Решение № 3695 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2008 г.

Решение № 3695 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гълъбина Видинова Николова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Койкова, против решението от 25.07.2008 г., постановено по адм. д. № 818/2007 г. по описа на СГС, III д състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-46-170 от 21.12.2006 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, съответно уважаване на първоначалната жалба и отмяна на оспорената заповед на кмета на район "Панчарево". Ответникът - кметът на район "Панчарево" при СО, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител Анета Минчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Крум Борисов Войнов в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Същите съображения се поддържат и в съдебно заседание от пълномощника адв. Джамбазов. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно, при наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на производствените правила. По делото е установено, че няма данни заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване право да се придобие собственост от ползвателя - № РД-46-111/22.06.2004 г. да е съобщена по реда на ГПК на собствениците на земята. Оценката е извършена в нарушение на материалния закон и не по реда, предвиден в § 62, ал. 4 от ПЗР към ПМС № 456/97 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, т. е. съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а по ППЗДС. Вярно е, че в хода на настоящото производство касаторите са узнали за съществуването на заповедта за признаване на право на собственост и не са представили доказателства за оспорването й, което мотивира съда да приеме, че заповедта е влязла в сила, но този извод се основава само на предположение. Доказателства в тази насока няма. Липсата на елемент от фактическия състав, а именно - влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ е равнозначна на липса на основание за започване на производство пред административния орган, ако се приеме, че то е отделно и независимо производство, така както е прието в решението на съда. Извършването на оценката по методика и цени, които законът не предвижда води до материална незаконосъобразност на административния акт и доводите за целесъобразност поради забрана за влошаване положението на жалбоподателя не променят факта на нарушение на закона. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба, подадена от настоящата жалбоподателка против заповед № РД-46-170 от 21.12.2006 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрен оценителен протокол № 442 от 12.12.2006 за извършване на оценка на имот пл. № 42, кад. район 6082 в землището на с. Бистрица, м. "Косанин дол", с площ от 600 кв. м, в размер на 5400 лв. Оплакванията са за занижаване на оценката. От доказателствата по делото, който изключително подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по молба на Крум Войнов, с признати права на ползувател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта на кмета, с която са му признати права е обжалвана от Илия Стефанов ръндов, наследник на Лозан Илиев "ръндов и Стефан Илиев "ръндов, които са наследодатели и на настоящата жалбоподателка, като производството по образуваното по жалбата дело № 2368/2004 г. по описа на СГС е прекратено с влязло в сила определение, копие от което е приложено и по делото. От заключението на назначената техническа експертиза съдът е установил, че оценката на процесния имот е извършено по реда на ППЗДС, вместо по приложимата Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем с променено заглавие - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (Наредбата). По приложимата Наредба оценката е 90 лв., докато по реда на ППЗДС е определена оценка от 5400 лв. При тези данни, съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна. Приел е, че се касае до производство по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в неговата втора фаза - приемане на оценка на земеделска земя, по отношение която е признато на ползувателя й да придобие право на собственост. В случая правата на Крум Войнов са признати със заповед № РД-46-111 от 22.06.2004 г. на кмета на район "Панчарево", която е влязла в сила. По възраженията за занижаване на оценката, съдът е приел, че действително е допуснато нарушение като оценката е извършена не по приложимия ред - Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, но доколкото приетата от административния орган цена, изчислена по реда на ППЗДС е многократно по-висока, с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателката, жалбата следва да бъде отхвърлена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба възраженията се свеждат до това, че неправилно съдът е приел, че предходната заповед на кмета на район "Панчарево", на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, с която са признати права на ползувателя да придобие собствеността върху процесния имот, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е влязла в сила, т. е. оспорената заповед е издадена без основание. Възражението е неоснователно. Вярно е, че заповедите от посочената категория следва да бъдат съобщени по реда на ГПК на бившите собственици или техните наследници, за да могат същите да упражнят правата си на защита. В случая обаче, независимо че липсват данни за съобщаване на заповедта на всички наследници на Лозан и Стефан Илиеви Дръндови, не е налице нарушение. Заповедта е узната от наследниците на посочените лица, като същите чрез един от наследниците - Илия Стефанов ръндов са осъществили правото си и са обжалвали заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Производството по образуваното дело е прекратено, като определението е влязло в сила на 18.11.2006 г. Какви са субективните причини, поради които прекратителното определение не е обжалвано, е въпрос, който е ирелевантен понастоящем. Относимият факт е, че Илия Стефанов ръндов е осъществил правото за обжалване на заповедта за признаване права на ползувателя, като същият съгласно разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ е действал от името на всички наследници, като действията му биха ползвали всички тях. Освен това, за процесната местност е установено, че е приет и влязъл в сила и плана на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № РД-15-026 от 1.02.2006 г. на областния управител на област София-град, като с плана имотът е отреден на ползувателя Крум Войнов. И ПНИ не е обжалван от наследниците на Дръндови и е влязъл в сила за процесния имот. Впрочем именно влизането в сила на ПНИ е мотивирало административния орган да определели оценката по механизмите на глава VII от ППЗДС, които в случая не са приложими, тъй като се касае за оценка по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Напълно обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че макар определената оценка да е незаконосъобразна, тъй като е значително завишена, поради определянето й не по приложимия ред на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, то при липса на жалба от задълженото да я заплати лице - Крум Войнов и с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя, същата следва да бъде потвърдена. Буди недоумение фактът на поддържане и в касационната жалба на оплакването, че оценката не е извършена по надлежния ред, тъй като е определена от едно лице, а не от техническата служба и е незаконосъобразна на това основание, като се иска отмяната й, при положение, че същата е изцяло в интерес на касаторката, респективно на наследниците на Дръндови. Ако се отмени оспорената заповед и се върне преписката за определяне на оценка по приложимия ред и от техническата служба, както се иска в касационната жалба, то размерът й би възлязъл на 90 лв., както е посочило вещото лице, вместо сега определените 5400 лв. Посоченото е в рязко противоречие с интересите на наследниците на Дръндови. Освен това възражението е неоснователно и по същество, тъй като не намира опора в данните по делото. Вярно е, че оценката е определена от един специалист-оценител, но същата е приета с протокол на техническата служба на район "Панчарево" - № 442 от 12.12.2006 г., подписан от началника на отдела, както и от главния специалист, т. е. спазен е определеният в закона ред. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение