Решение № 12123 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) срещу Решение 20402 от 13.06.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 11398/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на АПИ против Решение РД-02-14-2093 от 31.10.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР), с което й е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по Договор 296 от 15.12.2023 г. с Елит строителна компания" ЕООД по Обособена позиция (ОП) 1; по Договор 297 от 15.12.2023 г. с ДЗЗД КВ-ПСП Кости Средец по ОП 2; по Договор 298 от 15.12.2023 г. с Монолит" ООД по ОП 3 и по Договор 299 от 15.12.2023 г. с ДЗЗД КВ-ПСП Кости Средец по ОП 4, за нарушение на чл. 182, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 18, ал.1, т.13 и чл.2, ал.1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател АПИ, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и счита изводите на съда за наличие на нарушение за неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи на доказателствения материал по делото. Твърди, че липсват мотиви за определяне на финансова корекция, а е налице позоваване единствено на констатациите по доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Сочи, че липсват фактически установявания за извършване на финансова корекция по реда на чл. 75, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ). В случая не става ясно дали административният орган извършва финансова корекция или отказва да верифицира разходите. Счита, че при възлагане на процесната обществена поръчка, възложителят е действал в изпълнение на Решение 713 от 03.10.2022 г. на Министерския съвет на Република България (МС) за извършване на аварийно възстановителни работи по ремонт и стабилизиране/реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо турската държавна граница. Намира, че изключителни обстоятелства по смисъла на §2, т. 17 ДР на ЗОП са засиленият миграционен натиск и опазването на националната сигурност на страната. Дори да е налице нарушение, то последното няма реално или потенциално финансово отражение. Прави искане решението да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Борисов. Ответникът ръководителят на УО на ОПРР, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: На 23.09.2022 г. е обявено частично бедствено положение в областите Бургас, Хасково и Ямбол, поради засиления мигрантски натиск на турско- българската граница и необходимостта от подобряване на спомагателна гранична инфраструктура, което е в сила до 29.09.2022 г. В последствие, срокът на обявеното частично бедствено положение е удължен до 23.10.2022 г. Целта е да се започне спешно ремонт на компрометираните горски пътища и инфраструктура по българо-турската държавна граница. Съгласно Решение 713 на Министерския съвет на Република България (РМС) от 03.10.2022 г. за извършване на аварийно-възстановителни работи по ремонт и стабилизиране/реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница, на основание чл. 19, ал. 1, т. 13 от Закона за защита при бедствия, във връзка с обявеното частично бедствено положение на територията на областите Бургас, Хасково и Ямбол, Министерският съвет възлага извършването на неотложни аварийно-възстановителни работи по ремонт и стабилизиране/реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница, които да се извършат от Държавно предприятие Югоизточно държавно предприятие Сливен, за негова сметка. Контролът по изпълнение на дейностите е възложен на министъра на земеделието и храните. По делото е приложен доклад от 12.07.2023 г. от директора на ЮИДП Сливен до министъра на земеделието и храните, видно от който в периода м. декември 2022 г. м. март 2023 г. от дружеството са изготвени количествено стойностни сметки за направа на текущ ремонт на трайни горски пътища на територията на ДГС Царево, ДГС Кости, ДГС Малко Търново и ДГС Средец. Посочено е, че поради неяснота относно източниците на финансиране за изпълнение на строително-ремонтните дейности по граничните пътища, подготовката по изготвяне и обявяване на процедурите е била възпрепятствана (дружеството не разполага с финансовите средства за реализиране на СМР). На 28.06.2023 г. са получени указания от МРРБ във връзка с обменената информация между заинтересованите страни за реализация на инвестиции в горски пътища на границата между България и Турция в рамките на 2023 г. и с оглед постигане на готовност за подаване на проектно предложение от страна на АПИ при МРРБ в качеството й на конкретен бенефициер по процедура Регионални пътища по Приоритетна ос 7 Регионална инфраструктура на ОПРР 2014-2020. Дружеството е попълнило формуляр за кандидатстване, в качеството си на партньор по откритата процедура. Приложило е количествено-стойностни сметки, с уточнението, че ЮИДП Сливен не разполага с тези финансови средства и механизация за извършване на ремонтните дейности и моли за осигуряване на финансиране. На 06.11.2023 г., между УО на ОПРР и АПИ е сключен Административен договор РД-02-37-58 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПРР 2014-2020, процедура по директно предоставяне BG16RFOP001-7.001 "Регионални пътища" за изпълнение на проектно предложение Пилотна инициатива за свързаност в Югоизточния район Подобряване на свързаността на второстепенната и третостепенната пътна мрежа в област Бургас с Трансевропейската транспортна мрежа за товари и пътници, чрез реконструкция на пътища, в т. ч. строителство, реконструкция, рехабилитация и ремонт/ основен и/или текущ/ на републикански, горски и общински пътища, с партньори: Община Бургас и ДП Югоизточно държавно предприятие (ДП ЮДП). На 27.11.2023 г., с Решение F450724, директорът на ДП ЮДП обявява пряко договаряне по реда на чл. 182, ал.1, т.1 ЗОП с предмет: "Възлагане на СМР - неотложни аварийно - възстановителни работи по ремонт и стабилизиране/реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по Българо-турската държавна граница, по обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1. "Текущ ремонт на трайни горски пътища и пътни съоръжения към тях в териториалния обхват на ТП "ДГС Царево"; Обособена позиция 2. "Текущ ремонт на трайни горски пътища и пътни съоръжения към тях в териториалния обхват на ТП "ДГС Кости"; Обособена позиция 3. "Текущ ремонт на трайни горски пътища и пътни съоръжения към тях в териториалния обхват на ТП "ДГС Малко Търново". Обособена позиция 4. "Текущ ремонт на трайни горски пътища и пътни съоръжения към тях в териториалния обхват на ТП "ДГС Средец" - 429 дни след РМС 713/03.10.2022 г. Решението е публикувано в РОП на АОП под номер 02716/2023-0446. В резултат от проведена процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет: "Възлагане на СМР - неотложни аварийно - възстановителни работи по ремонт и стабилизиране/реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по Българо-турската държавна граница, финансирани със средства по процедура BG16 RFOP001-7. 001: "Регионални пътища" на ОПРР 2014. -2020, са сключени следните договори: Договор 296 от 15.12.2023 г. с изпълнител "Елит строителна компания" ЕООД, на стойност 1 448 043, 30 лв. без ДДС, по ОП 1; Договор 297 от 15.12.2023 г. с изпълнител ДЗЗД "КВ-ПСГТ Кости-Средец", на стойност 1 173 600, 01 лв. без ДДС, по ОП 2; Договор 298 от 15.12.2023 г. с изпълнител "Монолит" ООД, на стойност 2 136 689, 50 лв. без ДДС, по ОП 3; Договор 299 от 15.12.2023 г. с изпълнител ДЗЗД "КВ-ПСП Кости-Средец", на стойност 519 000 лв. без ДДС, по ОП 4. На 08.10.2024 г. ръководителят на УО на ОПРР уведомява АПИ за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 21.10.2024 г. АПИ представя възражение. С Решение РД-02-14-2093 от 31.10.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, на АПИ е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, по Договор 296 от 15.12.2023 г. с Елит строителна компания" ЕООД по ОП 1; по Договор 297 от 15.12.2023 г. с ДЗЗД КВ-ПСП Кости Средец по ОП 2; по Договор 298 от 15.12.2023 г. с Монолит" ООД по ОП 3 и по Договор 299 от 15.12.2023 г. с ДЗЗД КВ-ПСП Кости Средец по ОП 4, за нарушение на чл. 182, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 18, ал.1, т.13 и чл.2, ал.1, т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за определяне на ръководител на Управляващия орган на ОПРР. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд намира, че от една страна между датата на РМС 713 от 03.10.2022 г. и датата на откриване на процедурата с Решение F450724/27.11.2023 г., на основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, е изминал период от повече от една година. От друга страна, за възлагането на процедурата не е било пречка провеждането й като публично състезание, за което съществуват съкратени срокове. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приема, че възложителят е провел процедура на пряко договаряне, без да е налице посоченото основание (чл. 182, ал. 1, т.1 от ЗОП) за избора на този вид процедура, като по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Съдът счита, че административният орган правилно е квалифицирал нередността по т.1, б. б, бб от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, като законосъобразно е определил и размера на финансовата корекция за това нарушение. Така мотивиран, съдът достига до краен извод, че по отношение на оспорения акт не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. В тежест на бенефициера е да установи, че е било налице соченото от него основание за провеждане на процедура по пряко договаряне. Съгласно 182, ал. 1, т. 1 ЗОП възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица, когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Административният орган и съдът обосновано приемат, че в случая не е налице изключително обстоятелство по смисъла на §2, т. 17 ДР на ЗОП. Съгласно посочената разпоредба, "Изключителни обстоятелства" са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат или непосредствено застрашават живота или здравето на хората, околната среда или националната сигурност. В случая между датата на обявеното частично бедствено положение, във връзка с което е прието РМС 713 от 03.10.2022 г., и датата на откриване на процедурата по пряко договаряне - 27.11.2023 г. е изминал период от повече от една година. Бенефициерът не е представил доказателства, които да установяват невъзможността му да спази сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4 ЗОП, като доказателствата, на които се позовава, не обосновават различен извод. Изложените от касатора възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като в съответствие с чл. 221, ал.2, предложение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря. За законосъобразното провеждане на процедурата в хипотезите на чл. 182, ал. 1, т.1 ЗОП е необходимо стриктно спазване на предпоставките, при които тя може да се проведе. Целта на законодателя е в лимитативно изброените хипотези да създаде за възложителя по-облекчен механизъм, чрез който да постигне задоволяване на своите нужди. Изключението обаче от принципа на публичност е допустимо само при стриктно спазване на предпоставките на съответната хипотеза. В случая бенефициерът не е доказал изпълнението на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, като изложените аргументи за провеждането й, правилно не са възприети от административния орган. Правилни и в съответствие с относимите нормативни разпоредби са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на нередност по т.1, б. б, бб от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата и размера на определената финансова корекция. При определяне размера на финансовата корекция, административният орган е отчел факта, че процесната поръчка е обявена в национален регистър. В разпоредителната част на акта ясно и еднозначно е посочено, че се определя финансова корекция. Това, че в акта е възпроизведена разпоредбата на чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ и възможността на бенефициера доброволно да заплати определената с административния акт сума на финансовата корекция, не води до смесване на производства, нито променя волята на административния орган да определи финансова корекция. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 143 АПК, АПИ следва да бъде осъдено да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт, разноски по делото в размер на 150,00 лева, юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение