Решение № 6442 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2012 г.

Решение № 6442 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Донау Транзит" със седалище в гр. Русе и адрес на управление ул. "Александровска" № 1Б, ЕИК по Булстат: 040200392, представлявано от Борил Донев Иванов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ялнъзов, срещу Решение № 1621 от 22.06.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 1074 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 181101596/17.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 1002/27.02.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно установения данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за 2008 г. в размер на 1386,68 лв. и лихва от 280,64 лв.; и за 2009 г. - в размер на 3107,81 лв. и лихва от 429,20 лв. В касационната жалба подробно са изложени съображения в подкрепа на тезата, че съдебният акт е материално незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда оплакването, че Съдът неправилно е приел неприложимост на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Настоява, че посочената СИДДО следва да намери приложение, защото в конкретния случай е извършен международен транспорт, печалбата от който съгласно чл. 8 от СИДДО се облага в Румъния. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и отмяна на РА, като претендира направените разноски. В с. з. касаторът не изпраща представител. Представя писмени бележки с подробни съображения. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна - не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил сключени договори между касатора и румънското дружество S. C. Felbermayer Romania за предоставяне на 250-тонен кран Либхер, подходящ за разтоварване на локомотиви от плавателен съд на пристанище Русе. По договорите румънското дружество е издало фактури, а българското дружество е начислило ДДС с протоколи по чл. 117 ЗДДС. Административният съд е отбелязал, че действителността на доставките не се оспорва. Органът по приходите е установил, че касаторът е изплатил на чуждестранно дружество доходи във връзка с наемане на описания кран. Приел е, че доходите са от наем на движимо имущество и ги е квалифицирал по чл. 12, ал. 5, т. 2 ЗКПО. Тъй като тези доходи се облагат с данък при източника, на ревизираното лице е начислен 10 % данък при източника за изплатените доходи на чуждестранното лице. От правилно установените факти Съдът е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна, спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ДОПК и ЗКПО. Касираното решение е постановено при задълбочено и всестранно обсъждане на събраните доказателства и на приложимите материалноправни норми. Правилен е изводът на Съда, че РА е валиден административен акт, при издаването му са обсъдени събраните по преписката доказателства и не е нарушен принципът на служебното начало при събирането и анализа им в хода на ревизионното производство. Административният съд правилно е определил спорния предмет по делото - за квалификацията на договорите и за данъчното им третиране при облагането с преки данъци. И на двата въпроса Съдът е дал намиращи опора в закона отговори. Договорите са с предмет предоставяне на движима вещ за временно възмездно ползване, а в издадените фактури е вписан предмет заплащане на услуга по отдаване на вещ под наем, правилен е изводът, че съществуващото между страните правоотношение е наемно. По втория въпрос Съдът е издирил именно приложимата разпоредба на чл. 12, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 ЗКПО. В случая на чуждестранно юридическо е изплатен лице доход, който не е реализиран чрез място на стопанска дейност в страната. Същият подлежи на облагане с окончателен данък от 10% и се удържа от лицето, начислило дохода. Доходът от отдаване под наем на движимата вещ е възникнал в България и подлежи на облагане тук. При разглеждане на делото в административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В това отношение оплакването е неоснователно, тъй като в РД изрично е отбелязано, че по разглежданите доходи не е приложена СИДДО с Румъния. Липсва въвеждане за пръв път в съдебния акт на квалификация по СИДДО, тъй като правното основание за облагане с прекия данък са посочените по-горе норми на ЗКПО. Единствено за пълнота на изложението Съдът е посочил чл. 22, ал. 1 от СИДДО, която разпоредба не противоречи на националния закон. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 8, ал. 1 от СИДДО, който предвижда печалбите от експлоатация на шосейни транспортни средства в международния транспорт да се облагат в държавата, където е седалището на действителното управление на предприятието. В нормата на чл. 3 от СИДДО е дадено определение на термина "международен транспорт" за целите на спогодбата: всеки превоз с морски или речен кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие, чието място на управление се намира в едната договаряща държава, освен ако този превоз се извършва изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава. Видно е, че понятието транспорт е дефинирано посредством друго понятие - "превоз", което има легална дефиниция. Според чл. 1, б. "з" от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) "международен автомобилен превоз" е всеки превоз по пътищата, който включва преминаването поне на една граница, а съгласно б. "ж" на същия нормативен текст (ред. ДВ, бр. 99 от 1995 г.) "превоз по пътищата" е всяко придвижване, извършено по пътищата, които са за обществено ползване, в празно или натоварено състояние на превозно средство, предназначено за превоз на хора или товари. Анализът на цитираните разпоредби позволява да се направят изводи в няколко насоки. На първо място правилно касаторът отбелязва, че е ирелевантно обстоятелството дали превозното средство е натоварено или не. Това обаче не е достатъчно да обоснове основателност на касационната жалба, а оттам и отмяна на административния акт. От решаващо значение е подходът на законодателя при дефинирането на разглежданите понятия, а именно за да е налице превоз, е необходимо наличие на превозно средство, предназначено за превоз на хора или товари. В съпоставка с нормата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения се вижда, че и в този случай законодателят извежда на преден план предназначението на превозното средство. По смисъла на наредбата "товароподемен кран" е машина с циклично действие, предназначена за повдигане и преместване на товар в пространството, окачен с помощта на кука или други товарозахващащи органи. Именно последно цитираната правна разпоредба дава отговор на въпроса за приложимостта на СИДДО при данъчното облагане на касатора с пряк данък. Законосъобразен е изводът на административния съд, че не е изпълнено условието превозното средство да извършва международен транспорт. Ето защо не може да бъде споделен касационният довод, че става въпрос за печалба от експлоатация на транспортно средство във връзка с международен транспорт. Правилно Съдът подчертава, че с оглед основното предназначение на крана да извършва товарене и разтоварване, които не са включени в обхвата на понятието "международен транспорт" по смисъла на СИДДО, не е налице основание за приложение на спогодбата. При това положение данъчните задължения на касатора са определени в съответствие със закона и правилно са били потвърдени от решаващия съд. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се следва юрисконсултско възнаграждение, защото първата съдебна инстанция вече му е присъдила такова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,