Решение № 4633 от 2.5.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение02.05.2023 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1667/12.12.2022 г. по адм. дело 2352/2022 г. на Административен съд - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аксаково против решение 1667/12.12.2022 г. по адм. дело 2352/2022 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Недков в съдебно заседание и писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Аксаково за заверка на молба-декларация на Д. Недков за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС по отношение на поземлен имот с пл. 133, площ от 700 кв. м. , находящ се в землището на [населено място], община Аксаково и на основание чл.174 от АПК е задължил административния орган в 7-дневен срок да довърши поисканата административна услуга. Административен съд Варна е сезиран за втори път с жалба подадена от Недков, след като с влязло в сила решение 483/16.04.2021 г. по адм. дело 177/2021 г. по описа на АС-Варна е прогласена нищожността на изричен отказ обективиран в писмо изх. ОС68-2/1/01.02.2021 г. на Директор на Дирекция ОСССК при Община Аксаково да бъде попълнена молба-декларация за обстоятелствена проверка относно имот с пл. 133 по КП и РП на местност Перчемлията/СО Черноморска панорама/, землище [населено място], община Аксаково, област Варна с обща площ 700 кв.м., преписката е върната на кмета на община Аксаково за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото АС Варна е установовил, че след постановяване на съдебното решение върху подадената от Д. Недков молба за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС, на 13.05.2021 г. от директора на дирекция ОСССК при Община Аксаково е извършено удостоверяване, че има съставен акт за общинска собственост 6952/27.01.2021 г., вписан в Служба по вписванията - Варна на 29.01.2021 г., акт 4, том V, дело 909, вх. рег. 1928, дв. Вх. рег. 1889. Удостоверяването на молбата в частта за наличие или липса на акт за общинска собственост е извършено от директора на дирекция ОСССК въз основа на правомощия предоставени с издадената от кмета на община Аксаково заповед 868/30.12.2016 г. Съдът е констатирал, че молбата след частта, в която са посочените имената на трима свидетели, не съдържа подпис и печат от кмета и секретаря на община Аксаково, както и няма поставен изходящ номер. Във връзка с последното от Недков е подадена молба, с която е отправено искане молбата-декларация за обстоятелствена проверка да бъде подписана от кмета и секретаря на община Аксаково с цел приключване на преписката за имот 133 по КП на м. Перчемлията. С писмо на и.д. кмет на община Аксаково е посочено, че исканата от Недков административна услуга за заверка на молба-декларация е извършена, като на гърба на декларацията надлежно е удостоверено с подпис и печат на директора на дирекция ОСССК, че за имота има съставен акт за частна общинска собственост. Спорен е останал въпросът дали извършването на административната услуга е довършено. Съдът съобразил прчита на всяка от страните, като според жалбоподателя извършването на административната услуга не е довършено поради липсата на подпис от страна на кмета на община Аксаково, а според последния тя е довършена, тъй като молбата-декларация е надлежно заверена от директора на дирекция ОСССК, действаща по делегация съгласно издадената от кмета на община Аксаково заповед 868/30.12.2016 г. Съставът е обърнал внимание на заповедта за делегацията на правомощия за заверка на молби-декларации за признаване на право на собственост върху недвижим имот в частта за удостоверяване наличието или липсата на акт за общинска собственост, а именно на директора на дирекция ОСССК. За да постанови отмяната на мълчаливия отказ на кмета на общината съдът е сметнал, че заверка действително е извършена на 13.05.2021 г. от оправомощения орган, но с последното, извършването на дължимата административна услуга не е приключено. Аргументирал се е с нормата на чл.587, ал.2 от ГПК, която вменява задължение в случая на кмета на община Аксаково да посочи по указание на собственика трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариуса и със съдържанието на заповед 868/30.12.2016 г. на кмета, видно от която, обемът на делегацията е само за заверка на молбите-декларации в частта за удостоверяване наличието или липсата на акт за общинска собственост. Така мотивиран, съдът е приел, че изпълнението на въпросното законово задължение за посочване на трима свидетели е останало неделегирано, респ. компетентен е бил кметът на община Аксаково. Неизпълнението на последното от компетентния орган, поради липсата на положен върху процесната част от молба-декларацията на подпис и печат от страна на кмета на община Аксаково, обективира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който според съда е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. С делегирането на права по чл. 587 ГПК, кметът може да оправомощи определено от него длъжностно лице. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. От кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от жалбоподателя като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетестват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ , който правилно е бил отменен. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а тази на ответника основателна, с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът не може да бъде редуциран, тъй като претендираните разноски са в размер на 600 лв., размер по-нисък от минимално определения за дела от такъв характер. Предвид което настоящата инстанция намира за неоснователно направеното от касатора възражение за прекомерност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение