Решение № 5050 от 11.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Дакова-Пападопулу, срещу Решение 6011 от 20.10.2022 г., постановено по адм. д. 6061 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) 72160000129 от 07.02.2022 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи Оборище към Дирекция Общински приходи (ОП) при Столична община (СО), потвърден с Решение СОА22-РД28-19 от 01.06.2022 г. на кмета на СО, в частта, с която по искане с вх. ДОБ19-ТД26-34 от 13.02.2019 г., подадено от Юрохоум ЕООД, с [ЕИК], на настоящия ответник по касация е отказано възстановяване на лихви върху възстановените задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и преписката е върната на компетентния орган по приходите с указание за издаване на нов АПВ в съответствие с дадените в обжалваното съдебно решение указания. Наред с това СО е осъдена да заплати на Юрохоум ЕООД разноски по делото в размер на 750,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационното основание недопустимост по чл. 209, т. 2 АПК е релевирано бланкетно - при липса на конкретни оплаквания. Доводите за неправилност на решението са мотивирани с твърдение за постановяването му в противоречие с чл. 129, ал. 5 и ал. 6 ДОПК по отношение на периода и размера на законната лихва върху сумите за ДНИ и ТБО. Обръща се внимание, че спорът по делото касае претендирани от Юрохоум ЕООД лихви за забава за недължимо платени от дружеството задължения за ДНИ и ТБО, както и това, че относно заплащането им от негова страна няма спор. Съдът обаче не отчел, че не е налице влязъл в сила административен акт, с който в полза на дружеството да е признато право на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми, както и това, че претендираните като недължимо платени суми не са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Не е съобразил и това, че липсва основание за възстановяване, тъй като не са заплатени суми въз основа на отменен или изменен акт. С оглед изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, включително в частта за разноските, които се твърди, че са прекомерни. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Юрохоум ЕООД, чрез упълномощения адвокат Л. Попова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Правилно, според него, съдът е съобразил, че по отношение на главниците на сумите, недължимо внесени за ДНИ и ТБО, има влязло в сила съдебно решение от 12.04.2021 г. на АССГ, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Като негова последица е издаден спорния АПВ като на дружеството са изплатени внесените от него суми за ДНИ и ТБО, без да е налице произнасяне по отношение на лихвите. С позоваване на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък на разноските. Писменият отговор се поддържа с представено по делото преди съдебното заседание заявление, към което са представени доказателства за сторените по делото разноски в размер на 825,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АПВ 72160000129 от 07.02.2022 г., издаден от старши инспектор в отдел ОП Оборище към Дирекция ОП при СО, потвърден с Решение СОА22-РД28-19 от 01.06.2022 г. на кмета на СО, в частта, с която по искане с вх. ДОБ19-ТД26-34 от 13.02.2019 г., подадено от Юрохоум ЕООД не са възстановени претендираните от дружеството лихви върху възстановени задължения за ДНИ и ТБО считано от 31.10.2018 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 13.02.2019 г. Юрохоум ЕООД е подало искане на основание чл. 128 и сл. ДОПК за възстановяване на недължимо платени суми по партида М300_060721_04, които включват ДНИ и лихви за периода 2014 г. - 2018 г., както и ТБО и лихви за периода 2014 г. - 2018 г., като е претендирана и законна лихва на основание чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК. В срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК не е издаден АПВ, а формираният мълчалив отказ на органа по приходите, който е обжалван от дружеството е бил отменен с Решение СОА19-РД28-22 от 11.06.2019 г. на Кмета на СО. В изпълнение на дадените с решението указания, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден Акт за установяване на задължения (АУЗД) с 7216-19041 от 30.07.2019 г. от старши инспектор в отдел ОП Оборище към Дирекция ОП при СО. С него на Юрохоум ЕООД са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014 г. 31.10.2018 г. След оспорване по административен ред, с Решение СО Д19-РД28-256 от 04.10.2019 г. на директора на Дирекция ОП при СО, посоченият АУЗД е потвърден, а след оспорване по съдебен ред, с Решение 2418 от 12.04.2021 г., постановено по адм. д. 12496 по описа на АССГ за 2019 г., АУЗД е отменен и преписката е върната на Дирекция ОП при СО за ново произнасяне. Прието е от съда, че с оспорения АУЗД ревизиращите органи не са отчели промяната в отчетната стойност на имота, която се дължи на изменения в обема на правото на собственост, като в резултат неправилно са определили задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО - надвнесен ДНИ в общ размер на 2701,17 лв. и ТБО в общ размер на 11394,02 лв. В изпълнение на така постановеното съдебно решение е издаден оспореният АПВ 72160000129 от 07.02.2022 г. на старши инспектор в отдел ОП Оборище към Дирекция ОП при СО, с който е установено, че на Юрохоум ЕООД следва да бъдат възстановени