Решение № 12654 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2015 г.

Решение № 12654 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Велико Търново против решение № 43 от 24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 305/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед рег. № яз-899/28.03.2014 г. на същия административен орган, с която на Людмил Валентинов Младенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснато от Младенов тежко нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено, включително частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Младенов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - Велико Търново да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд - Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) директорът на ОД на МВР - Велико Търново е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Е. Аргументирани и в съответствие със закона са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, но е налице нарушение на материалния закон, тъй като извършеното от полицейския служител е квалифицирано неправилно и наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Правилно е преценено, че в случая не е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Цитираната норма предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. В случая е установено, че в ранните часове на 31.12.2013 г. полицай Младенов и полицай Маринов са повикани по сигнал за нарушение на обществения ред в дискотека в гр. Велико Търново. Сигналът е подаден от охраната на заведението, които безуспешно се опитват да се справят с проявената от двама от клиентите Милица Минева и Янислав Трифонов агресията към околните и към себе си. Физическите и вербални атаки на Минева и Трифонов продължават и спрямо полицейските служители, които въпреки това успяват без да проявяват насилие (свид. Желязкова, Тончев) да им поставят белезници и да ги отведат в РУП- Велико Търново. В сградата на РУП- Велико Търново двамата задържани са оставени в отделно помещение в белезници на една от ръцете. Минева и Трифонов продължават да провокират полицейските служители с нецензурни думи, заплахи, закани и опити за физическо посегателство. Около 5.30 часа белезниците на Минева са свалени, при което последната посяга към полицай Маринов в опит да го удари. Полицейският служител блъска задържаната, но тогава задържаният Трифонов атакува Маринов от другата страна. В опит да осуети нападението на Трифонов полицай Младенов, жалбоподател в производството пред административния съд и ответник в настоящото, нанася удари с ръка и с крак по гърба задържания. При тези данни правилно съдът приема, че прилагането на физическа сила от полицейския служител Младенов е с цел отблъсване на непосредственото нападение на задържания спрямо полицай Маринов, като употребата на сила е преустановена след овладяване агресията на задържания. Този извод е направен в съответствие с доказателствата, които сочат, че поведението на Младенов е изцяло провокирано от задържания и е в отговор на предприетото от последния пряко нападение към друг полицейски служител. Ето защо правилно е преценено, че от страна на наказания полицай не са допуснати нарушения на т. 4, т. 7, т. 69, т. 77 и т. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Съображението, че задържаният не е имал намерение да отнеме личното оръжие на полицай Маринов, а за сломяване на съпротивата му е било достатъчно да се задържи ръката, която е била свободна, не може да бъде споделено. Както се посочи поведението на Трифонов до този момент е много агресивно и провокативно. При тези прояви на крайна невъздържаност, пряката атака към полицай Маринов съвсем логично е възприета от Младенов като застрашаваща колегата му. В тази ситуация последният не е имал възможност да оцени посоката и интензивността на нападението, а е действал с цел да предотврати възможните сериозни последици, които евентуално биха настъпили, ако задържаният достигне служебното оръжие на Маринов. В подкрепа на заключението, че употребата на сила не е неоправдана, а е съобразена с характера на нападението, е и обстоятелството, че до директната атака на Трифонов, нито един от полицейските служители, включително Младенов, не е проявил грубост или насилие към задържаните, както и че целият инцидент (с провокацията на Минева и намесата на полицай Христов) продължава по- малко от минута, т. е. действията на Младенов са насочени към овладяване агресията на Трифонов, а не към малтретирането му. В тази насока обясненията на Минева и Трифонов правилно не е са приети за достоверни от съда с оглед пристрастността им, обстоятелството, че са дадени повече от месец след инцидента, което им е позволило да изградят своя версия за случилото се, както и че изложеното от тях не се подкрепя от останалите доказателства (свид. Дребов и записи от камерите). Освен това с оглед данните за рани в областта на главата и тялото, получени от Трифонов няколко часа по - рано при сблъсъка с охраната на дискотеката (в тази насока са обясненията на управителя Стефанов и други очевидци като свид. Желязкова и Тончев), не може да се приеме, че всички наранявания, констатирани при медицинския преглед на задържания, са нанесени от полицейските служители, което подкрепя извода, че саморазправа и произвол от страна на полицай Младенов не са установени. Правилно от страна на състава на Административен съд - Велико Търново е прието, че дори поведението на наказания служител да нарушава морално - етични норми, то извършеното от него не съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като не уронва престижа на службата. Както вече се посочи действията на полицай Младенов са предприети в сградата на полицейското управление, след пряко нападение на задържания срещу друг полицейски служител и нямат за цел физическа разправа със задържаното лице, а са в рамките на необходимото за овладяване на ситуацията. При тези факти, подкрепени с обстоятелството, че статията от в. "Борба" разкрива в детайли поведението на двамата задържани, но не съдържа оценка на действията на полицейските служители, а само информира за започнала срещу тях дисциплинарна проверка, обстоятелство, което само по себе си не дава основания за негативна оценка на работата на ведомството, съдът стига до правилния извод, че поведението на служителя Младенов, не накърнява авторитета на полицейската институция и не засяга обществените норми на поведение по начин, който да е несъвместим с оставането на служба в МВР. Поради това в съответствие със закона и доказателствата е заключението на съдебния състав, че извършеното от Младенов би следвало да се квалифицира по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) - нарушаване етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание" или ако се приеме, че е налице превишаване на правомощията (с оглед доводите, че използването на физическа сила не е преустановено своевременно), да се квалифицира по чл. 227, ал. 1, т. 5 от правилника - нарушение, което също се санкционира с този вид наказание. Съобразно горното правилно е прието, че от страна на служителя не е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) и наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Ето защо като отменя по тези съображения административния акт, съставът на Административен съд - Велико Търново постановява решение в съответствие с нормативната уредба и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,