Решение № 2571 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15709/2009 г.

Решение № 2571 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15709/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Дървообработване-ВТ" АД - гр. Велико Търново срещу решение № 539/5.11.2009 г. по адм. дело № 340/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА№ 800862/11.02.09 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 144/13.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 77 565, 29 лв. за данъчни периоди от м. 12.2006 г. до м. 09.2008 г., включително и определени лихви за забава в размер на 13 277, 77 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията се свеждат до правната същност на издадените АПВ с доводи за приложение в процесния случай на нормите на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се уважи изцяло жалбата, срещу РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия тричленен състав счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на РА като се е позовал на това, че възлагането на ревизията е при действието на новата редакция на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, която изрично предвижда възможността за извършване на ревизия за определяне на данъчни задължения, независимо че преди това има издадени актове за прихващане или възстановяване. Позовавайки се на датата на заповедта за възлагане на ревизията - № 800639 от 29.09.2008 г. и на действащата към този период разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, съдът е приел, че ревизията е възложена и извършена от компетентен за това орган. Разглеждайки жалбата по същество, съдът е приел, че не са доказани осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и РА с отказ за признаване на право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС е законосъобразен. Тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция само досежно периодите, за които издадените актове за прихващане или възстановяване са с дати при действието на изменението на текста, т. е. издадени АПВ след 19.12.2007 г., от когато е в сила разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в действащата редакция (изм. ДВ, бр. 108/2007 г.). С така изменената редакция на текста на цитираната разпоредба е създадена възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, независимо, че за същите периоди има издаден преди това акт за прихващане или възстановяване. От данните по делото се установява, че за част от ревизираните периоди има издадени АПВ, след 19.12.2007 г. и това са: м. 12.07 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07.08 г. С оглед действащата разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК, АПВ като издадени след 19.12.2007 г. не са окончателни и по отношение на същите ревизирани периоди може да се извърши ревизия по общия ред, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, поради което РА е валиден акт подлежащ на разглеждане за законосъобразност. За периодите м. 08 и м. 09.2008 г. няма издадени АПВ и за тези периоди РА също е валиден акт. Разглеждайки РА по същество в тази част, съдът е стигнал до правилни изводи за законосъобразност на определените задължения за ДДС и лихви върху тях. За тези ревизирани периоди отказът за признаване на данъчен кредит е по фактури, издадени от ЕТ "Евролес-2001 - Малена Колева" - гр. Габрово, "Буллес-2008" ЕООД и "Краси Кар" ЕООД. По отношение на доставчика ЕТ "Евролес-2001 - Малена Колева" - гр. Габрово са изследвани предходни доставчици: "Теотрейд" ЕООД, "Енергоинвест" ЕООД, "Ландър" ЕООД и "Артомел" ЕООД. Първите двама не са открити на данъчните им адреси и в хода на обжалване не са ангажирани доказателства за техническа, материална и кадрова обезпеченост да осъществят доставките към ЕТ "Евролес-2001 - Малена Колева". Предходният доставчик "Ландър" ЕООД е представил писмени обяснения, но не ангажира исканите доказателства. Такива не представя и "Артомел" ЕООД. Вещото лице Т. Бойчева по приетата по делото ССЕ не е могла да извърши документална проверка на доставчика ЕТ "Евролес-2001 - Малена Колева" и да даде заключение относно редовността на неговото счетоводство, тъй като от направената връзка с пълномощник Свилен Конов вещото лице е била уведомена, че фирмата е сменила собственика си и цялата счетоводна информация е предадена на новия собственик. Вещото лице не е могла да осъществи контакт с доставчиците "Буллес-2008" ЕООД и "Краси Кар" ЕООД, поради неоткриване на адресите им и поради това не е могла да установи счетоводни документи, във връзка с процесните сделки. От наличните по преписката доказателства съдът извежда извод, че не е достатъчно само наличието на издадени