Решение № 6975 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2013 г.

ВАСII отделение22.05.2013 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/03.01.13 г., постановено по адм. д. № 2063/12 г. по описа на Административен съд- Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6975 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Стефан Александров Асенов от гр. Пловдив, представляван от адв. Атанасов, надлежно упълномощен, против решение № 11/03.01.13 г. по адм. д. № 2063/12 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Асенов в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЦР-47/08.02.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-1290, кв. 497б по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с административен адрес ул. "Ст. Мушанов" № 38, извършен от оспорващия. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при изясненост на относимите факти и правилно приложение на материалния закон. Мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност с доводите на страните. Прието е, че обектът попада в определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен е без строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж/ с отбелязване, че възражение относно търпимостта му оспорващият не е направил. Извършена е проверка на административната процедура, в резултат на която е прието, че императивните изисквания по чл. 225, ал. 3 ЗУТ са спазени, а правото на участие на адресата на административния акт не е нарушено. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, предвид което касационната инстанция по реда на чл. 218, ал. 2 АПК констатира: Обжалваното решение като постановено от родово и местно компетентен правораздавателен орган, разгледал делото, образувано по повод оспорване на лице, доказало активната си процесуална легитимация, в законен състав, е валидно и допустимо. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Между страните няма спор относно характеристиката на обекта, предмет на заповедта- касае се до строеж, законосъобразното извършване на който е обусловено от наличието на строителни книжа, каквито не са представени нито в хода на административната преписка, нито в първоинстанционното производство. Доводът на оспорващия относно извършването на строителна дейност, наложена от възможността от самосрутване на обекта в следствие изграждането на разрешена ограда в имота, обосновано не е възприет, тъй като установяванията на административния орган, че се касае до ново строителство не са опровергани. Дори строителните работи да са наложени от поражения върху сградата в резултат строежа на оградата, касае се до засягане конструкцията на тази сграда, при което ремонтът й не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Въпросът за приложение на § 16, ПРЗУТ не може да бъде поставян, тъй като твърдението на оспорващият е, че строежът е извършен по повод изграждане на ограда, разрешена по надлежния законов ред през 2009 г. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липса на касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

2