Решение № 10877 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2011 г.

Решение № 10877 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мариана Огнянова Цветанова от гр. Благоевград, чрез пълномощника си адвокат Марио Биков, против решение № 763 от 13.12.2010 г., постановено по административно дело № 967 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 69 от 19.10.2010 г. на Грозденка Митова - заместваща директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 628 от 31.08.2010 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Мариана Огнянова Цветанова от гр. Благоевград решение № 69 от 19.10.2010 г. на Грозденка Митова - заместваща директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 628 от 31.08.2010 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 02.09.2009 г. до 14.03.2010 г., в размер на 1714,10 лв., от които 1526,75 лв. главница и 187,35 лв. лихва, поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мариана Огнянова Цветанова срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Мариана Огнянова Цветанова е работила по трудов договор с ЕТ "Емил Тодоров"-Благоевград и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен със заповед № 008/13.04.2009 г. на работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето от 14.04.2009 г. до 13.03.2010 г.. В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 12.05.2009 г. в ТП на НОИ - Благоевград, касаторката е декларирала, че детето й Гергана Антонова Цветанова не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При направена от контролните органи на РУСО - Благоевград, проверка въз основа на констативен протокол вх. № 110 от 29.06.2010 г. било установено, че детето Гергана Антонова Цветанова е прието в ОДЗ № 1 - гр. Благоевград на 02.09.2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО жалбоподателката Мариана Огнянова Цветанова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Благоевград. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на 14.03.2008 г., за времето от 02.09.2009 г. до 14.03.2010 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Мариана Огнянова Цветанова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Представено е копие от ведомост за пребиваването в яслена група в ОДЗ № 1, гр. Благоевград за времето от октомври 2009 г. до март 2010 г., в която са отразени дните, в които Гергана Антонова Цветанова е посещавала детското заведение. В този смисъл, предвид възраженията на касаторката, съдът е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи в писмената защита, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 1 в гр. Благоевград е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приемът в което се подчинява на два режима: този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП - за детската градина, и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. - за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на касационната жалбоподателка е било записано през периода от от 02.09.2009 г. до 14.03.2010 г. в ОДЗ № 1 - гр. Благоевград, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Благоевград е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Мариана Огнянова Цветанова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,