Решение № 3118 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2019 г.

Решение № 3118 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Ц. Иванова, П. Пеев и Д. Пеев всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Карапанчев, и от Главния архитект на Община Севлиево, чрез процесуалните му представители адв. Шопов и адв. Янков, против решение № 37 от 26.03.2019 г. по адм. дело № 31/2019 г. на Административен съд – гр. Габрово, с което е отхвърлено оспорването на Ц. Иванова и Главния архитект на община Севлиево срещу заповед № ДК – 10 – СЦР – 2 от 21.01.2019 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район (РДНСК - СЦР), с която е отменено разрешение за строеж (РС) № 114 от 29.08.2018 г., ведно с одобреното с него конструктивно становище, на Главния архитект на община Севлиево за "преустройство на съществуваща застройка по § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.) – "временен строеж" – навес отоплителни материали", в поземлен имот (ПИ) идентификатор № 65927.501.102 от УПИ IV, кв. 58, гр. Севлиево, ул. "Воденичарска" № 43, сгради с идентификатори № 65927.501.102. 2 и № 65927.501.102. 3. В касационната жалба на Ц. Иванова, П. и Д. Пееви се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и порази необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е преповторил изложеното з оспорената заповед, както и че не е отговорил на нито едно от възраженията в жалбата и е постановил оспореното решение без да съобрази събраните по делото доказателства. Излагат съображения за законосъобразност на разрешението за строеж при хипотезата на § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.), тъй като са налице признати за търпими строежи – антре и баня, които са свързани с покрив от стоманобетонна плоча, покриваща проход към двора, като посочват, че е налице предпоставка за допускане на преустройството им в навес за отоплителни материали по чл. 50, ал. 1 б. "б" и "г" от ЗУТ във връзка с чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – СЦР, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират разноски. В касационната си жалба Главният архитект на община Севлиево твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта на Началника на РДНСК – СЦР, като твърди, че същата е немотивирана. Твърди и че липсват законови норми, които да изискват да не се закрива гледка, каквото е било основание за оспорване на разрешението за строеж. Посочва и че издаденото РС е за преустройство, а не за нов строеж, както и че при издаването му не са били отменени одобрените проекти, а това е станало с отмяната на РС. Твърди и че при постановяване на оспореното решение съдът не е проверил оспорения акт на всички основания за законосъобразност, както и не е изложил мотиви във връзка с представените доказателства, като се е задоволи да посочи само правните разпоредби от закона, което посочва, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди и неправилност нар решение досежно приетото, че липсват предпоставки за материална незаконосъобразност на заповедта. Посочва, че в случая не е било необходимо съгласието на съсобствениците в поземления имот за издаване на РС, като твърди, че същото е издадено в съответствие със законовите норми. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – СЦР. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началника на РДНСК – СЦР с правоприемник РДНСК – гр. Габрово с писмен отговор и чрез процесуалния му представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. Иванов, С. Симеонов и В. Симеонова, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок по чл. 211 от АПК, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд – гр. Габрово е образувано по жалби на Ц. Иванова и Главния архитект на община Севлиево срещу заповед № ДК – 10 – СЦР – 2 от 21.01.2019 г. на Началника на РДНСК - СЦР, с която е отменено на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ РС № 114 от 29.08.2018 г., ведно с одобреното с него конструктивно становище, на Главния архитект на община Севлиево за "преустройство на съществуваща застройка по § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.) – "временен строеж" – навес отоплителни материали", в поземлен имот (ПИ) идентификатор № 65927.501.102 от УПИ IV, кв. 58, гр. Севлиево, ул. "Воденичарска" № 43, сгради с идентификатори № 65927.501.102. 2 и № 65927.501.102. 3. От административния орган е прието, че не е следвало да се иска съгласие за издаване на РС от страна на съсобствениците в имота на основание чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, тъй като те вече са реализирали съответно строителство на разрешеното в съсобствения имот. За да издаде оспорената пред първата инстанция заповед Началника на РДНСК – СЦР е приел обаче, че при издаване на РС е допуснато нарушение на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, според която е посочил, че разрешеното строителство на навеса следва да е с височина до 2, 50 м. над прилежащия терен и до 3, 00 м. до най – високата точка на покрива на навеса. Посочил е, че издадената виза посочва само къде следва да е ситуиран навеса, очертаваща сградите на допълващото застрояване – входно антре и баня, които на място и прохода между тях са покрити с бетонна плоча. Приел е, че в РС, както и в конструктивното становище, въз основа на което е издадено, не дава яснота относно параметрите на разрешения строеж, както и къде същият ще бъде ситуиран. Административният орган е изложил мотиви, че тази яснота съставлява препятствие за осъществяване на проверка спазени ли са изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ относно допустимата височина на строежа. Посочил е, че макар и производството по установяване на строеж, извършен в отклонения от строителните книжа да е различно от производството по оспорване на законосъобразността на строителните книжа, на място е установен строеж, вече изпълнен с височина над допустимата, поради което е посочил, че това е още едно потвърждение, че строителните книжа следва да съдържат яснота. Поради това е отменил оспореното РС. За да постанови оспореното решение АС – гр. Габрово е споделил изцяло изводите на административния орган като е посочил, че оспорената заповед на началника на РДНСК – СЦР е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е мотивирана. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като правните разпоредби, на които се е позовал органът са съответни на фактическите установявания. Приел е, че е законосъобразен извода на административния орган за допуснати нарушения на чл. 148, ал. 9 от ЗУТ, с оглед на приетото, че в РС не са вписани всички условия, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой, тъй като в РС липсва конкретика досежно параметрите на разрешения строеж, както и данни къде същият ще бъде ситуиран. Приел е, че във визата за проектиране е налице указания къде ще се ситуира разрешения навес чрез защриховане на мястото, където се намират двете сгради на допълващото застрояване – баня и антре – като обаче е преповторил извода на административния орган, че тези две сгради и прохода между тях са покрити с бетонна плоча и в тази връзка навеса няма как да стъпи върху тях, поради което е приел, че няма данни къде ще бъде ситуиран строежът. Поради това е достигнал до извода на административния орган, че е налице неяснота в разрешението за строеж, което е довело до изграждане на място на нов строеж на практика, на място различно от посоченото във визата, като по този начин не е налице преустройство, а нов строеж. Поради това е приел за неоснователно оспорването на заповедта, а същата е приел за законосъобразна. Решението е неправилно. С оспореното пред РДНСК – СЦР РС № 114 от 29.08.2018 г. на Главния архитект на община Севлиево е разрешено "преустройство на съществуваща застройка по § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – "временен строеж" – навес отоплителни материали", в поземлен имот (ПИ) идентификатор № 65927.501.102 от УПИ IV, кв. 58, гр. Севлиево, ул. "Воденичарска" № 43, сгради с идентификатори № 65927.501.102. 2 и № 65927.501.102. 3 в съответствие с виза за проектиране от 24.08.2018 г. по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и съгласно одобреното конструктивно становище от 29.08.2018 г. във връзка с чл. 50, ал. 1 б. "б" и "г" от ЗУТ и § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.). Видно от представената виза с нея е определено местоположението на строежа като със защриховка е определено, че същият следва да обхване двете съществуващи постройки на допълващото застрояване – входно антре към съществуваща сграда, баня и прохода, който е между тях. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.) "Търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план". С посочената разпоредба се разрешава строежи, които са търпими да бъдат преустройвани, като в настоящия случай от доказателствата безспорно се установява наличието на тези предпоставки, тъй като с РС е разрешено преустройство на две постройки на допълващото застрояване, които безспорно е установено, че са търпими, да бъдат преустроени при условията на временен строеж по чл. 50 б. "б" и "г" от ЗУТ. Съгласно чл. 50 б. "б" от ЗУТ като временни строежи е допустимо да бъде извършено "преустройство на таванско помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид до 1, 5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата", а според б. "г" - "постройки на допълващо застрояване при условията на чл. 46". Съгласно чл. 46 "Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2, 5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3, 6 м. ". При разрешено с оспореното пред РДНСК – СЦР РС преустройство съобразно представената виза и конструктивно становище, е неправилен извода на съда и административния орган, че се касае за нов строеж. Факта, че е започнало изпълнението на строежа на място и предположението на административния орган, че същото не отговаря на разрешеното, не е основание да се приеме, че е налице нов строеж. Контролът по изпълненото и съответствието му със строителните книжа е предмет на различно, отделно производство, а не на настоящото. В случая обект на контрол е РС и съответствието на разрешеното със законовите разпоредби. Както беше посочено по – горе налице са предпоставките по § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.). Налице са и предпоставките по чл. 50 б. "б", а именно в случая е допустимо извършването на временен строеж, като по тази разпоредба е предвидено, че е допустимо извършването вместо на пристройка в рамките на 35 кв. м., да се допусне надстройка с 1, 50 м. надзид в рамките на таванската част на съществуваща застройка. Т. е. с разрешението за строеж е разрешено да се извърши повдигане на нивото на съществуващите търпими два обекта, които ще се преустройват. Поради и това е незаконосъобразен извода на административния орган, както и на съда, че липсват параметри досежно височината на разрешеното застрояване, което да води до неяснота на допуснатото с РС. В случая съобразно посочената норма на чл. 50 б. "б" от ЗУТ допустимата височина при преустройството е законово разписана. Съответно при разрешеното преустройство както по б. "б", така и по б. "г" на чл. 50 от ЗУТ, в която хипотеза попада също строежа, тъй като е разрешено преустройство на двете съществуващи сгради на допълващото застрояване в навес за отоплителни материали, т. е. по чл. 50 б. "г" във връзка с чл. 46 от ЗУТ, съответно следва да се съблюдават и височините по чл. 46, ал. 2 от ЗУТ. Т. е. от посочените правни основания за издаване на РС и предвид това, че същото касае преустройство е ясно дефинирано допуснатото и предвидено с РС строителство, включително досежно височината му, тъй като същата е законово разписана в посочените разпоредби и дори с проект или конструктивно становище същата не може да бъде завишена. Поради и това е неправилен извода както на съда, така и на началника на РДНСК – СЦР за неяснота на РС и липса на точно описание на разрешение строеж. Най – накрая съобразно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ за строежите по ал. 1, т. 1 на посочената разпоредба, а именно "строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1" от ЗУТ не се изисква одобряването на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а следва да се становище на инженер – конструктор, каквото и именно е налице в настоящия случай. Във връзка с всичко гореизложено РС не страда от пороците, приети от съда и от административния орган, водещи до неговата незаконосъобразност. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Габрово е постановил неправилно решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта № ДК – 10 – СЦР – 2 от 21.01.2019 г. на началника на РДНСК – СЦР за отмяна на РС и се отхвърля жалбата на М. Иванов и С. Симеонов срещу РС № 114 от 29.08.2018 г. на Главния архитект на община Севлиево. При този изход на спора е основателно искането на касаторите физически лица и на главния архитект на община Севлиево за присъждане на разноски по делото, като същите и като доказани следва да бъдат уважени в претендирания размер, а по отношение на главния архитект на община Севлиево и в поискания размер за двете инстанции, като РДНСК – гр. Габрово като правоприемник на РДНСК – СЦР за съответния район следва да бъде осъден да заплати тези разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение