Решение № 14070 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2011 г.

Решение № 14070 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 68 от 09.05.2011 г., постановено по адм. д. № 13/2011 г. Административен съд гр. Ловеч е отменил решение № 27/21.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч в частта, с която е оставил в сила разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. и разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г. и двете на ръководител "ПО" по отношение размера на определената за възстановяване сума. Върнал е преписката на ТП на НОИ гр. Ловеч за ново произнасяне относно размера на дължимата сума, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото, съобразно представените писмени доказателства и данните от съдебно-икономическата експертиза. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Ловеч с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което оспорените актове бъдат потвърдени. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 27/21.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч в частта, с която е оставил в сила разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. и разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г. и двете на ръководител "ПО" по отношение размера на определената за възстановяване сума от страна на Ангел Удринов, поради надвзета пенсия. Претендираният размер на задължението на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е 7478 лв., вкл. главница в размер на 3633 лв. за периода 1.I. 2000 г. - 30.VI. 2010 г. и лихва в размер на 3844 лв., начислена до 18.Х. 2010 г. За сумата от 3306 лв. за периода 3.II.1998 г. - 31.ХII.1999 г. е приложен десетгодишния давностен срок по чл. 115, ал. 1, изр. второ от КСО. В касационната жалба касаторът акцентира върху факти, които не са спорни - недобросъвестност на лицето при деклариране на осигуряването към датата на подаване заявлението за пенсиониране и дължимост на задължението за надвзетата в тази връзка пенсия. Административният орган не е взел отношение по мотивите на съда, въз основа на които е отменен оспорения административен акт - за приложимостта на петгодишния давностен срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО. Освен това, назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила също, че размерът на дължимата сума е по-малък от определения от административния орган, което от своя страна променя и съответно определения размер на сумата за лихва. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е изложил факти и обстоятелства, от които е видно, че са касае за периодичност на извършвани ежемесечни плащания на пенсията в по-голям размер. Ето защо, правилен е доводът, че давността по чл. 115, ал. 1 от КСО започва да тече за всяка месечна пенсия от датата, на която тя е била изплатена, защото от тази дата реално се е проявила вредата. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право, в случая РУ"СО" гр. Ловеч, е бездействал. Съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО (в сила от 01.01.2009 г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Първоинстанционният съд законосъобразно е обосновал отмяната на оспорения административен акт с липсата на мотиви от страна на административния орган, защо прилага 10 - годишната давност по чл. 115, ал. 1, изр. второ. В случая няма данни да са били налице периоди, в които да е прекъсван 5 - годишният давностен срок, което да предполага прилагане на абсолютната давност. При тези изводи, решението, с което е отменено решение № 27/21.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч в частта, с която е оставил в сила разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. и разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г. и двете на ръководител "ПО" по отношение размера на определената по чл. 114, ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване сума, е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,