Решение № 11357 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 398/2011 г.

Решение № 11357 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 398/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, обн, ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г., (наредбата). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката, против решение № 14686/01.12.2010 г., постановено по административно дело № 2003/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Антоанета Ангелова Попова, срещу Решение № 06-00-821/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Ответницата Попова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Решение № 06-00-821/12.01.2010 г., на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование на Антоанета Ангелова Попова, от гр. София, по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна и преписката е върната за ново произнасяне с конкретни указания. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че според заявеното от жалбоподателката обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Изложени са подробни мотиви за допуснати нарушения на процедурата и са обсъдени всички наведени в процеса доводи от страните. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Настоящият състав изцяло възприема изложените в решението мотиви, като съответни на действащата правна уредба и фактическа обстановка по адм. преписка. Възприетото от административния орган, че обучението на жалбоподателката в търговско дружество, представляващо учебното заведение на територията на страната по споразумение с Киевския университет, и че документът, издаден от университета, не представлявал диплома за висше образование, са относими към евентуална процедура по § 12 от ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2 от наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, отказът, издаден на това основание, се явява незаконосъобразен, както правилно е приел тричленният състав. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). От факта, че жалбоподателката е посочила като място на провеждане на обучението "България, София", министърът е направил необоснования извод, че е нарушена нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата и министърът не са изследвали възможността висшето образование на лицето да е придобито при дистанционна форма на обучение, каквато се твърди от жалбоподателката. Въпросът, на който е бил длъжен да даде отговор адм. орган, е какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация, чрез дистанционно обучение, както и дали Киевския славистичен университет, Украйна е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна, и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението и съответства ли то на установените правила и изисквания, т. е. произнасянето следва да касае пряко признаването, респ. непризнаването на диплома за висше образование и професионална квалификация, издаден въз основа на проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,