Решение № 8645 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2010 г.

Решение № 8645 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по обща касационна жалба на Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова, двамата от гр. София, подадена от техния общ процесуален представител по пълномощно адвокат Искра Йорданова Онцова от същия град, срещу решение № 2349 от 22.02.2010 г. по адм. дело № 14612/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил общата жалба на двамата касационни жалбоподатели Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова срещу решение № 166 от 28.09.2009 г. по преписка № 1 от 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което тя:

1. е установила, че двамата - Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова - осъществяват тормоз като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признака "лично положение" спрямо Борислав Милчев Славков чрез целенасочено, преднамерено и с безпрецедентна последователност сезиране на държавни, общински и полицейски органи с жалби и сигнали от 2006 г. до 2009 г., предизвиквайки многобройни административни, полицейски и прокурорски производства и проверки спрямо него, нарушавайки (по този начин) правото му на спокоен личен живот и правото му необезпокояван (мирно) да ползва своята собственост и нарушавайки гражданския му статус, сочейки по пред различни органи и институции като нарушител на българските закони и неплащащ дължими на държавата данъци;

1. на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила на двамата касационни жалбоподатели Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова по 250 лв. глоба на всеки от тях и

1. е предписала да преустановят извършвания от тях тормоз спрямо Борислав Милчев Славков.

За да отхвърли жалбата на двамата касационни жалбоподатели срещу това решение на Комисията за защита от дискриминация, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел за обоснован направения от комисията извод, че действията на Александрови - многобройни жалби и сигнали до различни държавни и общински институции - представляват тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗдискр. и са неправомерен диференциран подход към отделно лице, извършван съзнателно по признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр. "лично положение", в случая срещу съсед, който пречи.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че и двете решения - на Комисията за защита от дискриминация и на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение - са необосновани и нарушават материалния закон. Съображенията за този извод са следните:

