Решение № 5487 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2016 г.

Решение № 5487 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 176, във връзка с чл. 228 АПК. Образувано е по искане, предявено от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, за допълване на Решение № 1533/07.02.2017 г., постановено по административно дело № 10909/2016 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване на първоинстанционния съдебен акт, а именно в частта, в която Административен съд - В. Т. е отменил ревизионния акт, в частта, с която е намален размера на данъчния кредит за приспадане за данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 09. и 10. 2009 г. и м. 02.2012 г. със сума в размер на 36,80 лева - ДДС по кредитни известия, издадени от "С. Ф. Б." ЕООД, "Крид" ЕООД и "Инкофудс" ООД, и са определени лихви в размер на 12,01 лева. От ответната страна, ЕТ "Ваня - ММ - И. М. М." е постъпило становище за неоснователност на искането за допълване на решението, като се твърди, че съдебният състав се е произнесъл по цялото оспорване. На проведеното открито съдебно заседание, молителят и ответната страна, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на подаденото искане за допълване на решението. Искането, като подадена в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и от страна по делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството по административно дело № 10909/2016 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 217/19.07.2016 г., постановено по административно дело № 260/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., като предмета на оспорване е очертан в самата жалба /на стр. 1/, а именно: заявено е оспорване на решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 121202024/16.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 185/19.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, относно допълнително установени задължения за И. М. М., в качеството на ЕТ "Ваня ММ - И. М. М." по ЗДДС в размер на 17 370,18 лева и лихви в размер на 8 876,59 лева за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.10.2011 г., както и задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 1 325,38 лева и лихви в размер на 623,88 лева, както и в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 4 542,12 лева. Производството по делото е приключило с Решение № 1533/07.02.2017 г., с което е оставено в сила Решение № 217/19.07.2016 г., постановено по административно дело № 260/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., в посочената по-горе обжалвана част. При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 176 АПК за допълване на постановеното съдебно решение. Тази разпоредба е приложима в случаите, когато съдът не се произнесъл по цялото оспорване, като определяща е волята, изразена в касационната жалба и в диспозитива на съдебното решение. В конкретния случай, касационният съд се е произнесъл съобразно заявеното оспорване в самата касационна жалба, тоест по цялото оспорване, като е оставил в сила решението в оспорената част. Действително, Административен съд - В. Т. е отменил ревизионния акт и в частта, с която е намален размера на данъчния кредит за приспадане за периоди м. 10.2008 г., м. 09. и 10. 2009 г. и м. 02.2012 г. със сума в размер на 36,80 лева - ДДС по кредитни известия, издадени от "С. Ф. Б." ЕООД, "Крид" ЕООД и "Инкофудс" ООД, и са определени лихви в размер на 12,01 лева, видно от диспозитива на съдебното решение. Но в мотивите на решението са развити доводи за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част и неоснователност на подадената от ревизираното лице жалба. При това явно противоречие между мотиви и диспозитив, очевидно е, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК, която следва да се отстрани. В този смисъл, касационният съд не е имал и възможност да се произнесе по спора в тази част, поради допусната очевидна фактическа грешка и неяснотата във волята на първоинстанционния съд. Следователно и по изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, счита, че искането на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново по чл. 176 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Делото следва да се върне на Административен съд - В. Т. за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, в частта относно ревизионния акт в частта, с която е намален размера на данъчния кредит за приспадане за периоди м. 10.2008 г., м. 09. и 10.2009 г. и м. 02.2012 г. със сума в размер на 36,80 лева - ДДС по кредитни известия, издадени от "С. Ф. Б." ЕООД, "Крид" ЕООД и "Инкофудс" ООД, и са определени лихви в размер на 12,01 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение