Решение № 3834 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2010 г.

Решение № 3834 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 43 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2545/2006 г. Варненският окръжен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-03-622/01.11.2006 г. на началник Служба по кадастъра - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и заповед № 300-152/29.10.2003 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на КК"Камчия", общ. "Аврен" обл. Варна, одобрен със заповед № РД-18-16/29.03.2006 г. на изп. директор на АГКК за поземлени сгради с идентификатори 04426.102.77.10; 0446.102.77.11; 04426.102.77.12 и 04426.102.25, състоящо се в промяна в кадастралния регистър за който е вписан като собственик "Варна Дейвинг център" ЕООД. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Варна Дейвинг център" ЕООД гр. Варна с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени исканията на страната. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество, за неоснователна. Първоинстанционният съд е анализирал приетите по делото писмени доказателства и констатациите на назначеното по делото вещо лице и е достигнало до верен извод за наличие на спор за материално право по отношение процесните имоти между "Варна Дайвинг Център" ЕООД и Сливница 1968" АД. Касаторът претендира отразяването им в КК и КР като негова собственост, но по делото по безспорен начин е установено, че между имотите, изброени в оспорваната заповед и имотите, изброени в представения от"Сливница 1968" АД нот. акт № 184, том. III, рег. № 4750, н. дело № 300/2006 г. съществува идентичност. В самата касационна жалба жалбоподателят не отрича съществуването на спор за собственост между двете дружества по отношение описаните в заповедта имоти. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това представените по делото доказателства за издадените последващи административни актове са неотносими към процесния спор. Между страните не е спорно, че административният орган - Службата по кадастъра гр. Варна, не е съставил Акт за непълноти и грешки по реда на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, който би уредил спорните въпроси между дружествата. При тези обстоятелства, съдът правилно е приел, че в случая се касае за спор за материално право, явяващ се преюдициален съгласно чл. 53, ал. 3 и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Едва след разрешаване на спора по общия исков ред, в КК и КР следва да бъде отразен собственика на имота. При тези обстоятелства по делото, правилно съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалния закон. Релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице, обжалваното решение е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,