данъчни фактури, а при оспорена реалност, в тежест на жалбоподателя е било да установи с надлежни за това доказателства верността на отразените във фактурите стопански операции. В хода на административното и съдебно обжалване на РА това не е осъществено от оспорващия. Липсват доказателства за реални доставки на стока от вида и по количество по отразяванията във фактурите. Касае се за доставки на дървесина - дървен материал, за което е приложим специален режим, свързан с издаване и притежаване на позволителни за сеч, каквито не са налични за конкретните доставчици. Отделно, доставките на стока от вида и количествата по фактурите, следва да се докажат с ангажиране на доказателства за транспортиране, доказателства за съхранение, респективно - изписване от складове и пр. Първоинстанционният съд е обсъдил всички приложени по преписката доказателства, както и констатациите на експертизата и е извел правилния извод за недоказаност, че на преките доставчици са доставени стоки от вида към датата на издаване на фактурите, за да се приеме, че към тези дати същите са имали налични тези стоки по вид и количество, за да ги доставят на ревизираното дружество. Несъответствие между твърдяни доставчици и отразени имена в разрешителните за сеч, несъответствие между дати на получаване и съответно на доставяне на стоките, е обосновало изводите на съда за недоказаност на осъществени реални доставки по оспорените от данъчните органи данъчни фактури. Липсата на осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС обосновава законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата за определените задължения за ДДС и лихви за периодите: м. 12.2007 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2008 г. В частта за определени задължения за ДДС с ревизия по общия ред за периодите, за които има издадени влезли в сила АПВ до 19.12.2007 г., ревизионният акт е нищожен и неправилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд. По данъчни периоди определените задължения по ЗДДС по размер и съответно издадените АПВ са както следва: м. 12.2006 г. - АПВ № 76/1.02.2007 г. - 1375, 11 лв. м. 01.2007 г. - АПВ № 041/5.03.2007 г. - 2345, 23 лв. м. 02.2007 г. - АПВ № 489/3.04.2007 г. - 5709, 61 лв. м. 03.2007 г - АПВ № 668/4.05.2007 г. - 4814, 12 лв. м. 04.2007 г. - АПВ № 881/5.06.2007 г. - 4997, 26 лв. м. 05.2007 г. - АПВ № 1110/11.07.2007 г. - 2506, 83 лв. м. 06.2007 г. - АПВ № 1326/2.08.2007 г. - 3191, 32 лв. м. 07.2007 г. - АПВ № 1537/27.08.2007 г. - 5977, 50 лв. м. 08.2007 г. - АПВ № 1916/10.10.2007 г. - 4759, 46 лв. м. 09.2007 г. - АПВ № 2091/06.11.2007 г. - 6038, 65 лв. м. 10.2007 г . - АПВ № 2405/10.12.2007 г. - 2152, 75 лв. м. 11.2007 г. - АПВ № 2405/10.12.2007 г. - 3341, 53 лв. Влезлият в сила АПВ се ползва със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен, а именно - по реда на чл. 134 ДОПК и при наличие на предпоставки от визираните в чл. 133 ДОПК за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В процесния случай, ревизията е извършена по общия ред, вместо по реда на чл. 133-134 ДОПК, и е възложена от некомпетентен орган - от орган по приходите, определен от териториалния директор, вместо от териториалния директор, който е единствено овластения от разпоредбата на чл. 134 от ДОПК орган, което обосновава изводът, че РА в посочената част е нищожен. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие, поради което са приложими изводите за стабилитета на влезлия в сила акт за прихващане или възстановяване, издаден до датата на изменението на текста. Следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е приложима когато и двата акта са издадени при действието й, т. е. и акта за възстановяване или прихващане и ревизионният акт, с който се установят задължения за ДДС за същия период, да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2009 г. за същия период, за който са признати права с АПВ. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в посочената обжалвана част решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него да бъде постановено друго, с което РА да се обяви за нищожен в частта за определените данъчни задължения по ЗДДС, ведно с лихвите върху същите, от непризнат данъчен кредит за данъчните периоди както следва: м. 12.2006 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и м. 11.2007 г. При този изход на спора следва да се отмени определението за разноските, съдържащо в обжалваното решение и вместо него да се присъдят на касатора разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 275 лв., а на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 1075 лв., общо за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,