Решение № 16931 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2019 г.

Решение № 16931 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Струм Инженеринг" ООД ЕИК ********* срещу Решение № 1180 от 25.02.2019 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 12600/2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство. Съдът неправилно не е приложил разпоредбата на пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Сочи, че съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е една и съща, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е констатирал, че поставянето му над тунела на автомагистралата е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. При постановяването на отказа административният орган не е посочил на коя редакция на НСПП и Закона за пътищата (ЗП) се позовава, което също не е отчетено от съда. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е имал предвид. Това важи и за чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният отказ, а преписката да бъде изпратена на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години. Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Струм инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2. 217 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на Републикански път I-1, при км 383+619 ляво (действителен км 383+580), съобщен с писмо изх. № 53-00-4732/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения (РС) № 167 от 25.03.2003 г. е разрешено на "Струм инженеринг" ООД да изгради 8 бр. РС над тунелите, в обхвата на път I-1, включително на тунел при км 383+619 ляво (действителен км 383+580). С разрешение № 3/07.01.2004 г. е разрешено на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път I-1 км 383+619 ляво (действителен км 383+580). Със заявление адресирано до директора на ОПУ-Б., дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 3/07.01.2004 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на път I-1 км 383+619 ляво (действителен км 383+580). На 13.06.2017 г. длъжностни лица на областно пътно управление – Б. са извършили проверка на рекламно съоръжение, собственост на "Струм инженеринг" ООД, на Републикански път I-1 "С.-К." при км 383+580 и са установили, че с целия си габарит съоръжението е изпълнено над вх...да на тунел. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 114. Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол № 16631/26.06.2017 г., като по т. 2. 217 е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на път I-1 км 383+619 ляво (действителен км 383+580). С писмо № 53-00-4732/26.06.2017 г. дружеството е уведомено, че РС при км 383+619 ляво (действителен км 383+580) над тунел на път I-1, е изградено в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че съоръжението, експлоатирано от дружеството, съществува и се намира над портала на тунела при км 383+580 ляво. Към СТЕ е приложен снимков материал, показващ разположението на рекламното съоръжение. Разликата в километража на пътя от 39 км се натрупва от минимални изменения (изправяния) на трасето. Няма разлика в описания по двата начина обект. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Посочил е, че издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на пар. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗП, обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Обосновал е, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности по специално ползване на пътищата по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26, ал. 7 от ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 б от НСПП. Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17 б от НСПП. Съгласно чл. 17 б, ал. 1 от НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. По делото не се спори, че срокът за подаване на искането за преиздаване на разрешението е спазен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също е посочена в отказа, гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди вх...да на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди вх...да на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 от ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават при условие, че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение се намира на 6, 9 м от вх...да на тунела на пътя, поради което е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 от ЗП. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17б от НСПП, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно съдът е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 08.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, като конкретният случай не попада в хипотезата на нормата. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за липса на яснота в коя редакция разпоредбите на ЗП и НСПП са посочени от административния орган. След като в отказа си органът не е посочил изрично, че се позовава на разпоредбите в предходни техни редакции, съдът правилно е приел, че нормите са приложени в редакцията, действаща към датата на приемането на решението. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че РС е изградено над начало на тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 от ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение