Решение № 3141 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2017 г.

Решение № 3141 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Митдан 2012" ЕООД гр. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Т., срещу решение № 5296/24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5958/2016 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт (PA) № Р - 2200 - 01150 - 00979 - 091 - 001 от 06.11.2015 г., издаден от Г. И. М., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. И. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 553 от 01.04.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП". Релевират се всички възражения за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания от касатора, че с оглед доказателствата по делото безспорно се установява реалността на доставката по фактурата, издадена от "Алвима" ЕООД, а именно: складова разписка № 37/31.03.2014 г., складова разписка за предаване и приемане № 38/31.03.2014 г., транспортен документ № 23311 от 03.04.2014 г., фактура за извършена транспортна услуга от превозвача "ПИМК" ООД с № 000176 от 03.04.2014 г., декларации за произход № 1186/31.03.2014 г. и № 1221 от 03.04.2014 г., фактури № 0000003249/31.03.2014 г. и фактура № 0000003253/03.04.2014 г, издадени от "Булджак" АД за извършени услуги на "Алвима" ЕООД / за м. 03. м. 04.2014 г./ във вр. със съхранението на замразеното пилешко месо. Оспорват се също така и изводите на съда, че "Алвима" ЕООД не е разполагало със стоките предмет на продажба към ревизираното дружество, като се твърди, че произходът на стоките от предходни доставчици и липсата на достатъчно доказателства за произход не може да формира извод за липса на реална доставка. Според касатора съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извод за реално изпълнение на доставката на стоки по фактура № 000000391 от 31.03.2014 г., издадена от "Алвима" ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Станчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на делото пред първоинстанционния съд е бил PA № Р - 2200 - 01150 - 00979 - 091 - 001 от 06.11.2015 г., издаден от Г. И. М., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. И. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 553 от 01.04.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на "Митдан 2012" ЕООД е отказан ДК в размер на 9070,20 лева и лихви - 881,70 лв. по фактура № 000000391 от 31.03.2014 г., издадена от "Алвима" ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производство, вкл. и заключението на ССчЕ. Приел е, че липсва реално осъществена доставка на замразени пилешки продукти по фактурата, издадена от "Алвима" ЕООД предвид следното: - не е доказано, че прекият доставчик е разполагал със стоката към датите на извършване на доставката и същата предадена на РЛ; липсва договор с доставчика, поради което не могат да бъдат установени договореностите между страните относно прехвърляне на собствеността върху стоката, за чия сметка е транспорта и други относими обстоятелства; липсват данни за лицата, предали стоката от "АЛВИМА" ЕООД на "МИТДАН 2012" ЕООД в склада в с. К.; датата на спорната фактура предхожда издаването на декларациите за произход с вписан получател "МИТДАН 2012" ЕООД; не е доказано транспортирането на процесните стоки - няма данни посочените транспортни дружества да са осъществили транспорт за сметка на доставчика, не са издадени фактури, нито са представени документи за извършвани плащания за транспортни услуги към "СТЕДИЯ ТРАНС" ЕООД и "ПИМК" ЕООД за сметка на доставчика; единствените доказателства, относими конкретно към процесната доставка, са издадената фактура и отчетните регистри по ЗДДС, които не са достатъчни, за да се обоснове извод, че данъчното събитие е настъпило и за получателя е възникнало правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи относно реалността на доставката по процесната фактура, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата. Съдът е ценил заключението на ССЕ при условията на чл. 202 от ГПК, като обосновано е приел, че счетоводните записвания не са доказателство за реалност на доставките. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните пилешки продукти. Правилно в тази връзка административният съд е изследвал релевантните обстоятелства относно наличието на данни за транспорт и предаване на стоките във връзка с понятието за доставка по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Обосновано е прието, че от представените доказателства не може да се установи по безспорен начин реалното движение и предаване на съответните количества пилешки продукти. Извод в обратен смисъл не може да бъде изведен въз основа на приложените складови разписки № 37 от 31.03.2014 г. /л. 20/ и скл. разписка № 38 от 03.04.2014 г. - от дата последваща издадената фактура /л. 21/, в които липсват подписи за лицата предали стоката, както и данни за лицата приели стоката. Следва да се отбележи, че тези складови разписки не са представени от доставчика към представеното от него обяснение /л. 135/ и приложени 23 бр. документа касаещи спорната сделка. Налице са разминавания в твърденията на доставчик и получател относно транспортирането на стоката. Според управителя Ст. С. стоката е доставена за сметка "Алвима" ЕООД до склад на клиента, като не се ангажират доказателства в тази насока. Ревизираното дружество твърди обаче, че транспортът е извършен от "Стедия транс" ЕООД и "ПИМК" ЕООД за негова сметка. Неоснователно касатора възразява, че транспорта на стоките е доказан позовавайки се на фактура № 0000176204 от 03.04.2014 г., издадена от "ПИМК" ЕООД с основание - "МАТ РВ2182 МТ/РВ 5892 ЕН" /с дата след издаване на спорната фактура/ и товарителница № 23311 с посочен товар - 25 бр. и тегло 16 тона, която по никакъв начин не може да бъде обвързана с процесната стока както по количество, така и по вид - пилешки продукти. Наред с това и заключението на ССЕ потвърждава, че от стойността на фактурата - 64 421,20 лв. е частично заплатена по банков път само сумата от 20 000 лв. В подкрепа на теза за липса на доставка по процесната фактура е и факта, че основната дейност на "Алвима" ЕООД е "строителство на жилищни и нежилищни сгради", като за 2014 г. дружеството е подало нулеви стойности на приходи и разходи, издаден е РА с който са определени задължения в особено големи размери, изследвани са доставките, по които дружеството е получател и са с предмет материали, услуги, резервни части и СМР, няма констатации за извършен ВОП на пилешки продукти с произход - Полша. С оглед така изложеното, правилно съдът е приел, че единствените доказателства, относими към конкретната доставка, са издадената фактура и отчетните регистри по ЗДДС, които не са достатъчни да обосноват реалното й изпълнение. В случая липсват убедителни доказателства обективиращи прехвърлянето на собствеността върху стоките, поради което е без значение последващата им реализация доколкото същите стоки могат да бъдат придобити и от други доставчици. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, релевирани с касационната жалба, съответно е на материалния закон и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 784 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,