Решение № 8882 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска конфедерация по кик - бокс и муай - тай" със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от председателя Г. Димов, чрез пълномощник адв. Шопов срещу решение 5656 от 25.09.2023 г., постановено по адм. дело 11752/2022 г. от Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и спорът да се реши по същество. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител - юрк. Василева оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. В. Н. не се явява в о.с.з. и не изразява становище по касационната жалба. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение ППН-01-1874/2019 от 14.09.2022 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал.3 от ЗЗЛД е обявена за основателна жалба рег. ППН -01 -1874/17.12.2019г. подадена от Н. В. Н. по отношение на "Българска конфедерация по кик - бокс и муай - тай" Сдружение, за нарушение на чл.5, §2 във вр. с чл.24, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679: на основание чл.58, §2, б "г" от Регламента е разпоредено на администратора на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като изработи, въведе и представи на ЗКЛД правила и политики за обработване на личните данни във връзка със спазване на изискванията на чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Определен е срок за изпълнение - три месеца от влизане в сила на решението, след изтичане на който администратора да уведоми КЗЛД и да представи доказателства за изпълнение на разпореждането. С оспореното решение жалбата на Българска конфедерация по кик - бокс и муай - тай" срещу посоченото по - горе решение на КЗЛД е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт и е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че Н. Н. е вписан под 80 в регистъра на спортно - педагогическите кадри, поддържан от ММС като старши треньор по кик - бокс с месторабота спортен клуб "Стар Тийм", а съгласно справка от ТД на НАП за актуално състояние на действащите трудови договори за периода 07.04.2017г. 12.02.2019г. Н. не е бил в трудови правоотношения със спортен клуб " Стар Тийм" . При тази фактическа установеност, съдът е приел за обосновани изводите на КЗЛД в оспореното решение, че вписването в регистъра на спортно - педагогическите кадри по чл.22 от Наредба 2/2017г.(отм.), поддържан от ММС като електронна база данни, е станало след 21.02.2019г., от която дата е вписана промяната в наименованието на спорен клуб "Стар Тийм с предишно наименование спортен клуб "Иккен", съгласно справка в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ) . Съдът е установил, че въпреки дадените му изрично указания в хода на административното производство, жалбоподателят, сега касатор не е посочил основанието на което Н. е вписан в регистъра на спортно - педагогическите кадри по чл.20, ал.2 от Наредба 2/2017г. (отм.), както и не е представил доказателства за датата на вписване на лицето в регистъра. След обсъждане на установената по делото фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът е извел извод за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД и изводите за допуснати нарушения от жалбоподателя по чл.24, §1 от Регламент ( ЕС) 2016/679 в качеството му на администратор на лични данни, както и нарушение на чл.5, §1, б "г" от Регламента, включително и относно дадените предписания на администратора на лични данни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от КЗЛД с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорваното решение на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като страните са уведомени по реда на чл. 26 от АПК за започване на производството, инициирано по жалба на Н.; дадена им е възможност да участват в него като изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК); административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че липсват доказателства по преписката, относно спазване на срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД за сезиране на КЗЛД, както и мотиви на АССГ в оспореното решение защо приема спазването на този срок. Противно на твърдението в касационната жалба, Н. е навел пред КЗЛД с оглед дадените му указания (уведомление ППН - 01 -1874 от 17.12.2019г.) доводи, че е узнал за извършеното нарушение на 06.12.2019г., а жалбата е подадена на 17.12.2019г. в КЗЛД, следователно жалбата е подадена в предвидения срок от 6 месеца от узнаване на нарушението по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Неоснователно е оплакването, относно липсата на доказателства за точния момент на извършване на нарушението, с оглед извършване на преценка за спазване на две годишния срок, предвиден в разпоредбата. По делото е безспорно установено от представеното от ММС копие на регистър на спортно - педагогически кадри по чл.6, ал.2 от ЗФВС (отм.), че под 80 в регистъра е вписан от организация - "Българска конфедерация по кик - бокс и муай - тай", Н. В. Н. с месторабота спортен клуб "Стар тийм" на длъжност старши треньор, образование висше и специалност:спорт - треньор по бокс. От извършената в хода на административното производство справка в Търговски регистър е установено, че спортен клуб "Стар тийм" е с предишно наименование "Спортен клуб Иккен", като новото наименование е отразено в регистъра на 21.02.2019г., следователно