Решение № 11107 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. К. Рангелов , против Решение 3303 от 04.04.2025 г., постановено по адм. д. 510 по описа на Административния съд Хасково за 2025 г. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост, както и заради допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител ст. юрк. М. Кръстева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Преценява обжалваното решение като правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение като извърши касационна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административният съд Хасково, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Д. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата], срещу Решение 1576 от 12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят подал на 03.09.2024 г. молба до ДАБ за предоставяне на международна закрила, регистрирана под УП 34370 л. 68 от първоинстанционното дело. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 45, пак там. Като съобразил данните в административната преписка (Регистрационен лист на л. 66 и л. 67 от първоинстанционното дело и Протокол от проведено с кандидата интервю (л. 37-39, пак там)), съдът установил, че Д. М. е лице от мъжки пол, роден е на [дата] в гр. Хасака, Сирия, има етническа принадлежност [заличен текст], с основно образование, женен, продавач, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. С писмо, изх. рег. УП 34370/05.09.2024 г. (л. 41, пак там), от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по постъпилата от чужденеца молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. М-17488/17.10.2024 г. на л. 40 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 05.11.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. УП 34370/05.11.2024 г. от л. 37 до л. 39, пак там. На 12.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 1576, връчено на чуждия гражданин на 26.02.2025 година. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и същият не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Счел е, че административният орган е изследвал всички основания за преследване по посочените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са извършени в държавата му по произход действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. За правилни съдът е приел и изводите на административния орган, че спрямо кандидата за международна закрила не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът е посочил, че сирийският гражданин не заявява да е бил изложен в родината си на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Подчертал е, че лицето не твърди и наличие на обстоятелства, като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. На следващо място съдът е съпоставил личната бежанска история на чужденеца с изготвените в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към дата 14.01.2025 г., както и за състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад (Справка, изх. МД-02-20/14.01.2025 г. (от л. 18 до л. 23 от първоинстанционното дело) и Справка, изх. МД-02-77/03.02.2025 г. (от л. 97 до л. 99, пак там)). Анализирал е новата политическа реалност след падането на режима на Башар Асад и идването на власт на ново, временно сирийско правителство. Не е установил наличието на вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие, което да е повсеместно. Приел е, че чужденецът не би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, поради което е формирал извод, че не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 1576/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. В решението, предмет на касационен контрол е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Административният съд е формирал обоснования извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя преценката на Административния съд Хасково, че обстоятелствата от бежанската история на М., не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Спрямо него не е упражнявано физическо или психическо насилие и той не е бил обект на репресии заради своята етническа или религиозна принадлежност. В хода на проведеното с него интервю сочи, че не е членувал в политически партии или организации, в религиозни общности или секти, или в паравоенни формирования. Твърди, че не е задържан и/или осъждан. Заявява, че е служил в армията в периода 2001 2004 г. Като причини за напускането на Сирия посочва гражданската война, липсата на сигурност в района, в който е живял, желанието му да даде образование на децата си и да живее спокойно, и страха му, че ще го вземат запас . Разказва, че негов приятел-юрист проверил в Хасака и е видял името му в списък за запас (л. 3 от Протокол от проведено интервю, рег. УП 34370/05.11.2024 г./ л. 39 от първоинстанционното дело). Посочва обаче, че не е получавал повиквателна от армията. Желанието на чуждия гражданин да живее спокойно и да даде образование на децата си не съставляват валидни причини за предоставяне на бежански статут по ЗУБ. Спрямо него не е налице и съществуваща реална заплаха в страната му по произход по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, доколкото не твърди да е бил наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на напускането й, заради негов отказ да служи запас. Изрично лицето е заявило в хода на проведеното с него интервю, че е служил в армията за отбиване на задължителната към конкретния момент редовна военна служба в държавата му по произход и че не е търсен от армията за попълване редиците на запаса. Не се установява от приобщените по делото доказателства сирийският гражданин да е получавал призовка от официалните власти в Сирия в този смисъл. Страхът на лицето, че ще бъде извикан в запас, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на М. по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилни са и изложените от административния съд съображения относно неоснователността на жалбата на сирийския гражданин срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут. В хода на административното производство не са разкрити обстоятелства, от които да следва, че М. е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилен анализ от решаващия състав на Административния съд Хасково на ситуацията по сигурността в Сирия. Личната бежанска история на М. е обсъдена от първоинстанционния съд при съпоставката й с актуалната обществено-политическа обстановка и ситуацията по сигурността в Сирия към датата на постановяване на обжалвания акт. От съдържащите се по първоинстанционното дело и изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ справки се установява, че макар към средата на януари 2025 г. ситуацията със сигурността в някои части на Сирия да е нестабилна, на територията на страната липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие. Налице е успокояване на обществено-политическата ситуация след падането на режима на Башар Асад, като съществуват възможности за вътрешно разселване в райони, където ситуацията е по-спокойна. За период от само един месец след падането на правителството на Асад, по данни на ВКБООН, повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия Справка от 10.09.2025 г., представена от административния орган в касационната инстанция (л. 33 и л. 34 от касационното дело), се налага извод за липса на вътрешен въоръжен конфликт. Съгласно бюлетин на ВКБООН, между 08.12.2024 г. и 03.09.2025 г. 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 03.09.2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, 880 058 от които след 08.12.2024 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспорт и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. На 25.08.2025 г. Съединените американски щати са отменили санкциите срещу Сирия. Създаден е Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. При тази фактическа установеност, липсват основания да се смята, че ако М. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, само поради факта на присъствието си там. Въз основа на изложеното, като е преценил Решение 1576/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия