Решение № 12331 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2016 г.

Решение № 12331 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 25.07.2016 г. касационна жалба от адв. С. С. от БАК, в качеството си на пълномощник на Р. Г. П., срещу Решение № 1338/08.07.2016 г. постановено по адм. дело № 1993/2015 г. по описа на Административен съд Б., ХVІІ състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8338 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" – РА, с което е отказано изплащане на финансово подпомагане на заявените от него субсидии за 2014 г. в размер на 12 540. 94 лева по мярка СЕПП и в размер на 5 704. 87 лева по мярка НР2. Касационният жалбоподател счита, че са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, а именно, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци, както и изтъкнати правни доводи моли да се уважи касационната жалба като основателна и доказана и да се постанови решение, с което да се отмени решението на Административен съд Б., да се отмени и обжалваният административен акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Л. – Т., е постъпил Писмен отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред Административен съд Б., както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и моли същото да бъде намалено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Касационната жалба на Р. Г. П. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 18.07.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат (видно от допълнително представено в тази инстанция пълномощно), на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1338 от 08.07.2016 г. по административно дело № 1993/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Бургаският административен съд, седемнадесети състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. П. с. адрес: [населено място], общ. С., обл. [област], против уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/8338 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 1 477. 37 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган – зам. -изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", оправомощен със Заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. и Заповед № 03-РД/323#1/11.06.2015 г. на изпълнителния директор на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", а последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 11 а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. За неоснователни съдът е счел доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви, като е посочил, че фактическите и правните основания за издаване на оспореното писмо се съдържат в приложените обобщени таблици и разясненията към тях. Съдът е посочил, че са неоснователни и доводите за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо поради липса на проверки на място, доколкото теренните проверки не са задължителни, а се извършват по необходимост или на случаен принцип въз основа на анализ на риска (чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП). Позовал се е и на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Отчел е издадените и влезли в сила заповеди на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като за ирелевантни е приел доводите на жалбоподателя във връзка с актуализирането на одобрения слой въз основа на данни от предходни години, доколкото законосъобразността на издадената от МЗХ заповед не е предмет на съдебна проверка, а освен това в приложимата за случая редакция на Наредба № 105/22.08.2006 г. (чл. 16 а, ал. 3 и ал. 4) е предвидено данните в СИЗП на физическите блокове и за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" да се обновяват и чрез извършване на теренни проверки, каквито в случая са извършени по отношение на заявените от жалбоподателя парцели. Съдът е посочил, че за част от заявените парцели е установено застъпване със заявени от други земеделски стопани площи, като е проведена процедурата за изясняване и като недопустима поради липса на доказателства за установяване принадлежността на двойно заявените площи е приета единствено площ от 0. 2 ха от парцел № [номер], а по отношение на останалите застъпени площи е налице и друго основание за отказ – попадат извън одобрения специализиран слой. На последно място съдът е установил и че правилно е санкционирана цялата заявена от жалбоподателя площ за подпомагане, тъй като недопустимата площ и по СЕПП и по НР2 е в размер на 7. 75 ха, което се явява 22. 85 % от установената като допустима площ от ЗЗ. 92 ха (разлика между декларираната площ от 41. 67 ха и недопустимата площ) и при процентно съотношение между недопустимата и допустимата площ между 20% и 50% съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., санкционират площ е равна на установената (допустимата) площ. При този изход на спора, съдът е присъдил на ответника разноски за внесено възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева, както и 1077. 37 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - Б. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2014, с изх. № 02-020-6500/8338 от 29.9.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Ж.. На това място следва да се отбележи безспорния факт, че компетентността на този административен орган произтича от т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., с която се делегират правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която заповед е допълнена със заповед № ОЗ-РД /323 #1/11.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., като на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. са дадени допълнителни правомощия. С оспореното писмо адресатът Р. Г. П. от [населено място], общ. С., обл. [област], с УРН: [номер] се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС 15 парцела са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 (Оторизирани суми в лева) и Таблица № 2 (Извършени плащания в лева), които са неразделна част от уведомителното писмо е поискана сума от 12540. 94 лева и нищо не е изплатено. По схемата за преразпределително плащане (СПП – нова схема за кампания 2014), за заявената Схема и декларираните в заявлението площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година и във връзка с чл. 15 г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 3987 лева, която видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 е изплатена и затова в подадената жалба няма оплаквания в тази част на уведомителното писмо. По мярката "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 година е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС 15 парцела са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 – неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 5704. 87 лева и нищо не е изплатено. Тъй като разликата между декларираните площи и установените след извършените административни проверки не надвишава 50% от действително стопанисваните площи, с уведомително писмо не е наложена санкция за бъдещ период. От няколко години вече константна и непротиворечива е съдебната практика и няма спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител – кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него – неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони (общо 9 страници) представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно схеми, мерки и за кои площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите - жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд и което възражение продължава да се поддържа и в касационната жалба. Земеделският стопанин Р. Г. П. е подал Заявление за подпомагане 2014 – Форма за физически лица, от което се установява, че е заявил за подпомагане следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, НР2, НДЖ5 (Схема за отглеждане на овце майки и кози майки в необлагодетелствани райони) и Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК – за земеделски земи (Н2000). Процесното уведомително писмо не касае последните две мерки, поради което те не са предмет на обсъждане, както и не е предмет на делото СПП по която има извършено плащане. Не се спори, че земеделският стопанин (бенефициент) е подал в Областната дирекция на ДФ "Земеделие" – Б. З. за оттегляне 2014 – Форма за физически лица, касаещо оттегляне на два парцела изцяло. Съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, т. е., проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо (УП) и събраните доказателства се установява, че на заявените от кандидата Р. Г. П. площи са извършени само административни проверки. Проверка на място (ПнМ) не е извършвана, защото очевидно заявлението му не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления – колона 4 в УП е празна, тоест не е попълнена с цифри за площ в хектари /ха/. На това място е необходимо да се отбележи за яснота, че следва да се прави разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. За извършване на теренните проверки не се уведомява земеделският стопанин, изготвят се протоколи от измерванията, а не контролен лист и доклад, за които трябва да се уведоми задължително кандидата, за да направи ако иска възражение. При административната проверка, която е направена на база изготвения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, са били установени площи извън границите на този слой. Одобреният от Министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), е релевантен за определяне на допустимите за подпомагане площи, защото с изменение на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., е въведено ново основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 6, което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо – 29.9.2015 година. В конкретния случай има данни, че жалбоподателят Р. Г. П. е подал възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, но няма данни да е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Тази заповед представлява влязъл в сила административен акт и затова са неотносими в това производство всякакви възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой, които конкретно за определяне на допустимите площи на заявлението на Р. Г. П. според заключението на вещото лице са чрез извършване на теренни проверки на физически блокове, като изрично е отбелязано, че за този район, в който попадат площите – землището на [населено място], [община] няма актуални снимки за 2014 година. По принцип начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой са няколко: чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. (каквато актуалност не е налична за тази година) или чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. След като е установено по делото, че в случая начина за определяне на слоя е чрез "теренни проверки", абсолютно неотносимо се явява оплакването в касационната жалба, че слоя е изготвен въз основа на сателитни снимки от предходни години, а не от процесната 2014. Само за пълнота следва да се посочи, че заповедите за одобряване на специализирания слой за различните кампании се издават на основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и през годините са с различно наименование: "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", "Площи, допустими за подпомагане", "Площи в добро земеделско състояние". Относно възражението и в първоначалната жалба, поддържано и в касационната жалба за "теренните проверки" следва да се отбележи, че отмяната на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях" с влязло в сила решение на Върховния административен съд - Второ отделение № 1155 от 02.02.2015 г. постановено адм. дело № 10538/2014 г. действа занапред, защото изрично в чл. 195, ал. 1 от АПК е регламентирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а такова решение влиза в сила от деня на обнародването му (чл. 194 АПК), в случая в "Д. вестник", бр. 50 от 3.07.2015 година. В конкретния случай теренните проверки са извършени през месец октомври 2014 година. Според вещото лице от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, недопустимите площи са коректно изчислени и нанесени в обжалваното Уведомително писмо. При този извод е нормално и естествено пълномощникът на жалбоподателя да оспори заключението. Искането му за прилагане на ортофотокартите за процесните имоти е уважено от първоинстанционния съд и същите са приложени по делото, но от тях не следва друг извод, до който е достигнало вещото лице. Правилно в съдебно заседание на 06.04.2016 г. съдът е оставил без уважение искането на пълномощника да бъде допуснато замерване на място, защото допълнителна експертиза с такава задача не би допринесла за изясняване на обстоятелствата към правнорелевантния момент. С оглед всичко изложено, оплакванията на жалбоподателя се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които няма никакво възражение в касационната жалба, въпреки, че не са определени в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. И това е така, защото делото не е с материален интерес за да намира приложение нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредбата, на която се е позовал съда. В съдебното производство се преценява законосъобразността на административния акт – уведомителното писмо, като е без значение размера на отказаната субсидия, поради което към момента на постановяване на съдебното решение, тоест преди изменението и допълнението на Наредбата в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. и преди изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г., юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от Допълнителни разпоредби на Наредбата, а именно 300 лева. При този изход на делото в касационното производство, разноски не се дължат на касационния жалбоподател въпреки, че са поискани своевременно. На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение само за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Необходимо е да се отбележи, че е некоректно да се претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред Административен съд Б., както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, защото както се вижда от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е присъдил на ответника ДФ "Земеделие" разноски и за вещо лице, и за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,