Решение № 5684 от 31.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна Дирекция (ГД) "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение 236 от 30.09.2022 г. постановено по адм. д. 158 по описа на Административен съд - Смолян за 2022 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-110-0408856/05.05.2022г., издадена от Началник отдел, Дирекция "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на А. Комерс 1 ООД, представлявано от Д. Лазаров е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект - бензиностанция" находяща се в гр. Смолян [улица], стопанисвана от дружеството, за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като незаконосъобразна. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че извършеното нарушение е безспорно установено и се твърди, че съдът неоснователно е приел нарушернието за преустановено. Касатора счита, че заповедта съответства с целта на закона. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - А. Комерс 1 ООД, [ЕИК], чрез процесуалният си представител адв. Русева, в писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 800 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационна жалба е допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при извършена проверка на съдебния акт по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-110-0408856/05.05.2022г., издадена от Началник отдел, Дирекция "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП с която на А. Комерс 1 ООД, представлявано от Д. Лазаров е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект - бензиностанция" находяща се в гр. Смолян [улица], стопанисвана от дружеството, за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 19.04.2022 г, в 10:30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находища се на адрес: гр.Смолян, [улица], стопанисвана от А. КОМЕРС 1 ООД, [ЕИК], в резултат на която е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни по чл. 118 от ЗДДС, съгласно приложение 1а от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че дружеството е нарушило изискванията на чл.З ал.З от Наредба Н-18 от 13.12.2006г, на МФ във връзка с чл.118 ал.10 от ЗДДС, като на 31.01.2022г. и на 24.03.2022г. не е подало по установената дистанционна връзка с НАП данни по документ за доставено количество 6921 литра пропан-бутан и съответно за доставено количество 7818 литра бензин, което принципно дава основание за налагане на ПАМ по 186, ал. 1, т. 16. "г" от ЗДДС. Съдът обаче е стигнал до извод, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна като постановена в противоречие с целта на закона. Приел е, че запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него са разпоредени от административния орган след преустановяването на нарушението, поради което е направил извод, че налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. Административният съд е приел, че налагането на ПАМ в този случай не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. Изложени са мотиви, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й административното нарушение е преустановено и оспореният административен акт не изпълнява целта на закона. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че нарушението на чл. 118, ал. 10 ЗДДС е преустановено към момента на извършване на проверката на 19.04.2022 г. и към момента на издаване на оспорената заповед. По делото е установено, че за процесните доставки данни от нивомерната система са постъпили в НАП на 31.01.2022 г. и на 24.03.2022 г., но не са постъпили данни за въведен съответстващ документ за произход, като изпращането на данни до НАП е установено по съответния ред. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от значение за преценката на законосъобразността на оспорената ПАМ е обстоятелството, че нарушението е преустановено много преди установяване на нарушението 19.04.2022 г. и съответно преди издаването на заповедта за налагането й на 05.05.2022 г. В случая запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на нарушението. Настоящият състав намира, че от формално установеното нарушение не е доказано да са произтекли и определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. В конкретния случай не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката и не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но те не са конкретни, а общо формулирани. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в претендирания размер от 800 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение