Решение № 9688 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2023 г.

ВАСПето отделение09.09.2024 г.докладчик т Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1245 от 28.06.2023 г., постановено по адм. дело 151/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив .

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните гр. София да заплати на Т. Г. Д. от гр. Пловдив направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез процесуален представител правоспособен юрист В. Руменова против решение 1245 от 28.06.2023 г., постановено по адм. дело 151/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив , с което агенцията е осъдена да заплати на Т. Г. Д. от гр. Пловдив сумата от 10 908 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., за времето през което не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение , ведно със законната лихва за забава от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът необосновано е присъдил обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.в оспореният размер, включвайки в дължимата сума възнаграждение, в размер различен от получаваното преди съкращаването й. Иска решението да бъде отменено в частта над размера 9 384 лева до присъденият 10 908 лева и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Т. Г. Д. чрез процесуален представител адв. Генчева , в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Заповед ОСОС-48 от 13.10.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ с която е било прекратено служебното правоотношение на Д. е отменена с решение 491 от 18.03.2022 г. по адм. д. 2816/2021 г. по описа на АС-Пловдив , оставено в сила с решение 10092 от 09.11.2022 г., постановено по адм. д. 4892/2022 г. по описа на ВАС. От представени по делото служебна и трудова книжка съдът е установил, че в периода 13.10.2021 до 09.11.2022 г. ищцата не е престирала труд по трудово или служебно правоотношение. При тези фактически установявания, съдът е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. и е постановил оспореното решение. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. По делото безспорно са установени предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. заповедта, с която е било прекратено служебното правоотношение на З. е била отменена с влязло в сила съдебно решение и същата не е заемала държавна служба или извършвала друга работа по трудово или извън трудово правоотношение за срок от 6 месеца. Неоснователен е и доводът за материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Размерът на присъденото обезщетение е законосъобразно определено. Позовавайки се на заключение на експерт, обсъждайки възраженията на страните, съдът е приел, че към момента на признаване уволнението на Д. за незаконно основното й възнаграждение е 2 600 лева; максималният размер от 6 заплати възлиза на 15 600 лева. От тази сума съдът е приспаднал изплатено и получено обезщетение от4 692 лв., поради което правилно и материално законосъобразно е присъдил сумата 10 908 лв. Правилно, съдът е присъдил и обезщетение за забава на присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Същото съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в размер, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение