изменят правилата за доказване в българския наказателен процес, уредени в суверенния Наказателно-процесуален кодекс и приложимото за целта на чл. 343б, ал. 3 от НК специално законодателство. На второ място, въззивната инстанция е интерпретирала превратно механизма на националния „надлежен ред“, инкорпориран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Българският законодател е напълно запознат с обстоятелството, че полевите технически средства за наркотични вещества дават предварителен ориентировъчен резултат. Именно поради тази техническа специфика нормативната уредба е изградила строго разписана двуфазна процедура, гарантираща правото на защита на проверяваните лица. Първата фаза е изследването на пътя с техническо средство (в случая Dr дger DrugTest 5000), одобрено по надлежния законов ред съгласно чл. 1, ал. 4 и 5 от Наредбата със Заповед на Министъра на вътрешните работи. Втората фаза, която има за цел именно научното и окончателно потвърждаване на резултата, е химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологична проба (кръв или урина). Връзката между тези две фази и правните последици от поведението на изследваното лице са уредени по безусловен начин в разпоредбата на чл. 6, ал. 4-9 от Наредба № 1/2017 г. Нормата императивно предписва, че когато лицето откаже да даде кръв за изследване, употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на техническото средство. Законодателят съзнателно е въвел тази правна презумпция, превръщайки резултата от полевия тест в окончателен доказателствен факт за целите на съставомерността по чл. 343б, ал. 3 от НК, винаги когато деецът сам блокира провеждането на втората (лабораторна) фаза. В този смисъл, позоваването на т. 3.3 от инструкцията на производителя за необходимостта от „втора проба и анализ от акредитирана лаборатория“ е напълно ирелевантно за съдебния казус. Тази втора потвърдителна проба, за която настоява производителят в интернет листовката, в българския правен мир се реализира именно чрез изследването на кръв в акредитирана лаборатория по реда на Наредба № 1/2017 г., а не чрез паралелно взимане на втора слюнчена проба на пътя. След като на подсъдимия Д. К. е бил издаден талон за медицинско изследване и същият, след като е бил конвоиран до УМБАЛ „К.“, изрично е отказал да даде кръв, той сам е възпрепяствал провеждането на регламентираната втора потвърдителна фаза. На трето място, въззивният съд е допуснал правен абсурд, превръщайки действията на подсъдимия (отказа от кръвна проба) в основание за неговото оневиняване. Окръжният съд е приел, че след като няма втора проба, първата е неистинска, игнорирайки факта, че липсата на втора проба е директна и непосредствена последица от волеизявлението на самия К., което, разбира се, е негово право. Възприемането на подобна теза би представлявало своеобразна дерогация на престъпния състав на чл. 343б, ал. 3 от НК и би довело до срив в генералната превенция против управлението на МПС след употреба на наркотици. Всеки водач, който е употребил забранени субстанции, би могъл просто да откаже да даде кръв в болницата и след това да се позове на твърдението, че еднократният полеви тест без втора потвърдителна проба е правно несъставомерен. Подобно тълкуване превръща субективното право на отказ в инструмент за шиканиране и индулгенция за извършено престъпление, което е в разрез с разума на закона. На четвърто място, неоснователен е упрекът към Министъра на вътрешните работи, че е издал Заповед № 8121з-329 (изм. със Заповед № 8121з-414/29.03.2024 г.) в противоречие с инструкциите на производителя. Министърът упражнява предоставена му нормативна компетентност по чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. При одобряването на измервателните апарати административният орган съобразява тяхната приложимост за целите на масовия полицейски контрол и първоначален скрининг, а не за нуждите на изолираната лабораторна диагностика. Обстоятелството, че методът се основава на имунологичен анализ ин витро, не дисквалифицира апарата като годно средство за контрол, след като съответствието му е оценено и същият носи задължителната маркировка „СЕ“, потвърдена по делото и от официалното становище на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Поради това, изводът на въззивната инстанция, че резултатът от апарата е „неистински“ поради липсата на втора проба, представлява нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на доказателствения материал, което налага отмяна на обжалваната присъда. На следващо място, позоваването на въззивния съд на т. 1 от Приложение 1 към Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета съставлява пример за превратно тълкуване. Изводът, че по силата на този регламент резултатът от еднократната проба се явява „неистински“ и „правно несъставомерен“, тъй като медицинското изделие не е използвано в пълно съответствие с инструкциите на производителя за втора проба, е изцяло несъстоятелен по следните съображения: На първо място, Регламент (ЕС) 2017/746 има изключително техническо и търговско приложно поле, регулиращо пазара в рамките на ЕС, но не и националното наказателно право. Основната цел на цитирания регламент е да осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар на Съюза, като установи високи стандарти за качество, безопасност и съответствие при свободното движение и пускането на пазара на медицински изделия за инвитро диагностика (чл. 1, пар. 1 от Регламента). Европейското законодателство в тази сфера урежда задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите, както и процедурите по оценка на съответствието (CE маркировка), за да се гарантира, че изделието е технически изправно и отговаря на заявените характеристики. Този регламент обаче няма за предмет и не може да урежда правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата в наказателния процес на суверенните държави членки, нито да определя състава на престъпленията по националните им наказателни кодекси. Въпросът дали едно лице е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и по какъв начин се доказва това, е изцяло в сферата на споделена или изключителна компетентност на Република България, която упражнява този суверенитет чрез разпоредбите на НПК и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На второ място, Окръжен съд - Русе е игнорирал официалните тълкувания на самата Координационна група по медицинските изделия (MDCG) към Европейската комисия. В официалното и задължително Ръководство MEDDEV 2.14/1 (както и в последващите актове на MDCG), изрично е разписано (т. 2.6), че изделия, които по своето основно предназначение са проектирани и се използват от правоприлагащите органи (law enforcement права) за целите на съдебната власт, контрола по пътищата или криминалистиката, не се квалифицират като инвитро диагностични медицински изделия (IVD) за медицински цели. Когато полицията използва Dr дger DrugTest 5000 на пътя, тя не извършва медицинска диагностика или лечение на пациент (което е предмет на Регламент 2017/746), а осъществява държавен контрол по безопасност на движението съгласно ЗДвП. Поради това, техническото изискване за „потвърждаване на медицинската диагноза с втори тест“, заложено в европейския регламент за клинични нужди, е абсолютно неприложимо спрямо полицията на пътя. На трето място, въззивната инстанция е допуснала логическа грешка при тълкуването на израза „действие, предвидено от производителя“. Дори да се приеме, че уредът попада под регулацията на техническите стандарти, неговото „предвидено действие“ е именно да извърши качествен скрининг и да отчете наличието на метаболити на наркотици над определен праг (Cut-off стойност). Уредът е изпълнил това свое действие – засякъл е амфетамин и метамфетамин и е генерирал разпечатка. Проблемът с липсата на втора, лабораторна проба не произтича от технически дефект на изделието или от нарушаване на Регламент (ЕС) 2017/746 от страна на МВР, а е директна последица от отказа на подсъдимия К. да даде кръв в болницата. Следователно, Окръжен съд - Русе изкуствено е инкорпорирал технически европейски регламент за пазарна стандартизация, заобикаляйки ясната и императивна вътрешноправна санкция на чл. 6 от Наредба № 1/2017 г., според която отказът от кръв превръща първоначалния тест в окончателно доказателство. Подобно смесване на правни режими е недопустимо и води до постановена в нарушение на закона оправдателна присъда. Не намира опора в правото и е фундаментално погрешен изводът на въззивния съд, че Ръководството MEDDEV 2.14/1 и актовете на Координационната група по медицински изделия (MDCG / KGMI) към Европейската комисия „изолират държавата от контрол“ и съставляват прекия „надлежен законов ред“, който дерогира Наредба № 1/2017 г. и Заповедта на министъра на вътрешните работи. С тези си съждения Окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон поради следните съображения: Въззивната инстанция е подходила с неразбиране към правната природа на актовете на Координационната група (MDCG) и Ръководствата MEDDEV. Съгласно правото на ЕС, тези документи нямат обвързваща правна сила. Те са насоки, чиято единствена цел е да подпомогнат еднаквото прилагане на техническите регламенти (MDR 2017/745 и IVDR 2017/746) от пазарните субекти и нотифицираните органи. Недопустимо е да се приеме, че незадължителен технически наръчник от интернет или насока на експертна група към ЕК могат да дерогират действащ национален нормативен акт (Наредба № 1/2017 г.) или да се издигат в ранг на „надлежен законов ред“ в рамките на българския наказателен процес. Освен това, Окръжен съд - Русе е извършил пълно текстово и смислово преобръщане на цитираното от него Ръководство MEDDEV 2.14/1. В точка 2.6 от същото ръководство изрично е разяснено кои изделия биват изключвани от обсега на медицинската инвитро диагностика. Както вече бе посочено, текстът посочва, че изделия, предназначени за правоприлагащите органи (за нуждите на правосъдието, криминалистиката и контрола по пътищата), не са изделия за инвитро диагностика по смисъла на европейските директиви за хуманна медицина („Изделия, предназначени за използване единствено в хода на дейността на правоприлагащите органи или за други немедицински цели – например тестове за бащинство или тестове за откриване на злоупотреба с наркотици/алкохол – не се квалифицират като ин витро диагностични медицински изделия (IVD)“). Причината за това е очевидна: целта на теста на пътя не е поставянето на медицинска диагноза, терапия или лечение на пациент, а осъществяването на административно-полицейска превенция за сигурността на транспорта. Поради това, опитът на въззивния съд да пренесе техническите изисквания за инвитро медицинска диагностика върху правоприлагащата дейност на МВР представлява недопустима аналогия в правото. В допълнение, фактически невярно е твърдението, че апаратът Dr дger DrugTest 5000 е „без маркировка СЕ“ и че държавата е лишена от контрол. По делото е приложено официално становище Рег. № 1670419558049 на компетентния държавен орган – ИАЛ. В него изрично е удостоверено, че продуктите на фирма Dr дger (DrugTest 5000 – анализатор и набор от тестове) притежават оценено съответствие и нанесена маркировка „СЕ“ съгласно Закона за медицинските изделия (ЗМИ). Държавният контрол е напълно реализиран както по линия на ИАЛ (при допускането на изделието на пазара), така и по линия на МВР чрез изискването за периодично калибриране и техническо обслужване. Обстоятелството, че Българският институт по метрология (БИМ) не извършва последваща верификация, произтича от факта, че уредът е сертифициран по ЗМИ като медицинско изделие с маркировка „СЕ“, а не като средство за измерване по Закона за измерванията. Това е съзнателен законов избор на държавата, който не „изолира“ контрола, а го възлага на специализирания за целта орган – ИАЛ. Не на последно място, Наредба № 1/2017 г. дава пълен и изчерпателен отговор на методиката на производителя, противно на твърденията на въззивния съд. Методиката на Dr дger изисква качественият (ориентировъчен) полеви тест да бъде потвърден с последващ референтен анализ. Българският подзаконов нормативен акт изцяло е съобразил това изискване, като е разписал, че при оспорване на теста, резултатът се потвърждава чрез изследване на кръвна проба в акредитирана лаборатория. „надлежният законов ред“ не е нарушен от наредбата или от заповедта на министъра, тъй като самият подсъдим Д. К., който чрез изричния си отказ да даде кръв е осуетил провеждането на референтното изследване. Мотивите на Окръжен съд - Русе почиват на селективно извадени технически цитати от необвързващи европейски наръчници, интерпретирани извън техния смисъл, за да се обоснове съмнение в годността на контролните органи. Подобен подход нарушава чл. 14 от НПК и води до неправилно прилагане на материалния закон. Всичко изложено сочи, че въззивният съд е постановил оправдателната присъда при съществени нарушения на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата, довели до погрешни фактически констатации и неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя необходимостта от касиране на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,