Страните в производството пред Комисията за защита от дискриминация - Борислав Милчев Славков и семейство Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова - са собственици на съседни парцели в кв. Иваняне на гр. Банкя. Борислав Милчев Славков работи в Националната служба за пътна помощ на Съюза на българските автомобилисти като механик (писмо изх. № Ж-71 от 25.04.2007 г. на РИОСВ - София на л. 140 от преписката на комисията), но тази професионална дейност - ремонт на автомобили - според дадените от него обяснения му доставя удоволствие, поради което я упражнява в свободното си време като хоби. Да ремонтира автомобили с приятели и колеги, а при възможност да продължат след това с дружеска почерпка, е за него изход и спасение от стреса на ежедневието. Затова е изградил гараж от 41 кв. м с прилежащ навес със същата площ и бетонова площадка (всичко на площ около 160 кв. м) в имота си в кв. Иваняне. Гаражът е оборудван с "машини и съоръжения, с които се извършват ремонтни и бояджийски дейности, а именно: компресор, телоподаващо устройство, осем броя луминесцентни лампи, два броя бутилки за технически газове - кислород и въглероден оксид, един брой вентилатор, разположен на вратата към улицата, електротелфер; в гаража и на бетонираната площадка пред него има изградени сифони, отвеждащи към канализацията за отпадъчни води, заустена в р. "Какач" (цитатът е от същия протокол на л. 140 от преписката на Комисията за защита от дискриминация, посочен и по-горе). Извършваната от Борислав Милчев Славков авторемонтна дейност, за която свидетелстват и други съседи (имената им са вписани в приложените към преписката на комисията техни декларации), обаче дразни касационните жалбоподатели Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова, поради което всеки път, когато съседът им Борислав Милчев Славков започне ремонт или само да подготвя ремонт на автомобил, те незабавно отправят устен сигнал, най-често до местното районно управление на МВР. Резултатът, показан от данните по делото, е предвидим и закономерен - стремеж на семейство Александрови да бъде премахнат гаража като незаконен строеж и ответен стремеж на Борислав Милчев Славков да бъде премахната лятната кухня на Александрови, която отстои само на 5 м от гаража, използван за работилница. Налице е типичен битов конфликт и липса на административен капацитет за неговото разрешаване. Нито една от многократно сезираните държавни и общински институции не е дала отговор на съществения въпрос: допустимо ли е извършването на автотенекеджийска (източник на шум) и автобояджийска (източник на миризми, а и на вредни за човешкия организъм вещества) дейности, макар и като хоби за развлечение и почивка, в това населено място и ако е допустимо - при какви ограничения и други условия за осъществяване. Така например, според чл. 3, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. По преписката на Комисията за защита от дискриминация липсват данни дали местният общински съвет е приел такава наредба и съвместява ли се с нейните правила извършването на авторемонтна, в частност автотенекеджийска дейност, макар и като хоби, а не като стопанска дейност. Тук следва изрично да се посочи, че по преписката на Комисията за защита от дискриминация се съдържат множество данни, че Борислав Милчев Славков извършва авторемонтна дейност, макар да няма данни тя да е и стопанска дейност. Така при проверка на 20.09.2008 г. автопатрул на 09 РУ-СДВР е констатирал, че в гаража на Борислав Милчев Славков има четири броя автомобили и части за автомобили, както и инструменти и уреди за отремонтиране на автомобили; при проверка на 31.10.2008 г. Борислав Милчев Славков е отказал да допусне служителите на МВР да извършат проверка в самия гараж; при проверка на 28.11.2008 г. автопатрулът е констатирал, че в гаража "има един автомобил, на който се извършвала авторемонтна дейност, но не и бояджийски услуги"; служителите на МВР са констатирали "остра, натрапчива миризма, която се усещала в и около гаража" (данните са от писмо изх. № 37290/108 от 8.01.2009 г. на Столична дирекция "Полиция" на л. 112 от преписката); на 4.04.2007 г. при проверка по сигнал е установено, че "в гаража не са се извършвали дейности по боядисване на автомобили, но е имало кола, подготвена за боядисване" (писмо изх. № С-97 от 30.01.2009 г. на РИОСВ - София на л. 129); при проверка на 5.02.2008 г. е установено, че Борислав Милчев Славков "изкърпва заедно с колегата си Георги Виденов Танов служебната си кола, на която е механик" (констативен протокол на л. 87); на следващия ден - 6.02.2008 г. - в гаража се намирала кола "Опел Тигра" с рег. № СА 7735 КК, но не е направена проверка чия собственост е този автомобил, а в двора е имало паркиран автомобил на СБА - пътна помощ (констативен протокол на л. 88) и т. н. Не се споделя изразеното от тричленния състав становище, че "недопускането от комисията на поисканите от жалбоподателите свидетели за установяване, че Славков работи в гаража си, в какъвто смисъл са възраженията им, не води до незаконосъобразност на решението, тъй като нарушенията се установяват с актове на компетентните органи и създаването на враждебна среда е извършено чрез многобройните сигнали и жалби срещу Борислав Славчев, независимо дали са имали някакво основание." Напротив, комисията е била длъжна да изследва интензитета на упражняваната от Борислав Милчев Славков авторемонтна дейност, макар и като хоби, а не като занятие или стопанска дейност, дали съответства на установените от общинския съвет местни правила и нормативи и на тази основа да направи преценка дали множеството сигнали и жалби на семейство Александрови са били нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване достойнството на Борислав Милчев Славков и създаване на враждебна за него среда или са били проява на оправдан стремеж за преустановяване на извършваната от него авторемонтна дейност. Разбира се и тук същественото (водещото) обстоятелство е надмощното положение - липсва ли надмощие въз основа на определен признак, не може да бъде осъществен тормоз. В частност - реалното търсене на защита от държавни и общински органи и институции е упражняване на конституционно право (чл. 56, изр. 1-во от Конституцията) и не може да бъде тормоз именно поради липса на надмощно положение на търсещия защита. Но и злоупотребата с това право е недопустима (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), особено когато е насочена към увреждане на честта, достойнството и доброто име на друго лице (чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро от Конституцията). На тези въпроси Комисията за защита от дискриминация не е дала отговори, а те са съществени за крайния извод дали в случая е налице тормоз. При събраните от нея доказателства не става ясно въз основа на какъв белег (или критерий) личното положение на семейство Александрови им дава възможност да осъществяват тормоз над съседа Борислав Славчев. Ако проверките, извършвани от надлежно овластените органи и институции, са били необосновани и неоснователни (което означава незаконосъобразни), как личното положение на семейство Александрови е повлияло на тези органи и институции до степен те да стигнат до злоупотреба с предоставената им от правовия ред държавна власт? И обратно - изключена ли е възможността личното положение на Борислав Славчев (специалист; добър автомеханик, който е на работа в СБА - пътна помощ) да е причина овластените държавни и общински органи да се интересуват само от това дали той упражнява стопанска дейност, за която не плаща съответните данъци, а да не се интересуват от това дали ремонтът на автомобилите, който извършва, е съобразен с установените в държавата и в съответното населено място правила, норми и нормативи? За да направи крайния извод за осъществен или неосъществен тормоз, Комисията за защита от дискриминация трябва да даде отговори на тези обуславящи извода въпроси. В случая такива отговори няма.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че са налице касационните основания необоснованост и материална незаконосъобразност на оспореното с касационната жалба съдебно решение (чл. 209, т. 3 АПК), поради което то следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното от Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова решение на Комисията за защита от дискриминация и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да бъде изпратено като преписка на тази комисия, която да реши по същество въпроса има ли дискриминация и в частност тормоз по отношение на Борислав Славчев, упражнени от неговите съседи Георги Живов Александров и Емилия Вергилова

Александрова.

При този изход на делото искането на касационните жалбоподатели за присъждане на направените от тях съдебни и деловодни разноски е основателно - чл. 143, ал. 1 АПК. Те обаче не са представили списък на претендираните разноски, а при служебната проверка бяха установени данни единствено за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 250 лв. за изготвяне на жалба срещу решението на Комисия за защита от дискриминация (договор за правна помощ и съдействие на л. 6 от делото на тричленния състав). Затова искането за разноски следва да бъде уважено в размер на установените 250 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,