Решение № 13674 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2010 г.

Решение № 13674 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров е подадена чрез упълномощен адв. Кайров против решение № 54 от 27.11.2009 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 30 състав по адм. д. № 4033/2008 г. С тази жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според жалбоподателите решението е недопустимо, тъй като жалбата е подадена от лица без правен интерес да оспорват процесната заповед и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Втората касационна жалба е подадена от кмета на Столична община - район "Панчарево" и с нея се твърди, че са налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху предоставени за ползване земи и съдът не е конкретизирал какви са нарушенията на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ. Всички касатори молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да остави в сила заповед № РД - 46 - 175/19.07.2007 г. Ответникът - Струма Атанасова Груева оспорва касационните жалби чрез упълномощен адв. Владимирова, която в съдебно заседание, с писмено възражение и с писмена защита развива подробни доводи за оставяне в сила на обжалваното решение и пледира за отхвърляне на касационните жалби като неоснователни. Заинтересованите страни - Марияна Райчева Илиева-Стаматова, Димитър Георгиев Назърски, Жоржета Димитрова Назърска, Радослав Димитров Назърски, Цветанка Янева Илиева, Филип Филипов Атанасов, Екатерина Филипова Илиева и Татяна Младенова Атанасова не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на атакуваното съдебно решение, защото в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е обсъдил приетите експертизи заедно с доказателствата и всички доводи на касационните жалбоподатели. Не е съобразено, че по въпросите относно правото на касационните жалбоподатели да придобият право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице влязло в сила съдебно решение, постановено на 21.11.1995 г. по адм. д. № 2463/94 г. на СГС, с което са дадени задължителни указания по чл. 42, ал. 3 от ЗАП, относно ново произнасяне от административния орган, с оглед продължаване на процедурата за оценка на земята. По силата на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд е задължително за страните, между които е и административния орган и за всички съдилища и учреждения в Република България. Оспорваният административен акт очевидно е издаден в изпълнение на задължителните указания, макар и със закъснение повече от 11 години, поради което продължителното неправомерно бездействие на административния орган не е основание за отпадане на законни права по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 54 от 27.11.2009 г. е отменена като незаконосъобразна заповед № РД - 46 - 175/19.07.2007 г. на кмета на Столична община - район "Панчарево" по жалба на Струма Атанасова Гриева от гр. София и Столична община е осъдена за заплащане на разноски. За да достигне до този резултат, Административен съд - София - град е констатирал, че с оспорената заповед на основание § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато право на наследниците на Цеко Петров Недков - ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият собственост върху 490 кв. м. от имот № 472, кад. лист № Г - 9 - 6 - Г, местност "Терасите", землище с. Герман, район "Панчарево", Столична община. Първоинстанционният съд е преценил, че планът на новообразуваните имоти за процесната местност е влязъл в сила по отношение на спорния имот № 472 на дата 30.11.2005 г., като заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ е обнародвана в ДВ, бр. 91/15.11.2005 г., в какъвто смисъл е приетото като доказателство удостоверение № 94 - Д - 39/1/01.12.2008 г. на район "Панчарево" - СО. В мотивите на обжалваното решение е установено, че Детелина Цекова Ишева не е представила влезли в сила съдебни решения или съдебно удостоверение за неприключило съдебно производство, от което е изведен извод, че заповедта за одобряване на ПНИ е влязла в сила и тя е стабилен административен акт, поради което кметът на СО - район "Панчарево" е следвало да откаже издаване на процесната заповед, въпреки влязлото в сила съдебно решение от 21.11.1995 г. по адм. д. № 2463/94 г. на Софийския градски съд, което го задължава да издаде заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров. Според първоинстанционния съд административният орган е трябвало да се съобрази с новите обстоятелства, последвали горепосоченото съдебно решение по адм. д. № 2463/1994 г. - влизането в сила на ПНИ и отразяването на други лица в регистъра към него. С оглед на тези разсъждения на съда, в атакуваното решение е изведено заключение, че в конкретната хипотеза не е необходимо да се изследва наличието на останалите обстоятелства, посочени в нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - предоставено право на ползване по съответния ред и съществуването към 1990 г. на сграда в процесния имот. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото той неправилно е тълкувал и приложил текста на приложимата норма на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният съд - София - град е създал ограничение при преобразуването на правото на ползване в право на ползване, каквото не е предвидено от законодателя. В разпоредбите на § 4, 4а, 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ не се съдържа забрана за приложението им в случаите, когато междувременно е влязъл в сила ПНИ, в който процесният имот е вписан в регистъра на бивш собственик. Като се има предвид текста на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ неправилно в обжалваното решение е преценено, че данните за собствеността в регистъра на ПНИ съставляват пречка за произнасяне при условията на § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ или основание за спиране на административното производство. В случая съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като изобщо не е обсъждал правнорелевантните факти, свързани с предоставянето на правото на ползване по реда на изискуемите от законодателя нормативни актове, идентичността между предоставения за ползване имот и процесния имот № 472 от една страна и от друга - между тях и имотите, за които е подадено заявление за закупуване в законния срок от ползвателя, както и относно наличието на постройка, притежаваща белезите на сграда, с оглед на изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на тези спорни въпроси при разглеждане на делото първоинстанционният съд е следвало да уважи искането на допълнителна СТЕ в съдебно заседание на 24.09.2009 г., но го е отхвърлил без основание. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че касаторите е следвало да обжалват заповедта за одобряване на ПНИ в регистърната му част, в която са вписани бившите собственици на имота и като не са сторили това, те са загубили правото си да преобразуват правото си на ползване в право на собственост. Тази теза не следва да се възприеме, защото към момента на одобряване на ПНИ лицата Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров все още не са могли да удостоверят, че са лица с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост, поради което те не са били из между лицата, имащи личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспорят ПНИ по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори да бяха подали жалба тя е следвало да се остави без разглеждане, поради невъзможността на горепосочените лица да се легитимират като собственици, включващи се в една от трите категории лица, имащи право да обжалват заповедта за одобряване на ПНИ с оглед неприключилото административно производство. За касационните жалбоподатели към настоящия момент е налице правен интерес да претендират издаване на заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и оставяне в сила на тази заповед, защото въз основа на нея те биха могли да искат изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възражението, развито в касационната жалба на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров за недопустимост на съдебното решение е неоснователно, тъй като жалбоподателят в първоинстанционното производство се е легитимирал като собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи с решение на Поземлена комисия с. Лозен и жалбата му е подадена в законния 14-дневен срок, съобразно определение № 5389 от 27.04.2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 1110/2008 г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при липса на мотиви относно правнорелевантните факти и обстоятелства при преценяване законосъобразността на процесната заповед. Това налага отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, който да изложи правни изводи относно съответствието на оспорения административен акт с изискванията, регламентирани в нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение