Решение № 424 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2015 г.

Решение № 424 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", Министерски съвет на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу решение № 8928 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 13212/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частите му, с които по жалби на Сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти" гр. Варна и "Валмар ойл" ЕООД гр. Бургас е обявена нищожността на Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДП "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на МС на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7, § 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15 и 18 от Допълнителните разпоредби и са отменени като незаконосъобразни чл. 2, ал. 1, ал. 4 и ал. 5; чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20. Поддържа се неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответниците Сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти" гр. Варна и "Валмар ойл" ЕООД гр. Бургас считат жалбите за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. В процесния случай се касае за процедура по изменение на действащ нормативен административен акт - Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДП "Пристанищна инфраструктура", приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г. При анализа на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, съдът правилно е приел, че Сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти", като юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява агентски и брокерски услуги в областта на корабоплаването при условията на Глава девета, раздел I и II от Кодекса на търговското корабоплаване и "Валмар Ойл" ЕООД са от категорията на лицата, които в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 2010 г. на Върховния административен съд по т. д. 4/2009 г., могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени, а именно - защита и подкрепа на икономическите и професионални интереси на членовете си, но също така и на представляваните от тях корабособственици и наематели. Касационният състав споделя аргументите на първоинстанционния съд за липса на съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта на това основание. Това заключение е изведено след подробен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от приложените по делото разпечатки от официалната интернет страница на ДП "ПИ", пълният текст на проекта за изменение на Тарифата, е бил публикуван за обществено обсъждане в електронен вид на официалната интернет страница на предприятието на 19.09.2013 г. С писма изх. № 09-02-29-2 от 30.09.2013 г. и 09-02-29-7 от 9.10.2013 г. на ДП "ПИ" на заинтересованите лица е предоставена информация за изготвения проект, като същите са поканени да участват в работна среща за неговото обсъждане, проведена на 15.10.2013 г. в сградата на Главно управление на ДП "ПИ". По изложените съображения правилно тричленният състав е приел, че няма нарушение на разпоредбата на чл. 26 от ЗНА за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на оспорените изменения в Тарифата. При обсъждане на компетентността на органа да издаде оспорения акт, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППР), Тарифата се приема от Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предмет на регламентация от страна на МС е определяне на размера на таксите по ал. 2 и 3, реда и случаите, при които те се събират, както и реда за намаляване на таксите за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. Видовете пристанищни такси са посочени в ал. 1, т. 1 - 5 на чл. 103в и са дължими от корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Видно от доклада на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията към проекта за приемане на процесното ПМС, като причина за изменението и допълнението на Тарифата се сочи и изменението на ЗМПВВППРБ, в частта относно чл. 103в, ал. 5, предвиждащ право на ДП "ПИ" да събира таксите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 (канални такси; тонажни корабни такси и светлинни такси) за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 (рибарски, яхтени и със специално предназначение) и обезпечава достъп до тези пристанища чрез поддържане на средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория. Процесната тарифа, която се изменя с ПМС № 254 от 22.08.2014 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 29.08.2014 г.), е издадена на основание законовата делегация на чл. 103в, ал. 4 от ЗМПВВППРБ. Тази правна норма делегира компетентност на МС да определи размера на таксите по ал. 2 и ал. 3 от закона, които препращат към ал. 1 от същия, съгласно който текст делегацията е само за такси, които се събират за посещение на пристанища за обществен транспорт с национално значение. Затова правилно съдът е посочил в мотивите на решението си, че разпоредбата на чл. 103в, ал. 5 от закона е основание за събиране от ДП "ПИ" на канални, тонажни и светлинни такси за пристанищата с регионално значение и тези по чл. 107 - 109 от закона, но същият не делегира компетентност на МС да определи размера на тези такси. Липсата на тази компетентност не може да се замести и от въведеното с текста на чл. 103в, ал. 5 от ЗМПВВППРБ задължение за ДП "ПИ" да обезпечава достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109 от ЗМПВВППРБ, като поддържа средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория, срещу което задължение е предоставено правото на ДП "ПИ" да събира таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1, 2 и 4 за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 от ЗМПВВППРБ. С оглед на тези констатации и изводи законосъобразно и обосновано тричленният състав е прогласил за нищожни изброените в решението разпоредби от Тарифата (чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7), като приети от МС при липса на компетентност. Преповтарянето на изложените мотиви в настоящето решение е безпредметно, тъй като същите изцяло се споделят от касационната инстанция. Правилно е заключението на съда, че възражението на жалбоподателите - сдружението и търговското дружество, за липса на разходоориентираност на определения размер на таксите и за доближаване на същия до данъка като начин на определяне и дължимост, не обосновава извод за нищожност на акта и затова следва да се разгледа в контекста на възражението за допуснати нарушения на материалния закон, целта на закона и привидно спазената (от формална страна) процедура по приемане на измененията в Тарифата. Правилно съдът е приел, че липсва финансова обосновка на реално необходимите разходи за осигуряване на всяка от услугите с оглед изготвените програми, проектиране, изграждане, развитие, безопасност, поддръжка и прочие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Предвид изложеното съдът е счел, че е необходимо обосновката да съдържа показатели за материално-технически и "административни разходи" по престиране на услугата, които да бъдат подробно разписани и съобразени като обосновка към проекта във вид на статистика, дори въз основа на досегашните разходи и разходите по проекти за осъществяване на предмета на дейност на предприятието, във връзка с осигуряване на необходимите услуги съобразно нормите на националното и европейско законодателство. Това от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената Тарифа в частта на направените изменения, като необосновано многократно увеличени разходи на услугите. Като е анализирал отделните текстове от нея, съдът е стигнал до обоснован извод, че както в чл. 103в, ал. 4, така и в разпоредбата на чл. 103в, ал. 1 от закона, като се посочват пристанища за обществен транспорт с национално значение, законодателят не прави разграничение между речни и морски такива, поради което незаконосъобразността на чл. 11 от Тарифата в оспорената редакция се обосновава и от посочването на "речни пристанища", без да се конкретизира, че това са пристанищата за обществен транспорт с национално значение. От друга страна, с текста на чл. 14а от Тарифата се предвижда заплащане на такса, независимо от ползване на услугата, което противоречи на законовите принципи за пропорционалност и императивна дължимост на таксата само срещу представяне на определена услуга. Това налага извод за незаконосъобразност на направените изменения в оспорената редакция на Тарифата, в частта относно чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1; ал. 4; чл. 4, ал. 1; 2, 3, 4, 5; 8, 9; чл. 5; ал. 1; 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а). В оспорения съдебен акт съдът служебно е извършил контрол и върху компетентността на МС чрез изменение в § 2 от ДР на Тарифата да въвежда/изменя легални дефиниции на понятията "кораб", "посещение на кораб", "престой на кораб", "пристанищен терминал", "отпадъци", "денонощие" - § 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18. Изводът за липса на такава компетентност следва да бъде споделен, както поради липса на делегирана компетентност по смисъла на чл. 103в, ал. 4 от ЗМПВВППРБ да въвежда/изменя легални дефиниции на понятия, ползвани от законодателя, така и поради наличието на такива легални дефиниции в самия закон. Наред с изложеното правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 103в, ал. 2 и ал. 5, във връзка с чл. 115с от ЗМПВВППРБ сочи, че пристанищните такси не постъпват в държавния бюджет, а се разходват от предприятието за обезпечаване на достъпа до пристанищата, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, поддържане на проектните дълбочини в акваториите на пристанищата до границата на оперативната акватория. В този смисъл логично съдът е посочил, че направените от страните възражения, че с увеличението на пристанищните такси се цели да бъде запълнен бюджетен дефицит или че респективно има нецелево разходване на средствата от страна на пристанищната администрация, са необосновани и недоказани. С оглед на всички изложени съображения касационната инстанция счита, че жалбите са неоснователни и решението на съда като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на Сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти" гр. Варна за присъждане на реално направените в това производство разноски в размер на 2160 лева за адвокатски хонорар, като размерът на сумата не следва да се намалява предвид фактическата и правна сложност на делото. "Валмар ойл" ЕООД гр. Бургас няма претенция за присъждане на разноски и не представя доказателства за реално направени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,