недължимо платени суми за ДНИ в размер на 2701,17 лв. (1931,25 лв. главница и 769,92 лв. лихва) и за ТБО в размер на 11394,02 (8569,83 лв. главница и 2824,19 лв. лихва). С него не са възстановени лихви върху тези суми, въпреки че със заявление ДОБ-ТД26-23 от 14.02.2022 г. те изрично са поискани, като по тази част от заявлението е формиран отказ. При издаването му са взети предвид всички декларации, подадени от дружеството, ведно с представените към тях документи, вкл. коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7216017687 от 11.10.2018 г., в която се сочи, че съгласно Решение 4566 от 06.07.2018 г., постановено от съдебен състав на Софийски градски съд /СГС/, влязло в сила на 03.10.2018 г., дружеството е собственик на 14/36 идеални части от декларирания имот земя с площ от 267,00 кв. метра, находяща се в град София, [улица]. Установени са плащания по партидата на имота с платежни нареждания от 21.09.2018 г. за периода 2014 г. 2018 г. за ДНИ в общ размер на 4079,76 лв. и за ТБО в общ размер на 17054,83 лв. Спорният АПВ от 07.02.2022 г. е обжалван от Юрохоум ЕООД по административен ред пред кмета на СО, който със свое Решение СОА22-РД28-19 от 01.06.2022 г. го е потвърдил. При така установената и безспорна фактическа обстановка от правна страна първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на жалбата. Мотивирал се, че с АУЗД 7216-19041 от 30.07.2019 г. размерът на дължимите ДНИ и ТБО бил неправилно изчислен върху отчетна стойност 391166,00 лв. вместо върху отчетна стойност 152120,11 лв., която е относима към 14/36 идеални части от правото на собственост, притежавани от Юрохоум ЕООД. Последната е декларирана от дружеството с коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7216017687 от 11.10.2018 г. в съответствие с приетото в Решение 4566 от 06.07.2018 г., постановено от съдебен състав на СГС, влязло в сила на 03.10.2018 г. Приел е, че в настоящия случай плащането не е извършено въз основа на акт на орган по приходите - АУЗД от 30.07.2019 г. не може да се приеме за акт, въз основа на който са внесени недължимите суми, защото е издаден след внасянето им. Направил извод за неприложимост на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 21, ал. 1 и на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ към казуса налице е промяна в обема на правото на собственост, въз основа на което се формира и отчетната стойност на недвижимия имот и не е извършена обезценка в счетоводните данни. Мотивирал се, че в случая промяната на отчетната стойност е настъпила въз основа на влязло в сила съдебно решение с ретроактивно действие и се отчита през целия период. Правото на собственост на дружеството върху имота е в размер на 14/36 идеални части, при което за тях отчетната стойност е 152120,11 лв. Затова отменил АПВ в оспорената част относно невъзстановените и подлежащи на възстановяване лихви, като върнал делото като преписка на компетентния орган по приходите с указания за издаване на нов АПВ, с който на Юрохоум ЕООД да бъдат възстановени претендираните лихви върху сумите от момента, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129, ал. 1 4 ДОПК, а именно от изтичане на 30-дневния срок след подаване на искането за възстановяване с вх. ДОБ19-ТД26-34 от 13.02.2019 г., т.е. от 16.03.2019 г. При този резултат от оспорването, съдът разпределил и отговорността за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор относно фактите. Безспорно е, че от страна на Юрохоум ЕООД са били надвнесени суми за ДНИ и ТБО. При действието на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни. Обосновано на доказателствата, а и в съответствие с доводите в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че АУЗД от 30.07.2019 г. не може да се приеме за акт, въз основа на който са внесени сумите за ДНИ и ТБО, доколкото той е издаден след внасянето им. Правилно съдът е приел, че такъв акт липсва, което обуславя приложимост на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК. Като продължение на така приетото, след отмяната на АПВ в оспорената пред него част, е върнал преписката с указание за издаване на нов АПВ, с който на дружеството да бъдат заплатени лихвите върху сумите, установени за възстановяване с АПВ от 07.02.2022 г., считано от 16.03.2019 г. В този смисъл приетото от съда е в насоката на разсъждения, които касационният жалбоподател излага, а касационна жалба от Юрохоум ЕООД срещу решението в частта относно датата 16.03.2019 г., считано от която според дадените в решението указания следва да бъде възстановена лихвата, не е предявена. В тази насока съвсем обосновано на приетото от съда и поддържаната от кмета на СО теза, участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура отбелязва, че предвид релевираните в касационната жалба съображения, всъщност двете тези са идентични. Ето защо и доколкото изводите на настоящия съдебен състав по същество на спора съвпадат с направените от първоинстанционния съд изводи, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, нему се следва присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 825,00 лв. Възраженията за неговата прекомерност, както и на присъденото в полза на настоящия ответник по касация за първоинстанционното производство, са неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение