Решение № 12758 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2012 г.

Решение № 12758 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Враца против решение № 3 от 22.02.2012 г. на Административен съд - Враца по административно дело № 1/2012 г., с което е отменена заповед № В-3991/14.11.2011 г. на директора на ДСП - Враца, с която на Йонка Иванова Лазарова е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2011/2012 г., и административната преписка е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съгласно указанията, дадени в мотивите на решението, за което е определен тридесетдневен срок за изпълнение. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация - Йонка Иванова Лазарова от гр. Враца, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е заповед № В-3991 от 14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Враца, с която на Йонка Лазарова е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2011/2012 г. (от 1.11.2011 г. до 31.03.2012 г.), с мотиви, че семейството няма право на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г. във връзка с чл. 4, ал. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, както и, че не може да се прецени правото за подпомагане с целева помощ за отопление за този отоплителен сезон. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-01-165 от 6.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Враца. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Лазарова срещу тази заповед е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени, и освен това не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесната заповед е издадена при неспазване на изискуемата форма поради липса на мотиви досежно фактическите и правните основания за издаване на акта, при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, вследствие на което е нарушен и материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 от АПК. Както прецизно е отбелязано в проверяваното решение, отказът е мотивиран формално, с посочване на неотносими и неконкретизирани правни норми, а и не е посочено на кой критерий не отговаря молителката, за да няма право на исканата от нея помощ. Преди издаването на социалния доклад, предхождащ оспореният административен акт, не е извършена социална анкета под предлог, че лицето не е намерено на постоянния му адрес, въпреки, че е деклариран от нея друг адрес в района на същото населено място и на териториалната компетентност на Дирекция "Социално подпомагане" - Враца. В нарушение на изискването на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), социалният работник, посетил постоянния адрес на Лазарова, не е оставил уведомление, в което да й е определен тридневен срок за явяване в дирекцията за справка, което изключва наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 5 от същия правилник за изготвяне на мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. При липсата на социална анкета административният орган не е събрал необходимите доказателства, за да установи дали за Лазарова не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Горното налага извод, че процесната заповед е издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК, и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Тя е издадена, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване. Извън горното, молителката е поискала целева помощ на самостоятелно основание - т. е. като "лице", а не като "семейство", но с акта си директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Враца, по същество е подменил волята й и не се е произнесъл по заявеното от нея искане. На административния орган е било известно, че тя е във фактическа раздяла със съпруга си от 18 години, въпреки че не са разведени. В част трета на молбата-декларация на Лазарова, с която тя е кандидатствала за помощта, не е посочено, че съжителства с друго лице, а освен това от приложените към нея декларации е видно, че двамата съпрузи са с различна адресна регистрация. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед, и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,