Решение № 10967 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 391/2019 г.

Решение № 10967 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 391/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия по хазарта, представлявана от председателя на комисията, против решение № 7276 от 4.12.2018 г., постановено по адм. дело № 6643/2018 г. по описа на Административен съд - София град. По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът – "Пирин Турс 2002" ЕООД, гр. София, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор и изложени в съдебно заседание, моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното: С атакуваното решение е отменено Решение № 000030-6721 от 31.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ/Комисията), с което на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) е отказано издаването на лиценз на "Пирин Турс 2002" ЕООД за организиране онлайн на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години в игрална зала с адрес: гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. "Г. Бенковски" № 32, поради несъответствие с изискванията на чл. 44 от Закона за хазарта и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14 дневен срок, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, считайки, че е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че посоченото от ДКХ трасе, определено от "Земемери" ЕООД не е измерено съобразно изискванията на чл. 2 от Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта/Наредбата/. Съдът се е позовал на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Приел е също така, че паркингът не е част от пешеходно трасе по смисъла на наредбата. АССГ е стигнал до извод, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Така мотивиран е отменил решението на ДКХ и е върнал преписката за ново произнасяне на органа. Решението е неправилно. В противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 44 ЗХ игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от домове за деца, лишени от родителски грижи, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди. Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отстоянието се измерва от правоспособни лица, които могат да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография. За извършените измервания правоспособните лица издават необходимото удостоверение заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията. По силата на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата отстоянието по ал. 1 се измерва по най-прекия пешеходен път от главния вход на игралното казино или игралната зала до най-близкия вход на сградата на съответното училище или на съответния дом за деца, лишени от родителски грижи. Най-прекият пешеходен път се измерва по оста на разрешените за движение на пешеходци места: тротоари, банкети, пешеходни алеи и площади, при съобразяване с местата за пресичане на платната за автомобилно движение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в наредбата е налице примерно, а не изчерпателно, изброяване на пешеходните места. В случая следва да се има предвид, че паркингите, през които е възможно преминаването на пешеходци, не са забранени за движение на пешеходците, предвид ЗДвП, следователно може да се приеме, че паркингите са разрешени за движение на пешеходци места по смисъла на чл. 2, ал. 4 от Наредбата. От което пък следва извод, че няма пречка пешеходното трасе да преминава през паркинг. Не без значение е обстоятелството, че в случая, че става въпрос за пешеходно трасе на ученици, които учат в училищата в близост до мястото, където ще се помещава игралната зала. Като се има предвид липсата на забрана за преминаване през паркинги и че същите представляват разрешени за движение на пешеходци места, то отстоянието между игралната зала и НУ "Св. Св. Кирил и Методий" и ОУ "М. Дринов" се явява по-малко от 300 метра, което обстоятелство води до извод за несъответствие на бъдещата игрална зала с изискванията на чл. 44, ал. 1 ЗХ. Като е стигнал до извод, различен от горния, и като е отменил оспорения административен акт, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него – постановен друг- по съществото на спора, с който жалбата на "Пирин Турс 2002" ЕООД срещу Решение № 000030-6721 от 31.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от административния орган искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат такива в размер на 200 (двеста) лева общо за двете инстанции по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция – определено по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ която сума "Пирин Турс 2002" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – седмо отделение