Решение № 5222 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 477/2019 г.

Решение № 5222 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 477/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Й. Б., от [населено място] за отмяна на Решение № 11799/04.10.2018 г. по адм. дело № 2422/18 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което следва да бъде взето предвид от съда. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в представено възражение взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези- нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. При това отменително основание се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, чъ въпреки нейната процесуална активност новото доказателства или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителя. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Тези, за които спомената в молбата си молителят са били представени и са били взети предвид при постановяване на решението на първоинстанционния съд. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК. След като конкретно лицето се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а посочените по-горе представени от него писмени доказателства не обосновават основанието по посочената разпоредба, то искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав