Решение № 361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2007 г.

Решение № 361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. В. В. от София, чрез пълномощника й адв. М. Х. от София, срещу решение от 19.10.2006 г. година по гр. д. № 4286/2004 г. на Софийски градски съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развива съображения относно принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателката й Й. (И.) К. към момента на кооперирането на имота, по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, както и за идентичността му с тези, възстановени от ПК "П" в полза на ответниците. Ответниците Ж. К. и И. Р. оспорват касационната жалба. Ответниците П. П., А. М., Г. М., Л. М., Г. М. и Б. М., всички от с. Б., не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на ответниците и данните по делото, намира следното: С посоченото решение Софийски градски съд е оставил в сила решение от 25.03.04 г. по гр. д. № 13843/02 г. на Софийския районен съд, 48 състав. С него е отхвърлен иск на касаторката за признаване за установено, че наследодателката й И. Б. К. е притежавала към момента на коопериране правото на собственост върху две ниви с обща граница, едната от 1 дка, а другата от 2,5 дка, находящи се в м. "З", землището на с. Б. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдът е постановил този резултат като е приел, че независимо от доказателствените усилия на ищцата по делото не е установено, че наследодателката й е притежавала собствеността върху имота на оригинерно или деривативно основание. Обстоятелството, че тя го е внесла в ТКЗС, не установявал спорния факт, тъй като имоти са били внасяни в ТКЗС и от не собственици. Решението е правилно, макар и касационният съд да не споделя някои от изводите в него. Ищцата е поддържала в исковата молба, че с решение на ПК"П" й е възстановена собствеността върху процесната земеделска земя, но сега установила, че нейните координати са различни от действителните, т. е. дадени са й били чужди ниви, а за сметка на това нейните ниви са раздробени и раздадени на ответниците по делото. Следователно спорът не е за това дали наследодателката на ищцата е притежавала и внесла в ТКЗС земеделска земя с посочената в исковата молба индивидуализация, тъй като никой от ответниците на заявява, че правото на възстановяване на собствеността върху същата земя му принадлежи, т.е. липсва спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Спорът е относно начина, по който е извършена реституционната процедура и е възстановена собствеността. Той е предмет на нарочното административно производство, в което правоимащият може да обжалва както решението на ПК (сега ОСЗГ) в частта, с която му е признат за възстановяване имот, различен от заявения, така и одобрената карта по чл. 17 ЗСПЗЗ, с която се уточняват на място границите и местонахождението на земеделските земи, когато възстановяването на собствеността се извършва в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В тази насока следва да се има предвид, че възстановяването на собствеността в стари реални граници не означава непременно същите граници. С влизането в сила на позитивното решение на ПК, в което са посочени границите на реституирания имот, както и на картата на възстановената собственост, се преклудира възможността за преразглеждане на този въпрос, освен по реда на чл. 17 ЗСПЗЗ. Още по-малко това може да стане по предприетия исков ред, тъй като вече се посочи, че между страните няма спор за собственост върху един и същ имот към момента на кооперирането, а за начина за възстановяване на собствеността, т.е. оспорва се правилността на административната реституционна процедура в частта, с която са определени местонахождението и границите на възстановената собственост. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на доказателства за наличието им. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.