Решение № 13576 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2014 г.

Решение № 13576 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2014 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ганка Стоянова Георгиева от гр. Бургас, срещу Решение № 358/10.03.2014 г., по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд Бургас. Твърди, че обжалваното решение е необосновано по съображения, че във фактическите си констатации решаващият съд е направил заключения, които не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Счита за неправилно приетото, че издалият разпореждане за налагане на ПАМ полицейски служител притежава необходимата за това компетентност. Посочва също, че при издаване на акта е налице неспазване на установената форма, както и че липсват материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171 от ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Община Созопол и Мирослав Тошев Тодоров - полицейски инспектор в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" към РУП - Долни Дъбник, не излагат становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор Ганка Георгиева, против наложената й на 20.06.2013 г. принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, по силата на която автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с регистрационен номер А 8260 КМ, по разпореждане на длъжностно лице, определено от Община Созопол, в качеството й на собственик на пътя -полицейски инспектор Мирослав Тодоров, служител към РУП - Созопол, командирован в РУП - Созопол съгласно Заповед № 1817/06.06.2013 г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, е преместен без знанието и съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Жалбоподателката е предявила и два обективно съединени иска против Община Созопол, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, в резултат на незаконосъобразно наложената ПАМ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, както и предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че принудителната административна мярка е наложена при спазване на материалноправните разпоредби, от компетентен орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и в предвидената от закона форма - в случая по устно разпореждане на полицейски инспектор към РУП - Созопол. Изложено е, че липсва законово изискване за писмена форма. Полицейският инспектор е посочено, че е бил командирован със Заповед № 1817/06.06.2013 г., издадена от Директора на ОД на МВР Плевен. Предвид законосъобразността на наложената мярка съдът е приел, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав, регламентиращ възможността за реализиране отговорността на държавата, за дейността на администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Предвид изложеното е отхвърлил предявената искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е неправилно. В случая процесната ПАМ - репатриране на автомобила, е наложена на жалбоподателя при съобразяване изискванията на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движението на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство, както и при наличието на пътен знак В1 и табела за служебния паркинг. При постановяване на обжалваното решение обаче съдът не е съобразил, че със Заповед № 8-Z-630 от 27.05.2013 г., издадена от Кмета на Община Созопол, въз основа на което в последствие е сключен Договор № 8-246/29.05.2013 г. с репатриращата фирма, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 168 от ЗДвП, е наредено да бъде извършвано принудително преместване през периода 01.06.2013 г. - 15.09.2013 г. на неправилно паркирани пътни превозни средства без знанието на собствениците или упълномощени от тях лица на територията на гр. Созопол, единствено в хипотезите по чл. 98, ал. 1, т. 1. т. 5, т. 6 и чл. 98, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 6 от ЗДвП. Действително, площад "Хан Крум", където е бил паркиран процесният автомобил е сред изброените места, за които действа забраната за паркиране, но извършеното нарушение е извън хипотезите предвидени в цитираните в заповедта разпоредби за репатриране. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1. т. 5, т. 6 от ЗДвП, забранява престоят и паркирането: на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Ал. 2 на същия чл. в т. 2, т. 3 и т. 6 установява, че освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено: на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях; на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата. От доказателствата по делото липсват данни, а такова нещо не се и твърди, жалбоподателката да е извършила някое от изброените по-горе нарушения. При това положение, същата би могла да носи административнонаказателна отговорност за допуснато от нея нарушение по ЗДвП, но не и да й бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Последната разпоредба нe действа при режим на автоматизъм а е обусловена от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, т. е. доколко оправомощените с тази последна разпоредба органи са разпоредили това. При тази обстоятелства, наложената на касационния жалбоподател принудителна административна мярка е в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Първоинстанционния съд с обжалваното решение като е възприел обратното, е постановил същото в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му, като вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна наложената на касационния жалбоподател принудителна административна мярка. С касационната жалба жалбоподателя претендира да му бъдат присъдени сторените от него разноски в това производство. С оглед основателността на жалбата която съдът приема по отношение незаконосъобразността на наложената принудителна административна мярка, основателно се явявя и искането за разноски направено от касаторката в касационната й жалба в размер на 5 лв., представляващи внесена държавна такса по касационното производство. Доказателства за други сторени разноски в това производство липсват. С обжалваното решение Бургаския административен съд е отхвърлил като неоснователни и двата обективно съединени иска на касаторката против Община Созопол за имуществени вреди в размер на 50 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв. В мотивите към обжалваното решение съдът е посочил, че исковата претенция по чл. 203 от АПК е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е. при наличие на посочените в нея предпоставки а именно, незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При липсата на първата предпоставка от фактическия състав-незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата, както в случая съдът е приел, е намерил исковата претенция по двата иска за неоснователна и я отхвърлил като такава. При положение, че Върховния административен съд намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно наложената принудителна административна мярка и я отменя като такава, това обуславя и необходимостта от произнасяне по двата предявени иска. С оглед изводите на административния съд за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка, по делото не са събирани доказателства по предявените искове, което изключва възможноста за касационната инстанция да осъществи инстанционен контрол в тази част на съдебния акт. Това налага делото в тази му част да бъде върнато на първоинстанционния съд за установяването на факти и обстоятелства и събирането на доказателства във връзка с предявените от Ганка Стоянова Георгиева от гр. Бургас, два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 50 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, в резултат на незаконосъобразно наложената ПАМ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - седмо отделение