Решение № 17283 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2011 г.

Решение № 17283 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на образованието, младежта и науката, срещу решение № 1030 от 08.03.2011 г. по адм. дело № 8749/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 06-00412/11.11.2010 г. на заместник-министъра на образованието, младежта и науката, с която е прекратена процедурата по заявление с вх. № 06-00412/20.05.2010 г. за признаване на висше образование на Цветанка Стойнева Захаринова - Златкова по специалността "Счетоводство и одит", издадена от Киевски славистичен университет, Украйна, и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - Цветанка Стойнева Захаринова - Златкова моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на България не е равнозначно на разкриването на филиал (структура) на това учебно заведение в противоречие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО) и не е нарушение на забраната на § 4, ал. 1 ЗВО и чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ). Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, я счете за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за незаконосъобразен административния акт, с който е прекратена процедурата по заявлението на Цветанка Захаринова - Златкова от 20.05.2010 г. за признаване на висше образование на заявителката по специалността "Счетоводство и одит", завършено в Киевски славистичен университет, Украйна. Прието е, че не е налице основанието по чл. 7а, ал. 1, т. 2 НДИППВОЗПОЧВУ за прекратяване на процедурата за признаване на висше образование на жалбоподателката, тъй като заявителката е обучавана дистанционно от чуждестранното висше училище, което не е равнозначно на разкриване на филиал (поделение; основно звено) на чуждестранното висше училище, поради което извършването на дистанционно обучение не е нарушение на забраната на § 4, ал. 1 ДР ЗВО чуждестранните висши училища да откриват свои поделения на територията на Република България и на това основание процедурата не може да бъде прекратена. При дистанционната организация на учебния процес обучаващият се може да се намира във всяка географска точка по време на обучението, поради което то се отличава от традиционната присъствена форма, която изисква посещаване на учебни занятия в поделение или звено на учебно заведение. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен в съответствие с чл. 35 АПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 НДИППВОЗПОЧВУ да изясни относимите към случая факти, в това число да събере информация от издалото дипломата висше учебно заведение дали формата на обучение на жалбоподателката е дистанционно обучение, по какъв начин се осъществява това дистанционно обучение, чрез какви преподаватели - на Киевския славистичен университет в Украйна или и други и как са уредени правоотношенията с тях; има ли разкрити поделения или звена на посоченото чуждестранно висше училище в Република България, поради което заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на цитираните разпоредби и самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Безспорно е по делото, видно от представената диплома за висше образование, че Цветанка Стойнева Захаринова - Златкова е завършила висше образование и е придобила квалификация "бакалавър по счетоводство и одит" в чуждестранното висше учебно заведение Киевски славистичен университет с лиценз на Министерството на образованието и науката на Украйна и сертификат за акредитация за 4 ниво. По делото няма данни, каква е формата на обучение, освен посоченото в заявлението за признаване на висше образование, че формата на обучение е дистанционна. Предвид горното, неоснователен е доводът, че обучението на жалбоподателката е проведено на територията на Република България в структура, която не е открита и не функционира по законоустановения ред. Дистанционната форма на обучение, каквато е нормативната уредба съгласно цитираната от касатора Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (НДИОДФОВУ), не изисква задължително организиране на присъствени периоди. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от същата наредба предвижда, че организацията на обучението на студентите, специализантите и докторантите в дистанционната форма може да включва и присъствени периоди, когато това съответства на спецификата на специалността и на потребностите на обучаваните, но не е безусловно необходима за получаване на висше образование, съответстващо на държавните изисквания. Ето защо, доводът, че обучението е било извършвано в структура на чуждо висше учебно заведение, създадена не по установения в ЗВО ред, е неоснователен. Както правилно е приел съдът по същество, от значение за законосъобразно произнасяне по заявлението е да се установи дали Киевския славистичен университет извършва дистанционно обучение по конкретната специалност, как е организирана тази форма на обучение по специалността "Счетоводство и одит" в посоченото висше училище, изисква ли присъствени периоди и ако такива са задължително предвидени, къде са проведени. По делото няма данни, че заявителката е била обучавана чрез присъствени периоди, поради което твърдението за наличие на структура на посоченото висше училище, създадено на територията на Република България в нарушение на § 4, ал. 1 ЗВО е недоказано и неоснователно, поради което и изводът на административния съд, че не са налице фактическите основания за прекратяване на процедурата, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта, е правилен. Цитираният в касационната жалба център за дистанционно обучение, който следва задължително да бъде създаден като звено на висшето училище съгласно чл. 6, ал. 1 НДИОДФОВУ е структура, предвидена в националното законодателство съгласно българските държавни изисквания. Дори и да се приеме, че държавните изисквания на Украйна също включват създаването на отделно звено за извършване на дистанционно обучение, от това не следва извод, че е наложително тази структура да се създаде в чужда държава. Съгласно чл. 6 от цитираната по-горе наредба, Центърът за дистанционно обучение осъществява планирането, организацията и провеждането на дистанционната форма на обучение и осъществява технологичното и техническото осигуряване на същото, но от това не следват направените от касатора изводи, че обучението е извършено присъствено в нарушение на законовите изисквания. Тъкмо обратното, дистанционната форма на обучение предполага именно възможност за получаване на висше образование, без да е необходимо да се посещават учебни занятия на територията на чуждото висше училище, като същата е равнопоставена на редовната форма на обучение по отношение на съдържанието на учебния план, изискван брой кредити за съответната специалност, диплома за завършена образователно-квалификационна степен и професионална квалификация по аргумент от чл. 42, ал. 10 ЗВО и чл. 4 НДИОДФОВУ. От начина на провеждане на тази форма на обучение и изискванията към преподавателския и подпомагащия екип по чл. 7 от цитираната наредба не следва извод в полза на твърденията на касатора за нарушения на ЗВО. Полученото чрез дистанционната форма на обучение висше образование подлежи на разглеждане по същество от комисията по чл. 7, ал. 2 НДИППВОЗПОЧВУ като получено при редовна форма на обучение висше образование в чуждестранно висше учебно заведение. Ето защо, съдът по същество, като е приел, че не е налице основанието за прекратяване на процедурата по чл. 7а, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба и е върнал преписката на административния орган за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, е постановил решение в съответствие с материалния закон. В касационната жалба в грубо нарушение на служебното начало и правилата на доказателствената тежест, съгласно които административният орган следва да докаже фактическите основания за издаване на акта в съдебното производство, се твърди, че заявителят не е изпълнил изискванията да представи необходимите документи, за да докаже неясно какви обстоятелства, тъй като административният орган не е изисквал допълнителна информация от нея, поради което доводът, че тежестта на доказване е изцяло върху другата страна, поради което процедурата законосъобразно е прекратена, е несъстоятелен. По делото няма данни за изпълнение на посоченото в касационната жалба като служебно задължение на органа по признаването да провери дали Киевския славистичен университет има разкрити структури на територията на Република България, поради което твърдението, че жалбоподателката се е обучавала на територията на страната в търговско дружество в нарушение на чл. 2 НДИППВОЗПОЧВУ не е доказано, поради което този довод на касатора също е неоснователен. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,