Решение № 7899 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2016 г.

Решение № 7899 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., бул. "К. М. Л." №... срещу Решение № 6493 от 27.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 6319/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство" приложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата на 13.06.2016 г. по отношение на лек автомобил, марка "А. Р.", регистрационен № СА0722РК от контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно дава предимство на едни пред други норми от Закона за движението по пътищата. По отношение на разпоредбата на чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) излага подробно фактите и релевантната нормативна уредба - чл. 99, ал. 3 ЗДвП, чл. 58 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), Заповед № СО-РД-09-05-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община и прави извод за паркиране на процесното превозно средство в нормативно определените граници на "Зелена зона".

Счита за недопустимо съдът да изолира определени места от общия режим, при условие, че определянето е безусловно и обхваща цялата територия, в т. ч. и пространството пред вх...довете, пред което е поставена маркировка, забраняваща спирането и паркирането. Позовава се на чл. 99, ал. 2 ЗДвП, чл. 55, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и чл. 115, ал. 1 от Наредба № 18 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци.

Счита, че съдът не отчита факта, че става въпрос за две различни принудителни мерки - прилагани от различни органи и при различни предпоставки. Неправилен счита мотива на съда за несъответствие на мярката с целта на закона. Съдът не е отчел, че двете принудителни мерки не са изключващи се и нарушението на забрана по една разпоредба на закона не е основание за освобождаване от нормативно въведено задължение по друга разпоредба на същия закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на А. А. срещу принудителната мярка. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Г., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - А. М. А., моли съда да остави без разглеждане касационната жалба като неадекватна, тъй като решението по административно дело № 6319/2016 г. е постановено по целесъобразност в полза на "Център за градска мобилност" ЕАД. Сочи, че е искал съдът да конституира като ответник "Център за градска мобилност" ЕАД, а не конкретният контрольор.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил фактите по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба. Соченото от ответника основание за недопустимост не визира която и да е предпоставка за допустимост на жалбата, а съдържа оценката на ответника - при това в противоречие с обжалваното решение, за съдържанието на обжалваното решение. Видно от Решение № 6493 същото е изцяло в интерес на ответника и именно поради това касаторът го обжалва. Налице е пълна неадекватност на възраженията на ответника.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. А. А. притежава гараж, находящ се на ул. "П. Б." .№.... На гаражната врата е поставена табела "гараж" с номера на превозното средство, пътното платно пред гаража е обозначено с хоризонтална маркировка - М14 "Начупена линия", а имотът попада в територията на определената чл. 55 от Наредбата и въведена със Заповед № СО-15-РД-09-05-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община "Зелена зона".

1. На 13.06.2016 г. А. А. паркирал собственото си моторно превозно средство - лек автомобил, марка "А. Р.", регистрационен № СА0722 РК, пред гаража, на пътното платно и на тротоара.

1. На 13.06.2016 г. в 8,28 часа контрольор в "Център за градска мобилност" ЕАД, прилага на моторното превозно средство - марка "А. Р.", регистрационен № ДА0722РК, принудителна административна мярка - "принудително задържане на пътно превозно средство" чрез техническо средство на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

1. На 13.06.2016 г., след заплащане на 30,00 лв. глоба г-н Андреев освобождава моторното превозно средство.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № СО-15-РД-09-05-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община, с която се въвежда на територията на Столична община на улици, булеварди и площади - общинска собственост, режим на почасово паркиране "Синя зона" и "Зелена зона" и правила и ограничения за паркиране в зоните с режим на почасово платено паркиране;

б) Заповед № СО-15-РД-09-05-431 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община, с която се одобряват реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство в зоните на почасово платено паркиране;

в) Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичния общински съвет за определяне на цената на паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране по реда на чл. 57 от Наредбата;

г) протокол за блокирани автомобили от 13.06.2016 г. с вписан блокиран автомобил марка "А. Р.", регистрационен № СА0722РК, в 8,28 часа;

д) 12 броя снимки на блокиран автомобил - марка "А. Р.", регистрационен № СА0722РК и на регламентираната "Зелена зона", подзона 20, транспортна схема на подзона 20;

е) длъжностна характеристика на длъжността "контрольор, автомобилен транспорт" и на длъжността "контрольор, автомобилен транспорт, той и шофьор", 2 броя допълнително споразумение към трудов договор.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема за безспорно, че участъкът, на който е било паркирано процесното превозно средство попада в зона за почасово платено паркиране "Зелена зона", но конкретната територия е маркирана с пътна маркировка М14 "Начупена линия", която съгласно чл. 65, т. 5 ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, тъй като се намира пред вх...д на гараж - чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че независимо от принадлежността си към зона за платено почасово паркиране, конкретното място, на което е бил паркиран автомобилът, не попада в обхвата на режима на почасово платено паркиране. Разпоредбите на чл. 54 и сл. от Наредбата приема, че следва да се тълкуват във вр. с чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 45 и 46 от Наредбата.

Въз основа на това съдът прави извод, че режимът на платено почасово паркиране е приложим по отношение на всички места, представляващи части от улици, булеварди и площади в определените зони, с изключение на забранените по закон места за паркиране. При установено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП приложимата принудителна мярка е тази по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а не по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която е приложима за нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗДвП.

Съдът приема, че приложената мярка е и в нарушение на целта на закона, тъй като не допринася за преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните му последици, а създава предпоставки за продължаване на състоянието на правонарушение.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на мярката и я отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита, че порокът на обжалваното решение е нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок, са свързани с преценката на съотношението между разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) целта на всяка принудителна административна мярка е да предотврати и преустанови административно нарушение, както и да отстрани вредните му последици. С оглед на огромното многообразие от административни нарушения и в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗАНН законодателят е регламентирал видовете принудителни административни мерки в съответните материални закони.

Разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 и на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП предвиждат принудителни административни мерки за преустановяване на нарушение на Закона за движението по пътищата. Двете разпоредби предвиждат различни по характер принудителни мерки. Член 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда принудително задържане на пътно превозно средство чрез използването на техническо средство, а чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Видна е разликата между характера на двете мерки - в единия случай мярката създава невъзможност превозното средство да напусне мястото, на което е паркирано, а в другия - мярката осъществява преместване на превозното средство от мястото, на което е паркирано.

Този различен характер на двете принудителни мерки е следствие на различното нарушение, за което те са приложими. Мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е приложима за нарушение на задължението за заплащане на дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е приложима за паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване, както и когато паркираното превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Независимо от различното нарушение, за което са предвидени, и различното съдържание на двете принудителни мерки, те и двете целят да се преустанови административното нарушение. С оглед на това, за да е материално законосъобразна принудителната мярка трябва да е установено съответното на мярката административно нарушение. В противен случай мярката няма да е материално законосъобразна, а и няма да изпълни законовата цел, за която е допустима.

С оглед на така съществуващата нормативна уредба спорът по делото е осъществено ли е нарушението, за което законът предвижда мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП?

Безспорно по делото е, както приема и съдът, че процесното превозно средство е било паркирано с предната си част на тротоара, а със задната - на пътното платно върху място, маркирано с пътна маркировка по смисъла на чл. 62, ал. 1 ППЗДвП - пътна маркировка М14 "Начупена линия", очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства - чл. 65, т. 5 ППЗДвП. Безспорно е, че забраната за паркиране е поставена поради наличието на вх...д на гараж, намиращ се непосредствено от тротоара. Безспорно е също, че процесното забранено място за паркиране се намира на улица, която попада в обхвата на зона за платено почасово паркиране "Зелена зона".

Зоната за почасово платено паркиране, с оглед на чл. 99, ал. 1 ЗДвП и Заповед № СО-15-РД-09-05-437 на кмета на Столична община, е определена общинска собственост - улици, булеварди и площади, на която е допустимо платено паркиране. Но допустимото платено паркиране не е на всяка една част от посочените в заповедта на кмета улици, булеварди и площади - това би било абсурдно, тъй като би довело до невъзможност да се осъществява движението.

Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за паркиране в зоните за платено почасово паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи. В съответствие с тази разпоредба е и разпоредба на чл. 54 от Наредбата, съгласно която на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и на други части от пътната инфраструктура - общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета се въвежда режим на почасово платено паркиране на пътни превозни средства. Съгласно чл. 55 от Наредбата режимът на почасово платено паркиране е разделен на две зони - "Синя зона" и "Зелена зона", чийто обхват е определен в разпоредбата.

Следователно, както обосновано приема и съдът, зоната за платено паркиране, въведена със заповедта на кмета, включва местата за паркиране в рамките на зоната за паркиране определени със схемите за местоположението и обхвата по смисъла на чл. 54 от Наредбата. В зоната за платено паркиране - така както е определена в чл. 55 от Наредбата и въведена със заповедта на кмета, извън схемите за местоположението на местата за паркиране, попадат и части от улици, булеварди и площади, на които по силата на други разпоредби изрично е забранено паркирането. Тези места не са част от одобрените схеми за местоположение на местата за паркиране, защото местата за паркиране не могат да бъдат върху части от улиците, булевардите или площадите, на които действат забрани за паркиране. Обозначаването на началото и на края на действие на зоната за паркиране по смисъла на чл. 62 от Наредбата не може да противоречи на установена по надлежния начин забрана за паркиране, защото местата за паркиране в рамките на определените зони се определят след като се установят законовите забрани за паркиране и спиране.

В случая, видно от положената на пътното платно маркировка процесното превозно средство е паркирано на място, което по силата на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП е забранено за паркирането. Следователно, както правилно сочи и съдът, заплащането на дължимата цена за почасово платено паркиране не може да направи паркирането на това забранено място разрешено. То винаги е забранено. И забраната е с оглед да не се направи невъзможно преминаването на другите участници в движението и в частност собственикът на гаража да може свободно да го ползва.

С оглед на горното, правилен и обоснован е изводът на съда, че процесната принудителна мярка е постановена в нарушение на материалния закон. В случая не са били налице елементите на фактическия състав за нейното прилагане - не факта на незаплащане на цената за паркиране е административното нарушение, което следва да бъде преустановено, а паркирането на забранено място, по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За преустановяването на това нарушение разрешената от закона принудителна административна мярка е преместване на пътното превозно средство без знанието на неговия собственик, а не принудително задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховния административен съд