няма как в регистъра по чл.6, ал.2 ЗФВС от страна на касатора да е вписан Н. Н. като старши треньор с месторабота спортен клуб "Стар тийм" преди 21.02.2019г. тъй като преди тази дата клуб с такова наименование не е съществувал и вписан в ТР. Правилно в обжалваното пред АССГ решение на КЗЛД и в съдебното решение е прието, че нарушението от страна на касатора е извършено след тази дата - 21.09.2019г., поради което към датата на сезиране на КЗЛД на 17.12.2019г. не е изтекъл 2 - годишният срок от извършването му по чл.38, ал.1 ЗЗЛД. Наведеното твърдение в касационната жалба, че вписването на Н. Н. като старши треньор към спортен клуб "Стар Тийм" е извършено въз основа на подадени данни от клуба и от самото лице по реда на чл.20 , ал.1 и сл. от Наредба 2 от 27.03.2017г. за професионалната правоспособност и квалификация на спортно - педагогическите кадри (отм.) и касатора не е уведомен по надлежния ред за промяна на това обстоятелство, поради което не са предприети действия по вписване в регистъра в установения едномесечен срок е неоснователно. От представената по делото информация от НАП - ЦУ за актуално състояние на всички трудови договори за лицето е видно, че Н. е имал сключен трудов договор с "Българска конфедерация по кик - бокс и муай - тай " Сдружение, считано от 08.03.2018г. до 05.12.2018г. за длъжността "треньор". От представените с писмо от 21.01.2021г. данни от "Спортен клуб Стар тийм" сдружение е видно, че Н. Н. е имал договорни отношения с клуба преди началото на 2019г. с тогавашно наименование - спортен клуб "Иккен" и с променено наименование спортен клуб "Стар тиим" сдружение на 21.02.2019г. Правилно от събраните по делото доказателства, както КЗЛД, така и АССГ са стигнали до извода, че правното основание за вписване на лични данни на лицето Н. Н. е наличие на договорни отношения със спортен клуб "Иккен" към края на 2018г. и към дата 21.02.2019г. няма договорни отношения с този спортен клуб, както и такъв с клуба с променено наименование "Стар тийм". Договорни отношения не са налице и към дата 12.02.2019г. на отмяна на Наредба 2 от 27.03.2017г. със спортния клуб. Следователно Н. Н. не е бил отписан от регистъра по чл.22, ал.1 от Наредба 2/2017г. към края на 2018г. и не е била отразена промяна в обстоятелствата. Правилно в оспореното решение и потвърдените констатации на КЗЛД в издадения административен акт е прието, че отговорността по чл.22, ал.4 от Наредба 2/2017г. за вписване на промяна в обстоятелствата е за администратора на лични данни, в случая касатора и едномесечния срок за вписване на промененото обстоятелство е от момента на възникване или промяната на обстоятелството, подлежащо на вписване, а не от момента или датата на уведомяване от спортния клуб или самото лице по аргумент от чл.22, ал.3 от Наредбата, че лицата от спортните федерации, вписващи данните по чл.22, ал.2 от Наредбата носят отговорност за достоверността на информацията. В разпоредбата на чл. 5, § 1 на Регламент 2016/679 са посочени принципите, свързани с обработването на личните данни, като съгласно § 2 на текста администраторът носи отговорност и е длъжен да докаже спазването на тези принципи. В чл. 5, § 1, б. а, т.е. на първо място е посочено изискването личните данни да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните (законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"). Обосновано първостепенният съд е приел, че в случая тези основни принципи са нарушени от администратора на лични данни. Както в проведеното административно производство пред КЗЛД, така и в съдебното производство, касатора не е ангажирал доказателства за правното основание за вписване на лицето Н. Н. в регистъра по чл.22, ал.1 от Наредба 2/2017г. (същото е установено от административния орган чрез служебно събрана информация), но същият не е доказал, че обработването на личните данни на лицето се осъществява в съответствие с чл.5, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и принципа на отчетност. Ето защо правилно в съответствие с чл.5, §2 от Регламента е изведен извод за допуснато нарушение на принципа на отчетност и общите задължения на администратора на лични данни, скрепени с отговорността по чл.24, §1 от Регламента. Наведените в касационната жалба оплаквания, относно приложение на отменената Наредба 2 от 27.03.2017г., преповтарят изцяло изложените в първоначалната жалба твърдения до АССГ, същите са били обсъдени и предмет на проверка в първоинстанционното производство и по естеството си не представляват касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за проверка на атакуваното решение, поради което не следва да се обсъждат. Тази процесуална активност, като изложената в касационната жалба, касатора е следвало да прояви, както в хода на административното производство, като ангажира доказателства и отговори на отправените от КЗЛД многократни искания с приложените по делото писма, така и в първоинстанционното производство, което не е сторено. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и неговата цел и е обосновано от събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение от КЗЛД е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на КЗЛД следва да се присъди такова в размер на 150 лв. , определено от съда на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,