Решение № 15814 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10298/2020 г.

Решение № 15814 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10298/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Пловдив против Решение № 188 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 319/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено Решение № 2153-15-70 от 17.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00714521 от 4.02.2020 г. на Ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено на Г. Колева, [населено място], възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 12.10.2017 г. до 31.03.2019 г. в размер на общо 9 147, 57 лева – главница и в полза на физическото лице са присъдени разноски. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите за затова могат да бъдат обобщени така: необоснован и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е изводът на съда, че в периода 07.09.2017 г. – 31.12.2018 г. г-жа Колева е упражнявала трудова дейност, което има за последица и неправилността на сторените правни изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. правото по чл. 48а от КСО на парично обезщетение за бременност и раждане и по чл. 52а от КСО на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане. Заявява претенция за присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и заплатената държавна такса по чл. 227а, ал. 4 от АПК в размер на 200 лева. В условията на евентуалност, прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касация – Г. Колева, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Панов по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на оспорения съдебен акт, с присъждане на разноски, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на Решение № 2153-15-70 от 17.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърдено с него Разпореждане № РВ-3-15-00714521 от 4.02.2020 г. на Ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на Г. Колева, [населено място], възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 12.10.2017 г. до 31.03.2019 г. в размер на общо 9 147, 57 лева – главница. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат от правна страна първоинстанционният съд е извел изводи, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган в писмена форма и е подробно мотивирано, но при постановяването му е приложен неправилно материалния закон, който извод е изведен от възприетото от фактическа страна, че Г. Колева е започнала и реално е осъществявала трудова дейност по трудовия договор с "Е-КонсултА"ЕООД, поради което по това правоотношение е възникнало осигуряване (арг. от чл. 10 от КСО), респ. е придобила качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, т. 3 от КСО, т. е. на лице е спорната предпоставка както по чл. 48а от КСО така и по чл. 52а от КСО за получаване на обезщетение за бременност и раждане и на обезщетение за отглеждане на малко дете. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради необоснованост и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. Всъщност противоположните становища на страните в процеса са свързани с факта дали Колева има качеството на "осигурено лице" по смисъла на легалното определение на това понятие дадено с § 1, т. 3 от ДР на КСО, и в частност дали същата е "упражнявала трудова дейност" въз основа на сключения трудов договор, което се явява и спорната кумулативна предпоставка, с която както новелата на чл. 48а от КСО, така и на чл. 52а от същия кодекс, свързват своето проявление. Мотивът, послужил за издаване и посочен в разпореждането, е свързан с извършените от органите на ТП на НОИ – Велико Търново проверка по разходите на ДОО на "Е-Консулт-А" ЕООД за периода 07.09.2017 г. - 30.04.2019 г., относно данните, подадени вкл. и за Г. Колева, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-15-00573525 от 4.06.2019 г. и са в насока, че дружеството не е внесло осигурителни вноски; не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от дейността си за 2017 г. и 2018 г., а за предходните декларира данъчна загуба; представените ведомости за заплати за периода от м. 09.2017 г. до м. 12.2018 г. са без положени подписи за лицата, вкл. по отношение на Г. Колева; липсват доказателства което и да от посочените лица със сключени и регистрирани трудови договори да е изпълнявало трудова дейност след 23.06.2015 г. Въз основа на тези установявания са дадени и влезли в сила задължителни предписания № 3 Д-1-15-00573548 от 4.06.2019 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 07.09.2017 г. до 31.12.2018 г., като поради неизпълнението им от осигурителя, данните са били служебно заличени на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.); вкл. и по отношение на Г. Колева. При тези факти административният орган е приел, че е на лице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй като Колева не е осъществявала трудова дейност. От своя страна първоинстанционният съд не е споделил този решаващ извод от фактическа страна и произтичащите от него правни аргументи, като е приел че видно от събраните писмени доказателства бил налице сключен валиден трудов договор, който е регистриран по съответния ред, като от момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключването на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за бременност и раждане, или респективно за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, което право е счетено, че не е свързано със започването на реалното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Отделно от това от приобщените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитирал като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства, се установявало, че Колева е притежавала нужните знания за изпълнение на възложената й работа, като реално е и изпълнявала трудовите си задължения по процесното трудово правоотношение. Отречени са аргументите на административния орган с оглед на това, че Колева не е участвала в развилото се производство по заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО; дали са изплатени или не трудовите възнаграждение е факт приет за несъотносим към придобиване качеството осигурено лице; фактите дали работодателят е реализирал печалба от дейността си или не, дали е подал ГДД или не, също са приети за несъотносими; сторено е и позоваване на правилото на чл. 75, ал. 5 от КТ и е прието, че не е в компетенциите на административния орган да се произнася по въпросите за валидността на трудовото правоотношение. Или изведен е решаващият извод, че Колева е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до момента на настъпване на временната нетрудоспособност – 12.10.2017 г. е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Достигнатите от административния съд изводи не могат да бъдат споделени и основателни са изложените в касационната жалба оплаквания. В случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение е достатъчно, за да възникне и осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор /по който факт страните очевидно не спорят, въпреки че не е представен като част от доказателствения материал по делото/ и регистрирането му по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП, всъщност не може да се приеме, че се установява извършването на действия от Г. Колева по изпълнението му. Показанията на допуснатия до разпит свидетел по никакъв начин не установяват реалното изпълнение на трудова дейност по посочената длъжност "офис-секретар", като същите неправилно са кредитирани от състава на съда, предвид очевидното им противоречие с дадените писмени обяснения от самата Колева за мястото на извършване на дейността. Нищо друго не следва и от представените писмени доказателства, като трудовата книжка и останалите писмени доказателства сами по себе си също не удостоверяват реалното изпълнение на трудовата дейност. Или в обобщение не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано спрямо събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел обратното. В тази насока Решение № 9721 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2020 г., VI о., Решение № 1574 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2019 г., Решение № 16555 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2019 г., VI о. и др. Или неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение /тук не се поставя въпросът за валидността на трудовото такова/ и необосновано е приел че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения. Следва да се споделят възраженията на касатора, че при настъпването на риска бременност жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и в случая не отговаря на условията на чл. 48а, респ. чл. 52а във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, за да придобие правото на парично обезщетение при бременност и раждане и за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст от фондовете на ДОО за процесния период. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение, вкл. и в частта му за присъдените разноски, следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия и вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Колева против Решение № 2153-15-70 от 17.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърдено с него Разпореждане № РВ-3-15-00714521 от 4.02.2020 г. на Ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив. При този изход на правния спор основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 200 лева - заплатена държавна такса за производството пред ВАС. Задължен за репарирането им е ответникът по касация, който следва да бъде осъден да ги заплати в полза на НОИ по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,