Решение № 5610 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2013 г.

Решение № 5610 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Деан Пламенов Димитров, подадена чрез адв. Монев, със съдебен адрес гр. Разград и на Владислав Пламенов Димитров, подадена чрез адв. Михайлов, със съдебен адрес гр. София против решение № 43/23.07.2013 г. по адм. дело № 107/2013 г. на Административен съд - гр. Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационните жалби - ТД "Тракция" АД, с. Самуил, област Разград и Районно управление "Социално осигуряване" - Разград изразяват становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд основателно се е позовал на чл. 60, ал. 2 КСО, регламентиращ в случаите на декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по ал. 1 да се издава въз основа на решение на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В подобен смисъл са и чл. 12, ал. 2, чл. 13 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола за аутопсия, което в процесния случай е сторено, като подробно са обсъдени и СМЕ назначена в хода на досъдебното производство, доказателствата за условията по труда и пр. и ТЕЛК се е позовала на чл. 73, ал. 2 НМЕ за това, че няма причинна връзка по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Предвид чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето посоченото решение на ТЕЛК е задължително. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 43/23.07.2013 г. по адм. дело № 107/2013 г. Административен съд - гр. Разград е отхвърлил жалбите на Деан Пламенов Димитров, от гр. Разград и Владислав Пламенов Димитров, от гр. София срещу решение № 19/7.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № 8/2.04.2013 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Спазена е процедурата по чл. 60, ал. 2 КСО, съгласно която при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Решението е правилно. По делото е установено, че на 11.10.2011 г. Пламен Димитров е бил на работа и е полагал своя труд на портална машина за термично рязане "Скорпион 2500". В този ден имало рязко захлаждане на времето, като справките от НИМХ установяват, че средната денонощна температура е била 8,5 градуса по Целзий при средна денонощна температура за 7.10.2011 г. - 20,6 градуса. Халето, в което е работел Димитров, не се е отоплявало през зимата и не се е охлаждало през лятото. През зимата работниците били облечени с ватенки, за да се предпазват от студа и са работели само дневна смяна, при работно време от 8.00 до 16.30 часа със съответните почивки. Около 14,55 часа отправяйки се към стаята за почивка работникът Гроздан Грозданов минал покрай Димитров, а малко по-късно поглеждайки към работното му място не го забелязал, но му направило впечатление, че машината продължавала да работи. Приближавайки се заедно с работника Чавдаров видели, че Димитров е паднал по гръб на земята пред пулта за управление, неподвижен, без пулс. Пристигналият веднага екип на "Бърза помощ" е констатирал настъпилата смърт. Съгласно извършената аутопсия е установено, че причината за смъртта е инфаркт на миокарда - предна стена на лява камера на сърцето (задно, странично), довел до остро циркулаторно разстройство. Във връзка с настъпилата смърт е подадена декларация за трудова злополука № 1 от 13.10.2011 г. и е извършено разследване по реда на чл. 58, ал. 1 КСО от комисия, назначена със заповед № 1224/17.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград, което е приключило с протокол № 9/15.11.2011 г. С писмо изх. № 23-32-2879/18.11.2011 г. протоколът и събраните по време на разследването доказателства са изпратени от ТП на НОИ - Разград до директора на РЗИ - Разград за произнасяне относно причинната връзка за настъпилата смърт. В писмото е посочено като лице за контакт на починалия синът му Деян Пламенов Димитров и заявения от него адрес на пълномощника и на двамата наследници - адв. Румен Монев, съобразно подадената писмена молба до ТП на НОИ с вх. № 11 - 736533/18.10.2011 г., към която е приложено нотариално заверено пълномощно от двамата наследници. В нея изрично е посочено всички съобщения във връзка с разследването на злополуката да се изпращат на пълномощника им адв. Румен Монев. Правилно административният съд е приел, че последващото оттегляне на пълномощията на адв. Монев от единия от жалбоподателите не е извършено в предвидената форма и не е доведено до знанието на административния орган и на органа извършил медицинската експертиза, поради което позоваването от жалбоподателя Владислав Димитров на нередовно уведомяване за издадения акт е неправилно. Съгласно чл. 60, ал. 2 КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С ЕР № 2345/29.11.2011 г. ТЕЛК за общи заболявания - при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - град Разград приема относно причинната връзка за настъпилата смърт, че не се касае за трудова злополука. Актът на органа по медицинската експертиза не е обжалван и е породил правни последици, които законосъобразно са били зачетени от органите на ТП на НОИ и административния съд. При разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило нетравматично увреждане административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентия орган по медицинската експертиза, което има преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценка основанията по чл. 55, ал. 1 КСО. Изводите до които е достигнал административния съд, че при така събраните доказателства не е налице внезапно увреждане на здравето, под пряко въздействие на вредоносни фактори на работната среда или характера на извършваната работа са обосновани, а постановеното съдебно решение правилно по своя резултат. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение