Решение № 8502 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименувана въззивна жалба ) на адв. М. Мартинов като пълномощник на Строй Контрол 2010 ЕООД, ЕИК: 206869824 против Решение 3837/11.12.2024 г., постановено по адм. д. 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на адвокат М. Мартинов като пълномощник на "Строй Контрол 2010" ЕООД, ЕИК 206869824, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, представлявано от управителя С. И. Л., срещу Решение от 9.10.2023 г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" - Велико Търново, с което на дружеството-жалбоподател е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, поради изчерпване на финансов ресурс, а именно за ползване на преференции за разкриване на три работни места на длъжност работник паркинг по Национална програма Заетост и обучение на хора с трайни увреждания от Закона за насърчаване на заетостта. Изложени са доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е отхвърлил направените от него доказателствени искания по чл. 193 и чл. 183 от ГПК, както и не е допуснал допълнителна задача към извършената съдебно-техническа експертиза. Наведени са аргументи за неправилност на извода на съда, че оспореното пред него решение на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Велико Търново е мотивирано. Изложени са твърдения за неактуалност на подадената от Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново декларация по чл. 56 от ЗНЗ. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ - Велико Търново, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт М. Колева в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение, което иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Ответникът - Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Велико Търново, представлявана от директора, в писмен отговор изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде потвърдено. Производството по касационната жалба е съединено с производство по частна жалба на адв. М. Мартинов като пълномощник на Строй Контрол 2010 ЕООД, ЕИК: 206869824, против определение 82/09.01.2025 г., постановено по адм. д. 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е допълнено Решение 3837/11.12.2024 г., постановено по адм. д. 672/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта за разноските, като е осъдено Строй Контрол 2010 ЕООД, ЕИК 206869824, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, [улица], представлявано от управителя С. И. Л., да заплати на ДБТ - Велико Търново разноски в производството в размер на 100 /сто/ лева. По изложени в частната жалба аргументи за неправилност на оспореното определение се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените в производството съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по частната жалба - Директорът на Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ - Велико Търново, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт М. Колева в писмен отговор оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на оспореното определение, което иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с Решение на Министерския съвет 621/14.09.2023 г. за утвърждаване на Национален план за действие по заетостта /НПДЗ/ през 2023 г. са разпределени средства за реализация на активна политика на пазара на труда, които за Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ Велико Търново, чиито финансов ресурс е описан в Приложение 1 са както следва: по Раздел Първи За хора с трайни увреждания по чл. 51, ал. 3 от ЗНЗ в размер на 2161 лева; по Раздел Втори Програми за обучение и заетост , считано от 20.09.2023 г. т. 2 по Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания 4 486 лева. Посочените средства са разпределени на ДБТ Велико Търново съгласно чл. 27 от ППЗНЗ за реализация на програми и мерки за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, като част от цялата програма са утвърдени от Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Ловеч, съгласно чл. 25, т. 9 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. В тази връзка с рег. 30-00-32711/19.09.2023 г. е обявена процедура по реда на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от ППЗНЗ за подбор на работодатели за ползване на насърчителни мерки, както и за ползване на финансови средства по програми за заетост. Установено е, че ДБТ Велико Търново разполага със свободни финансови средства за финансиране на едно работно място до края на 2023 г. по Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания /НПЗОХТУ/. Поради проблеми с публикуване на обявите на национално писмо, вместо на 18.09.2023 г. процедурата е стартирала на 20.09.2023 г. и продължава до 29.09.2023 г., което се установява от писмо от 19.09.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/ и писмо от същата дата на Главен директор на ГД "Услуги по заетостта". Изпълнението на изискванията на чл. 50а от ППЗНЗ за публично оповестяване на процедурата е било направено по следния начин: 1. чрез качване на сайта на АЗ от ДРСЗ гр. Ловеч, за времето от 8:10 часа до 8:30 часа, като за ДБТ - Велико Търново е била първа, и съответно съдържанието е в съответствие с Образец Приложение 1 към ППЗНЗ; 2. в 8:15 часа е поставена като разпечатка на информационното табло на ДБТ от гл. експерт АИС Шипков и 3. чрез общинско кабелно радио, което не е било задължително - Приложение 2. Работното време на ДБТ Велико Търново е от 8:30 ч до 17:00, документи по тази програма са подали 13 работодатели, като чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ в 8:34 часа на 20.09.2023 г. е било подадено предложение от ДСП Велико Търново, което е регистрирано в 8:47 часа. Управителят на Строй контрол 2010 ЕООД е подала общо седем комплекта документи за различни дружества: Строй контрол 2010 ЕООД, Зърнени храни Велико Търново ЕООД, Интер агро" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД, като Строй контрол 2010 ЕООД е подало документи за финансиране на три работни места за длъжност "работник паркинг" по НПЗОХТУ и за финансиране на три работни места за длъжност "работник паркинг" по Национална програма за предварително пенсиониране /НППП/, при което предложението за финансиране по НПЗОХТУ е било регистрирано в 9:02 часа. В подадения от директора на ДБТ Велико Търново писмен отговор на жалбата са изчерпателно посочени точните часове на входиране на документите на дружеството по НППП - в 9:09 часа, както и на останалите дружества, представлявани от управителя на дружеството жалбоподател, като подаването на документи от страна на управителя на дружеството е приключило в 9:39 часа. От служители на ДБТ Велико Търново е извършена оценка за допустимост на подадените заявления по утвърдена със Заповед РД-11-00-2684/30.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Методика за оценка за съответствието за минимална помощ по програми, проекти и насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗНЗ и ППЗНЗ. В Част Б Цел и предмет на Методиката на Методиката, относно извършването на проверката от териториалните поделения на АЗ ДБТ изрично е посочено, че в случаите по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ и чл. 50а от ППЗНЗ, при които не е регламентирана процедура за оценка и подбор на работодателите от СС, заявките, подадени от работодателите, се одобряват по реда на постъпването им до изчерпване на средствата. В срок до 10 работни дни от подаването на заявката Дирекция Бюро по труда извършва оценка за допустимостта/съответствието на кандидата за минимална помощ и уведомява одобрените работодатели. Списъкът на одобрените се обявява на информационното табло на Дирекция Бюро по труда . Предложенията са били оценявани по реда на тяхното постъпване, като това на ДСП Велико Търново, което е отговаряло на условията за предоставяне на минимална помощ по реда на Глава Девет "а" от ППЗНЗ е одобрено и с нея е сключен Договор 401-0063-23-11009/6.10.2023 г. Тъй като още с първото предложение е бил изчерпан предоставения на Дирекция Бюро по труда Велико Търново финансов ресурс по тази програма, на останалите участници са били изпратени решения за отказ, като на дружеството жалбоподател е изпратено Решение от 9.10.2023 г. за отказ за финансиране по чл. 17, ал. 2 т. 4 от ЗНЗ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ, в законоустановената форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 ,т. 4 от АПК, тъй като в акта са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване: подадено второ по ред предложение, при което предоставения финансов ресурс е изчерпан още с първото такова. Съдът не намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничила правото на защита на жалбоподателя, поради което да се явява основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане. Според съда в случая са спазени всички процесуални правила по чл. 50 от ППЗНЗ за провеждане на процедурата и за оценка на предложенията за допустимост. Решаващият съд е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че същият умишлено не е допуснат първи да подаде документи по програмата, като в тази връзка е кредитирал дадените свидетелски показания, които е счел за непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото извадки от деловодната система Архимед , от която се установява, че първо по тази програма е подадено предложението на ДСП Велико Търново. Първата инстанция е кредитирала и заключението по приетата съдебно-техническа експертиза. Твърдението на жалбоподателя, че, предложението на ДСП Велико Търново няма изходящ номер е оборено от представеното писмо от Директор на ДСП Велико Търново за участие в процедурата. Във връзка с наведеното възражение, че представената към предложението на ДСП Велико Търново декларация по чл. 56 от ЗНЗ не е с актуалното към момента на подаване на предложението съдържание съдът е кредитирал представения от ответника образец на декларация, валиден за 20.09.2023г., който е приложен към документите на ДСП Велико Търново, като с счел, че дори да е била подадена декларация в неактуален към посочения момент образец, то към момента на сключване на договора за предоставяне на услуга този порок е бил отстранен. По приложението на материалния закон, съдът намира, че директорът на ДБТ Велико Търново правилно е приложил правните норми, уреждащи процедурата, като е одобрен първият по време подал предложение участник, и поради изчерпване на ресурса по посочената програма е изпратил до останалите участници в процедурата решение за отказ за предоставяне на услуга. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ работодателите могат да ползват по този закон включване в програми и мерки за заетост и обучение, а според ал. 3 условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗНЗ /в относимата редакция/ са изброени условията, на които следва да отговаря работодателят, който кандидатства за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г.) насърчителните мерки по чл. 36, ал. 2, чл. 46а, чл. 55 и чл. 55д ЗНЗ се ползват от работодателите при следния ред: 1. дирекция "Бюро по труда" публикува информация на информационното табло и на интернет страницата на Агенцията по заетостта за финансовите средства по насърчителните мерки, за които може да сключва договори с работодатели; 2. работодателят подава заявка за свободно работно място и ползване на средствата по т. 1 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, и документи за обстоятелствата по чл. 50, ал. 1; 3. заявките, подадени от работодатели, които отговарят на условията по чл. 50, ал. 1, се одобряват по реда на постъпването им до изчерпване на средствата по т. 1; 4. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) в срок до 10 работни дни от подаването на заявката дирекция "Бюро по труда" извършва оценка за допустимостта/съответствието на кандидата за минимална помощ и уведомява одобрените работодатели; 5. в срока по т. 4 одобрените работодатели се обявяват на информационното табло на дирекция "Бюро по труда"; 6. дирекция "Бюро по труда" сключва договори в рамките на средствата по т. 1 с одобрените работодатели в срок до 30 дни от подаването на заявката. От доказателствата по делото се установява, че в случая са спазени установените в чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ условия и ред за провеждане на процедурата. В случая основание за постановения отказ за услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ е по-ранното подаване на заявка от страна на ДСП - Велико Търново, което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съобразно критерия по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ППЗНЗ подадените от работодатели, които отговарят на условията по чл. 50, ал. 1, заявки се одобряват по реда на постъпването им. От събраните доказателства е установено, че на 20.09.2023 г. работодателят ДСП Велико Търново е подал заявката и документите по НП "ЗОХТУ" чрез Системата за сигурно електронно връчване, които са регистрирани в деловодната система Архимед в 8:47 часа, а заявката и документите на "Строй Контрол 2010" ЕООД са подадени и регистрирани в деловодна система Архимед по-късно - в 9:02 ч. Не е доказано, включително и пред настоящата касационна инстанция твърдението на касатора, че представителят на дружеството е бил умишлено възпрепятстван да подаде заявката и документите в дирекция "Бюро по труда" Велико Търново на 20.09.2023 г. в по-ранен час от този, в който са регистрирани. Неоснователно е и инвокираното възражение за липсва на мотиви на административния акт. В оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ДБТ Велико Търново са изложени кратки, но достатъчно ясни, точни и конкретни мотиви за постановения отказ, който е мотивиран със съображения за изчерпването на финансовия ресурс от разпоределението на полагащите се средства, съгласно чл. 27 от ППЗНЗ, за реализация на програми и мерки за заетост и обучение на възрастни през 2023 г. и липсата на финансови средства в ДБТ Велико Търново по НП Заетост и обучение на хора с трайни увреждания . Предвид изложеното не може да се приеме, че административният акт страда от липса на мотиви. Във връзка с възражението на касатора, че от страна на ДСП Велико Търново е представена неактуална към 20.09.2023 г. декларация по чл. 56 от ЗНЗ и за минимални и държавни помощи по чл. 29 от ППЗНЗ следва да се посочи, че от една страна, от процесуалния представител на ответника директор на ДБТ Велико Търново е представен актуален образец на декларацията към посочената дата (л. 333-338 от първоинстанционното дело), който е идентичен с попълнения и подаден от работодателя ДСП Велико Търново, а от друга страна, от съществено значение е обстоятелството, че по делото не се твърди и не се доказва, че работодателят ДСП Велико Търново не отговаря на предвидените в посочените разпоредби условия. Наведените в касационната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради оставяне без уважение на исканията на жалбоподателя по чл. 193 и чл. 183 от ГПК, също са неоснователни. Относно искането на жалбоподателя по реда на чл. 183 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК да се задължи ответника по жалбата да представи оригинал на посочената декларация съдът е приел същото за неоснователно, тъй като в случая се касае за образец, а не за официален документ. Доколкото жалбоподателят е оспорил писмото, с което до административния съд приложено е изпратен образеца на декларация, правилно първостепенният съд е оставил без уважение доказателственото искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона - чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да допълни решението и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение първостепенният съд е приел, че подадената молба по чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е процесуално допустима и е основателна. Според административния съд непредставянето от страната на списък на разноските по чл. 80 от ГПК има за последица преклудиране правото й да оспорва направеното от съда изчисление относно размера на присъдените в нейна полза разходи за защита, но не и когато съдът въобще не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски, т.е. при искане за допълване на решението, тъй като разноски не са били присъдени. Според първоинстанционния съд искането е своевременно направено, като липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не се явява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право, а доколкото съдът е отхвърлили подадената жалба и липсва противоправно поведение на ответника по жалбата искането следва да бъде уважено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложеното в частната жалба твърдение, в подадения отговор на искането за допълване на съдебното решение изрично е посочено, че процесуалния представител на ответната страна юрисконсулт Колева не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като е цитирано изречение второ от същия член, съгласно което ако страната не е представила списък на разноските няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая е налице искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът е пропуснал да се произнесе по искането на страната за разноски, какъвто е разглежданият случай, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В мотивите към тази точка на тълкувателното решение е посочено, че Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В случая е налице своевременно направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника пред първата инстанция, което е направено както в последното проведено открито заседание по делото (както е посочено в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК), така и в отговора на първоинстанционната жалба. За процесуалния представител не е налице задължение за посочване на конкретен размер на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. Освен това, в случая в писмения отговор на жалбата е изрично посочено, че се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, какъвто е минималният размер на юрисконсултското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на директора на Дирекция "Бюро по труда" Велико Търново за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство е основателна. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100 /сто/ лева определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски за производството по частната жалба не се дължат. Както вече е посочвал ВАС в своята практика целта на производството по чл. 248 ГПК, което има акцесорен характер, е произнасяне по деловодните разноски по материалноправния спор. Правната природа на производството не допуска в самото производство по разноски да се присъждат нови разноски (в този смисъл определение 1459 от 04.02.2019 г. по адм. д. 12245/2018 г., VІ отд. на ВАС; определение 4359 от 25.04.2023 г. по адм. д. 5992/2022 г., VІ отд. на ВАС; определение 9660 от 01.11.2022 г. по адм. д. 9299/2022 г., VІ отд. на ВАС и др.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК и чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение